Доколко космополитният Солун е български?

„Град Солун. Политикогеографски и народостопански бележки” e уникално издание от 1911 г.

Проф. Анастас Иширков описва адекватно днешен Тесалоники

Авторът в името на истината е извършил подвиг в събирането на информацията

В 1911 г. професор Анастас Иширков пише книга за града Солун, който е: „Англичаните Мекензи и Ерби, които пропътували българските земи в 1863 година, наричат Солун българско пристанище и докато смятат Солун в историческо отношение гръцки град, в етнографско - еврейски, в политическо - турски, в географско отношение, казват те, той е български град.” Изненадах се и аз, дето толкова малко неща могат да го извършат с мене - половината жители на града тогава са евреи, 64 хил. от общо 128 хил. население. Разбира се, обяснението идва веднага - 1492 г.; изгонването на евреите, отказали похристиянчването, от Испания; приема от Османската империя.

Чий град е Солун в миналото? Всякакъв друг, но не и български в цялата ни история. Налитали сме наведнъж да завладеем имперската столица Константинопол, но не ни е блазнел най-важният град на Византия в северното Беломорие. И таквиз необясними днес неща са се случвали! В 1911 г. сме, във въздуха полъхва на балканска война, нашата надежда да си върнем след Източна Румелия и Македония. Това очакване витае и в книгата. Но българският професор не се втурва в евтини лъжи и лековата пропаганда за у нас и пред света. Искрено се зарадвах на поредното свидетелство за българската толерантност, която светът продължава да не оценява. Току пред решаващ бой за завръщане на своите отечески земи ние нямаме войнствени намерения да присвояваме и чуждото, да се настаняваме заради дива войнствена, пардон - цивилизационна, алчност.

Професорът пише, че не вярва някога Солун да стане български, макар и да е административен център на българите в тази част на Македония. Колебанието да не пожелава Солун въпреки казаното от мнозина за принадлежността на Солун към региона показват, че в идеала за целокупна България професорът (и ние българите) се ръководим от истината. Света наивност в неравната битка на справедливостта с алчността, измамата и грубата сила. Но макар да ни отнеха земите и силната държава, не могат да ни отнемат и днес праведността на каузата и честността на отстояването ѝ. Ала не бива да се поддаваме на фалшивата толерантност, с която ни приканват да не вярваме на историята, да се отказваме от българщината и от защитата на българското. Трябва да убедим всички, че сме си научили урока, след като сме платили неимоверно висока цена за него.

Но „Град Солун. Политикогеографски и народостопански бележки”, 1911 г. (както е пълното заглавие на книгата) не е само урок по толерантност. Подзаглавието на книгата подсказва съдържанието ѝ, но някак скрива силата на замисъла ѝ. А той е създаването на възможно най-пълноценен - съдържателно и аналитично, портрет на града. Който по това време има особено значение за българския живот - и като прицел на обединителния ни порив, и като важен елемент - търговски, банков, индустриален, образователен, на съвремието. Та за този портрет като за всякакви живописни и словесни портрети градът е готов да позира всекиму. Но само майсторът може да го направи привлекателен и за съвременника, и за следващите поколения.

При словесните портрети от особена важност е информацията за историята и за съвременната дейност. При Солун в годините на проучване и написване на книгата те не са даденост, до която да стигнеш като разтвориш книга, надникнеш в държавен архив или потърсиш в интернет. Градът тогава е част от Османската империя, а тя се е славела и с отсъствието на всякаква официална статистика. А замисълът на книгата предполага в по-голямата ѝ част актуална достоверна информация. Набавянето ѝ е огромен труд по издирването и отсяването, защото в редица случаи - като например броя на населението от различните етнически групи, се предоставя тенденциозно. Анастас Иширков - пак в името на истината, е извършил подвиг в събирането и сумирането на информацията от източници като консулства, институции, действащи търговски дружества и частни лица. Случил е тогава (и държавата е случила) на български дипломат. Той заслужава да напомним за него: „Господин Янко Пеев, секретар на нашето генерално консулство в Солун, ми достави много материал, който само отчасти ползвах за тези си студии. При всяко съмнение по различните въпроси на стопанския живот на Солун съм се отнасял за съвет и справка към него и той ми е услужвал винаги, за което му благодаря от сърце.” Случил е и на любезна готовност на чуждите дипломати и на ограничено действие на понятието поверителна информация.

Но най-вече е случил да има превъзходна професионална квалификация, усет за важното в темата и умение да пише увлекателно, неща доста дефицитни в новата ни историография, социология, антропология и в икономическите науки. Прелиствал съм някога книгата и си мислех как ще стискам зъби, за да я прочета по самоналожено задължение. Нищо подобно, трудно се откъсвах от нея. И си дадох сметка защо е толкова жива тя и днес. Та Анастас Иширков е водеща фигура в българската наука. Като при това не се затваря в основната си специалност география, а я обединява с история, култура и антропология. В най-зрелия си период като преподавател той оглавява обособения за 15 години - 1909-1924 г., историко-географски профил в Софийския университет, където води курсове като „Обща политическа география”, „Обща поселищна география”, „Културна география”, „Антропогеография”, „Културно-политическа география на Македония и Южна Тракия” и т. н. Книгата е построена върху разбирането му за общност между няколкото споменати вече хуманитарни дисциплини. Немалко думи се изпоприказват и днес за интердисциплинарни клонове в науката. Пък то видите ли съществува в българската практика повече от 100 години. Но нека не спират да търсят кранчето поредните откриватели на топлата вода. А увлекателното и достъпно писане професорът е донесъл в науката от младежкото си литературно творчество - стихотворения и разкази. И това не е единичен случай в някогашната ни хуманитаристика. Мнозина от най-изявените ни учени са тръгвали от литературата или пък не са се разделяли никога с нея - Ал. Балабанов, Ив. Шишманов, Ас. Златаров, Конст. Гълъбов, Ем. Попдимитров и т. н. Е, какво да ви кажа повече по въпроса - досещайте се сами. Магията на думите задължава не само литературата.

А иначе какво включва Иширковият портрет на Солун? Повече от това, което щяхте да знаете за града дори и дълго да сте живели там. „Град Солун” ни въвежда и в невидимите си селения - каквито са историята на града и предишните му физиономии, и във видимите, каквито е добре да опознаете с водач като професора - съвременното строителство и природния ландшафт. Но ако това беше всичко, можеше да заподозрете книгата в пътеводителски увлечения, въпреки че типът изложение ги изключва. Ала в книгата следва разказът за главното, което прави града съвременен и жизнен - неговия стопански живот. Като на всяка една съставка на този живот - пътно-съобщителна система, земеделие, промишленост и занаятчийство, търговия, банково дело и роля като търговски център, е отделено място според дела на неговото присъствие. Но като ни информира, авторът и съпоставя, и най-вече - търси мястото на българските стоки, капитали и самостоен живот в Солун. Като познавач и като същински патриот той не само отбелязва степента на присъствие и отсъствието им, не само критикува, но и предлага пътищата за прелом. При това добронамерено и компетентно и без да бъдат ощетявани другите етнически и държавни участници в народостопанския (изразителната дума тук си е негова!) живот. Та ако не се втурнете да четете тази книга, запомнете, че я има. Наред с името на автора - професор Анастас Иширков. Достоен учен и българин!