Доц. д. ик. н. Георги Чанков - преподавател в УНСС, пред „Труд“: Навални е лабораторно отгледан политически COVID-20

Пандемията от коронавирус забави глобалната политика. Светът обаче чакаше президентските избори в САЩ и нещата започнаха бавно да се съживяват. Появи се детонаторът Навални, пясъците се раздвижиха. Как ще се развият отношенията между трите велики сили - САЩ, Русия и Китай, как се променя Европа след ерата на Тръмп. По тези и други въпроси разговаряме с доц. Георги Чанков.

- Доцент Чанков, покрай коронавируса глобалната политика през 2020-та преживя застой. Тук не слагаме проблемите, които имаха САЩ - те са си тяхна вътрешна работа. От няколко дни обаче се наблюдава раздвижване и посоката е Русия. Наблюдавано отстрани, като детонатор за това служи критикът на Кремъл - Алексей Навални. Как виждате ролята му в един такъв процес? Защо точно сега, когато има нов президент на САЩ, се случва това?
- Застой донякъде. Политиката очакваше изборите в САЩ, със съзнанието, че проблемите на САЩ не са само тяхна вътрешна работа. Властта взеха тези, които използват тази държава само като печатница на хартия и като войска, способна да убеди света, че хартията струва нещо. Те тепърва ще изнасят проблемите си навън. Навални се вписва в играта - той е лабораторно отгледан политически COVID-20, който трябва да докара пневмония на руската политическа система. И покрай това - да отмести вниманието от пародията на демокрация в САЩ. Забавното е, че и руското правосъдие участва в неговото отглеждане.

- ЕС засега се въздържа от обявяване на санкции срещу Москва, но това не означава, че след седмица-две няма да премисли и да ги гласува. Какво не виждаме, какво има под повърхността на едно такова действие?
- Можем само да гадаем. Жозеп Борел ще пътува до Москва, за да моли Навални отново да бъде пожален от руските закони. Знаем, че той без друго има божествен статут, след като руските тайни служби след множество опити успяха да убият само долните му гащи. Но Борел би могъл да направи това със същия (никакъв) успех и по телефона. Очевидно отива там, за да предложи нещо. И със сигурност ще иска нещо повече от Навални. Може би дори ваксини? За пълнежа на куфарчето ще гадаем по равнището на домакина му. Може да е Сергей Лавров, на теория - равен нему. Но може и някой заместник. А среща със самия Путин предполага по-скоро голям подарък, отколкото голямо ежене.

- Разбира се, към Русия Западът винаги е прилагал двоен аршин, но това навярно е смисълът на противопоставянето на Великите сили. Ако обаче сравним протестите в Русия с тези в Щатите или пък съвсем пресните - тези в Нидерландия, човек веднага може да разбере какъв е този двоен аршин. Кога едни протести са демократични? 
- Господарят на света решава кое как се нарича. Затова и сегашният е изнервен - голяма част от света вече отказва да ползва неговия тълковен речник. Бунтовете обикновено така започват.

- Отдъхна ли си Европа след избора на Байдън за президент? Поне така звучат коментарите от Брюксел, Берлин и другаде... Наистина ли новият обитател на Белия дом ще е по-милостив към Стария континент - такива са надеждите? 
- Засега еврокрацията по-скоро мечтае на глас. Да си припомним, че Обама се опита да u натика ТТИП в гърлото и за малко да успее. Не че Брюксел беше толкова против, но малка Валония почти му изпочупи прозорците. Да, Тръмп подходи дори по-грубо и свали кадифената ръкавица. От Байдън очакват да я нахлузи отново, но само толкова. ЕС подлежи на издояване от САЩ - или от тяхно име и за тяхна сметка, или от тяхно име, но за сметка на глобалния финансов капитал. Не че разликата е без значение, но операцията е все изваждане.

- Особено в Източна Европа, с притаен дъх предусещат огромни грантове, които отново ще се изсипят върху либералните стожери на демокрацията. Смятате ли, че това може да раздвижи по някакъв начин глобалния ритъм в политиката?
- Да, можем да видим движение „Индоевропейските животи имат значение!“ След оскъдицата - духовна, но най-вече материална, правилните НПО отново сънуват, ако не 7, то поне 4 тлъсти крави. Вече събират съчки за кладите в Полша и Унгария. Но не всичко им е гарантирано. Най-малко сигурен е днешният курс на долара. Демократите по навик държат на скъп долар и евтин нефт. Но днес вдигането на лихвите ще докара цунами.

- Влиянието на ерата Тръмп върху Европа - какво е то? 
- Огромно. Тръмп скъса косъма на илюзорната връзка между „елит“ и нормалност. Хората в Европа възприеха посланието му „Америка на първо място!“ по най-естествения начин: „Франция на първо място!“, „Полша на първо място!“ и т. н. Дори и у нас мнозина се осмелиха да сложат България на първо място, поне в мислите си. Тайничко. И няма по-страшна ерес за евроинтеграторите от националния интерес. Призракът на тръмпизма тепърва ще броди из Европа.

- В проучване на Европейския съвет за външна политика в 11 страни, оповестено от Иван Кръстев, се вижда нежеланието на европейците да подкрепят САЩ, особено, когато стане дума за Русия. В нито една държава мнозинството не би заело страна на Вашингтон в спор с Москва. Дори в Полша и Дания. Оказва се, че 60% са за неутралитет. Авторите на изследването обаче хвърлят вината за този тревожен резултат върху Тръмп. Как бихте разтълкували тези резултати?
- Кръстев е сбъднат сън на мечтателите от жълтите павета. Дребен политически тарикат, издигнал се до равнище на среден такъв. Безупречно обтекаем ветропоказател, който се върти едновременно във всички посоки, душейки за най-силния вятър. Досега не е запомнен с нито една мисъл. То се знае, Тръмп е виновен и за глобалното затопляне, и за глобалното застудяване. Но иначе какво ново и изненадващо има в прозрението на средното полско или датско магаре, че то със сигурност ще отнесе ритника, когато започнат да се ритат атовете? 

- Какви са очакванията ви от новия президент на САЩ - ще заложи ли на конфронтацията с Русия и докъде може да стигне тя?
- До под крушата. Байдън е от американските политици, които искрено мразят Русия затова, че е различна и няма намерение да им се подчинява. Но той преди всичко трябва да се конфронтира с биологията си. А и реалността днес е доста по-груба отколкото преди няколко години. Когато през 2018 г. Путин показваше „анимационни филмчета“, той очакваше именно някой като Байдън. По- притеснителни са истеричните амазонки на Обама, които танцуват бойни танци наоколо. В опитите да дразнят мечката те могат да минат граници, които дори и жени не бива да преминават.

- Някои анализатори казват, че Щатите имали спешна нужда от... война, за да спрат разрухата си. През мандата си Тръмп дори не прояви интерес към такава възможност. Смятате ли, че това може да се случи?
- Тръмп най-вече с това ще бъде запомнен. В деня на изборите през 2016 година съобщих на моите студенти две новини: една „добра“ и една „още по-добра“. „Добрата новина“, им казах, е, че войната се отлага. Още по-добрата е, че войната може би се отменя (имам си свидетели!). Е, по-добрата новина беше открадната и сега логично ми задавате този въпрос. Но предстои много труден избор: за пряк сблъсък с Русия и Китай и дума да не става. Дори и със Северна Корея. Симпатичен или не, Ким Чен Ун има тренирани нерви и успешно играе етюда: „Аз съм луд с атомна бомба, не ме закачай!“ Подходящата жертва трябва да е достатъчно голяма, за да изглежда като заплаха и заедно с това да е достатъчно лесна за смазване. От репутационна гледна точка предимство трябва да има Южна Америка. Твърде много непослушание се събра в задния двор на САЩ, недопустимо е. Но там дори Венецуела изглежда изтървана. Украйна е лесна за ново подпалване, но изходът е непредвидим. Връщане с гръм и трясък в Близкия Изток изглежда все по-трудно и заплашва с измъкване по терлици. Но амазонките няма да се откажат. Тяхното предимство е, че не са служили във войската. Защото професионалните военни са тези, които най-много мразят войната. Те знаят, че само с безпилотници не става. Трябва и жертвоприношение на терен. Неслучайно сред силоваците Тръмп има най-много поддръжници в Пентагона.

- Америка е разделена, докъде може да стигне това разделение, ето предстои и импийчмънт срещу Тръмп. Какви са шансовете му в този момент?
- Зависи донякъде от него. Може да се превърне в Прометей. Но той не е титан, титаните са в приказките. Нямаме представа колко е силен натискът върху него. Властта изисква ярка личност с увличащи идеи, пари (много повече от неговите) и желязна организация. От трите елемента той има само себе си. И най-вярната войска следва своя Наполеон само докато маршалите са си на мястото и обозът е пълен. Един Рудолф Джулиани не стига. На улицата разделението е непреодолимо, но на Уолстрийт е мъгла. Промишленият капитал може да воюва за живота си, а може и да спазари „почетна“ капитулация. Част от републиканската върхушка вече го направи. Така че много зависи и от Червената партия. Лошият изход е войската да се разбяга по планините и да започне партизанска война. Демократите изглежда вярват, че след всичко дотук натворено, могат дори да седнат върху щиковете си. Какво да се направи, изглежда в либералните университети никой не преподава Бисмарк.

- Двете велики сили - САЩ и Русия, са ясни, а къде е третата - Китай? Не си ли върши тя тънко работата и да прецака всички?
- Не зная доколко са ясни. В САЩ една нелегитимна власт тепърва ще превъзпитава 75 милиона еретици. Нищо не u обещава успех. В Русия Путин с труд възпира тълпата да не избеси либералите по уличните лампи. Там развръзката, изглежда, наближава. В това време Китай бърза бавно и оползотворява най-добре времето си. Намести се вместо САЩ в азиатско-тихоокеанската зона за свободна търговия, в последния момент спазари добра сделка с ЕС срещу разтегливи обещания. Противно на някои очаквания, новата власт в САЩ продължи да дразни китайците на разни теми: уйгури, Тайван, спорни острови. Новият търговски представител Катрин Тай (от тайвански произход) не смята да заравя томахавката. Но китайското ръководство изглежда най-малко изненадано от всички. Китай и Русия ще продължат да си пазят взаимно гърба и през следващите 4 години.

- Светът в момента е зает с войната за ваксините. Колко важно е съперничеството между отделните държави и фирми за производството на този антидот на Ковида?
- Борбата за антидота сега заменя някогашната космическа надпревара. Война за престиж и, естествено, за човешки животи. Показателно е, че русите нарекоха ваксината си „Спутник“. Износът на китайски и руски ваксини, в т. ч. за бедни държави, има опустошителен пропаганден ефект. Европейската комисия се зае да доказва, че може да свърши работа по-добре от отделните държави. Но еврокрацията пак ни убеди, че размотаването е нейна първа природа.

- COVID-паспорти - и това се обсъжда, а теориите на конспирациите вече са доста. Ще действа ли радикално глобалния елит и да ги обяви за задължителни? Ако - да, какво означава това?
- Задължителните паспорти могат да станат признание за провал, но все пак глобалният елит няма глобален контрол. Една теория предвиждаше разделение на света на валутни зони. Сега друга очаква разделението му на ваксинационни зони. Някой беше каза, че най-лошото в теориите на конспирациите е, че те мога да се окажат верни. Но на мен нажежената атмосфера ми е малко смешна. Помня моменти от Студената война, когато напрежението беше по-високо, и с право. Какво пък, нека паспортите да са най-голямата ни грижа.

- България винаги е била бамбашка, както се казва. Ние си живеем в друга реалност. Тук всеки се оправя сам. Къде сме в този свят?
- Ние като общество сме много силни в преструвките. Така оцеляваме и поединично, и като общност. За съжаление, в близките десетилетия нямаме друга цел, освен оцеляването. Плуваме като паднал лист по течението на реката. Но по течението има и въртопи. Войната срещу Русия е такъв въртоп. Не се вижда кой Борис Трети ще успее да ни удържи далеч от него.

- И Си Дзинпин каза тези дни, че светът вече няма да се върне към живота преди пандемията, а той е много информиран човек. Милионите хора ще се съгласят ли да живеят на такава социална дистанция, на такъв контрол? Въобще - накъде вървим, към „1984“-та на Оруел ли?
- Не вярвам. Животът напира като топка, която някой се мъчи да натисне към морското дъно. Той все ще успее да изплува отгоре. В колективистичното общество като китайското силният контрол е възможен, просто защото това е част от тамошната култура. В Югоизточна Азия обществата са такива и при това повечето са успешни. В България се справяме с контрола чрез умерен, кротък саботаж. Другаде се справят чрез барикади. Пак се връщаме към САЩ. Ако там либералната диктатура успее, това ще значи, че светът, поне западният, наистина много се е променил. Но ние пак ще си гледаме филмите на Уди Алън, докато си припомняме очарованието на домашните веселби.

Нашият гост
Георги Чанков е роден в Айтос през 1963 г. Завършва ВИИ “К. Маркс” и свободна художествена академия “Жул Паскин”. Академичната му кариера е от 1995 г.: ТУ- София, ФАГИОПМ (“Немски факултет”), а от 2000 г. преподава в УНСС, катедра “Международни отношения”. Научните му области са: геополитика, европейска интеграция, управление на транснационални корпорации. Написал е няколко книги на български и на немски език. Има и самостоятелна изложба с акварели.