Докъде ще стигне танцът ни със саудитите

Защо царят, когато имаше цялата власт, не направи такава визита в Рияд?

Не е необходимо толкова да надуваме фанфарите и да изпадаме в екзалтация, а да бъдем реалисти

Хората, които осъществиха визитата на Бойко Борисов в Саудитска Арабия миналата седмица, я нарекоха историческа. Най-добре е да бъдем реалисти и да видим какво се случи. Първото и най-важно е, че след почти 22 години, откакто имаме дипломатически отношения с кралството, най-накрая бе заявена готовност да се открие българско посолство в столицата Рияд. Иначе посолство на Саудитска Арабия в София има от около година. България прилага принципа на поддържане на баланс на отношенията между отделните фактори в Близкия Изток – нещо характерно за страна членка на Европейския съюз, която след по-малко от месец ще стане председател на Съвета на ЕС.

Случилото се в Рияд преди дни е част от умелата външна политика на България след 1989-а, само че с давност... 28 години. Да, визитата наистина е историческа, но с добавката - твърде закъсняла.

След Доналд Тръмп, и Бойко Борисов седна на една маса с краля на Саудитска Арабия, констатираха наблюдателите. Арабите са много сърдечни хора. Особено, когато усетят, че срещу себе си имат искрен и лоялен събеседник. Не е необходимо толкова да надуваме фанфарите и да изпадаме в екзалтация, а да бъдем реалисти. Подобен тип посещения бяха организирани по същия начин, когато още преди години там бяха президентът на Румъния, унгарецът Виктор Орбан, представители на Полша.

Ефектният танц със саби, в който участваха премиерът и Симеон Сакскобургготски (той бе част от делегацията ни там), естествено предизвика най-много коментари. Танцът е наречен арда и е част от арабския фолклор. Нещо характерно за персийските племена, които са живели на Арабския полуостров. Става дума за онези конници от провинция Неджд в централната част на страната, откъдето произлиза и самият крал Ал Сауд. Това е нещо като присъединяване към конницата на краля основоположник, който е създал съвременното кралство. Да участваш в този танц е белег на лоялност и доверие към онези високопоставени гости, които се смятат за част от воинската група, създала самото кралство. Това е висша форма на доверие. Българският премиер получи тази чест.

Трябва обаче да се отбележи и нещо друго - с крале на Саудитска Арабия освен Борисов и Симеон, са се срещали и не малко български граждани. Историята на нашите отношения не са от сега. Преди тази делегация да отиде в Рияд, имаше много сериозни стъпки от страна на българския бизнес в тази насока. Доста отдавна беше създаден българо-саудитски бизнес форум. Негов секретар беше покойният наш журналист Гасан Насър, който направи твърде много за развитието на тези отношения. Първото посещение на български държавник в Саудитска Арабия направи Ивайло Калфин - вицепремиер и външен министър в кабинета „Станишев“. Но тогава саудитите не гледаха на България по този начин – ние бяхме държава член на ЕС само от една година. Последваха посещения на Дипломатическия институт начело с Таня Михайлова – аз бях член на делегацията, на множество български специалисти, преподаватели, спортисти.

Има обаче нещо, което остана в сянката на това посещение. България и Саудитска Арабия винаги са имали непрекъснати връзки посредством българските богомолци в Мека – ние имаме квота от няколкостотин български граждани, които ежегодно по време на хаджа отиват на поклонение там. И те са добре посрещани от краля.

Трябва да се отбележи, че програмата на българската делегация в Рияд беше много добре организирана и на най-високо равнище - имаше петима министри, множество бизнесмени - вкл. шефа на „Лукойл-България“ Валентин Златев, ръководители на агенции – сред тях и на българското разузнаване, и всеки отиде по своята програма да направи контактите с колегите си.

При едно такова посещение най-важното са резултатите. За тях обаче ще трябва да изчакаме. Чуха се обещания за няколкостотин милиарда долара инвестиции в българската икономика. Тук ще вметна какво казаха саудитите преди три години, когато група българи участвахме в международен семинар там. Думите им бяха: „България е твърде малък пазар за Саудитска Арабия. Направете общ пазар с Румъния и това ще може да улесни много нашите инвестиции в различни сектори – като селско стопанство, туризъм, образование или промишленост.“ Тоест, съвместните фирми биха имали по-голям оборот и по-голям пазар – местен или за износ към трети страни. Това от своя страна би довело и до много повече саудитски инвестиции.

Затова като всяка първоначална визита, анонсът логично е много силен и позитивен, но трябва да изчакаме да мине малко време и да се убедим, дали наистина тези стъпки ще бъдат реализирани. Разбира се, първата е откриването на посолство в Рияд, което ще е част от българския национален интерес за развитие на отношенията с тази изключително влиятелна арабска държава, център на икономиката, на политиката, на сигурността и на религията. Макар че последният сектор не беше въобще застъпен при посещението на нашата делегация.

Заради прословутата българска мнителност, веднага се появиха коментари, че една от целите на визитата ни е да договорим продажба на оръжие. И то в момент, когато от Брюксел заявиха, че ще наложат мораториум върху сделките с оръжие със саудитите. Износът ни на оръжие трябва да бъде изключително прозрачен и строго регламентиран. Но и в тази област има битка за пазари – конкуренти са ни Хърватска, Черна гора и Сърбия. България е доста далече от първата десятка на страните, изнасящи оръжие. Макар че в момента имаме повишен износ – около 1,2 милиарда долара, ние сме още много назад след челните страни. Дори от една Украйна.

Има сериозни опасения, че Саудитска Арабия е страната, която изнася тероризъм, но трябва да се отбележи, че от 28 страни - членки на ЕС, посолство в Рияд имат всички с изключение на двете малки постюгославски републики – Хърватска и Словения, и трите прибалтийски поради липса на финансови средства, а и на интереси. Всички останали държави имат много отдавна посолства. Не бива да се забравя, че Рияд е центърът, който влияе не само в арабския свят, но и върху мюсюлманската общност в Европа. А когато говорим за сигурност, трябва да имаме предвид, че България е с най-висок дял на ислямско население от всички държави в ЕС.

Саудитска Арабия има много големи успехи, вкл. в борбата със спящите клетки - преди на Ал Кайда, сега на ИДИЛ. Те имат невероятни изследователски центрове, имат големи програми за социализация и ресоциализация на джихадисти – нещо като даване на втори шанс. Това са знания и експертиза, която би могла да ни бъде полезна. Има български граждани, които са завършили саудитски религиозни висши училища. И ако имахме спогодба и посолство в Рияд, саудитските власти щяха да ни предоставят пълна информация за личността на тези момчета, които се върнаха в България с непризнати дипломи.

Друго съмнение, което се появи в публичното пространство след визитата ни там, бе, че саудитите може да поискат да изкупят земята ни. Те наистина нямат плодородна земя и внасят зърнените си култури от чужбина. Нещо повече – практиката им е да купуват или наемат земя от държави, които биха могли да им я предоставят. Страни, с които имат такива спогодби, са Украйна, Египет, Пакистан, Виетнам... В Украйна например, огромната част от земите не са собственост на саудитите, а са наети от тях – примерно за 50 или 70 години. Българското правителство е това, което ще определи какви ще бъдат взаимоотношенията от полза за българската страна. Саудитска Арабия е огромен пазар. И още преди 1989 г. нашата селскостопанска продукция – предимно агнета, се появяваше там контрабандно през турски и йордански посредници.

Ето един класически пример от скоро – от последната среща във Варна на четирима балкански лидери. Тогава румънският колега на Борисов предложи България и Румъния да изнасят агнета за Близкия Изток. Българският кашкавал и сирене, пюрето – това бяха стоки, които навремето бяха много търсени там. Особено в държави, с които ние имахме много активни икономически връзки – Ливан, Йордания, Сирия, Ирак. Много са нещата, които биха могли да бъдат договорени. Сега е важно да се види дали тези прекрасно анонсирани намерения ще бъдат реализирани. Свидетели сме били на много подобни грандиозни посещения – и те исторически, но реализацията им винаги е била по-тежката и по-трудна част.

С оглед на прословутото българско съмнение, е логично някои наблюдатели да реагират с тезата: Пази се от данайците, дори, когато ти дават подаръци. Дали са прави, времето ще покаже, но трябва да си дадем сметка, че Саудитска Арабия е държава, с която за пръв път влизаме в много добри контакти в секторите политика, икономика, финанси, енергетика, сигурност и религия. Всичко това трябва да бъде внимателно анализирано, за да се види каква ще бъде ползата за България през призмата на националните ни интереси. А доколко те ще бъдат материализирани, ще покаже бъдещето.