Другата страна на украинския казус

Управляващите в България ни убеждават, че демокрацията предполага и различни мнения. Това действително е така до момента, когато то не се окаже не само неизгодно, но и вярно предвид аргументите и налагащите се изводи. И тъй като на човечеството ще му стане много скучно, краят на пандемията плавно премина в плашещата със своята интензивност, агресия и повтаряща се в различни варианти на морална дидактика, информационна атака за събитията в Украйна. 
Какво всъщност е украинският казус за Европа и света и какви са алтернативите?

Русия говори за специализирана военна операция, а Европа, Великобритания и САЩ за война, без такава да е обявявана от Украйна. Това няма значение, тъй като живеем в свят, в който подобно на френския крал Луи ХIV,американският президент Джо Байдън може да каже „Светът – това съм аз“. Няма значение, че лъжите са повече от истината. Врагът (Русия и Путин) е посочен, нещо повече той трябва да бъде дискредитиран, икономически унищожен и анатемосан. Какво от това, че в една от последните сърцераздирателни картини, представяни от американски журналист на мястото на събитията за загубите от войната, на една от „жертвите“ в чували й става скучно, изправя се и си тръгва. Това напомня един подобен случай от Сирия, където т.нар. убити от режима на Асад също се оказаха част от фалшива информация. На война като на война, всичко е позволено и то безнаказано. 

Много бързо се забрави важният факт, че Русия влезе в Украйна, за да спасява местното население на Донбас, жертвите на които в периода 2014-2021 г. са между 13000 и 15000 цивилно население, между които и българи. Забрави се също така и начинът, по който отстъпващите от Донбас нацистки формирования с натовско въоръжение, заличаваше следите от местата, където  са заровени многобройните им жертви,унищожаваше инфраструктура и мостове. Това ли са „героите“ на Украйна, на които се кръщават площади и улици в различни европейски държави? В България също има мотивирани ентусиасти.

Всичко това изчезна във водопада от пропагандна дезинформация, в която европейските лидери се надпреварваха да унищожават своето население чрез налагане на икономически санкции на основния им доставчик на суровини и електроенергия Русия, стигайки в усърдието си и до забрана на руската култура, изкуство, наука и спорт. Това е своеобразно продължение на многобройните ограничения, свързани с преодоляването на пандемията от корона вирус. Народът почти свикна да го плашат и стресират. Както преди две години генералният секретар на ООН Антониу Гутериш каза „расте едно пропаднало поколение“. Разрушена здравна система, провален малък и среден  бизнес е явно търсеният ефект. Сега вече причината за високите цени на електроенергията и всички негативни процеси в ЕС удобно се обясняват с войната в Украйна. Защо не? За пореден път се доказва, че на обществото няма нужда да му даваш аргументи за взети решения, достатъчно е, че някоя европейска или национална институция го е казала. 

Русия е заклеймена, нейни дипломати периодично се експулсират от различни страни на ЕС. България не остава по-назад от другите. Нещо повече, през последните дни премиерът Петков с апломб заявява, че откритите руски шпиони в ДАНС са доказателство как се прокарва руската политика за българското вето за еврочленството на Северна Македония. Защо не? Политически е много удобно чрез русофобията да извършиш национално предателство. Скопие манипулира Брюксел и шантажира София. Едва ли премиерът е наясно с българо-македонския спор, след като преди дни заяви, че би било добре да няма граница между Северна Македония и България. Да се надяваме да не се правят резки движения в тази посока. Интересен е и фактът, че независимо от нашата шокираща със своята финансова, икономическа и здравна всеотдайност към украинските бежанци политика явно в Европа не я оценяват по достойнство. Наскоро излезе информация, че на френските банки е забранено да отварят банкови сметки на българи, кипърци, малтийци и руснаци. А в Германия всеки със славянска фамилия е подложен на дискриминация. През 2015 г. американският политолог Джордж Фридман директно обяви, че в Европа за САЩ значение имат само Румъния, Франция и Германия. Украйна е територията, чрез която ще унищожат Европа и Русия.

Нещо подобно, но по отношение на Русия и православието пише Збигнев Бжежински преди три десетилетия. 
Познато звучи. Сивото задкулисие или по-известно като англосаксонско задкулисие, се опитва да приключи един геополитически проект от Първата световна война, преди която Русия, Германия и САЩ са държавите с най-голям икономически потенциал. След Втората световна война Германия престана да бъде заплаха за Вашингтон. Съветският съюз и държавите от Източния блок приключват в началото на 90-ге години на ХХ век, но Русия като енергиен, икономически и военен фактор продължава да бъде реална опасност за засилващите своята финансова задлъжнялост към целия свят Съединени щати.

Да се приложи сценарият от двете световни войни но малко по-различен начин е удобно. Пандемията плюс войната е самоубийство за Европа и за Украйна. Добър помощник в тази посока е най-известният украинец – президентът Володимир Зеленски. Няма значение, че той работи срещу собствения си народ, поредно доказателство за което е случая в Буча. Той напълно игнорира съвета на Израел да обяви капитулация. Ситуацията в Украйна няма да продължи вечно. Какъв ще е резултатът за нея? Разединена държава с разрушена инфраструктура и голям склад за различни видове оръжия. Освен това американските корпорации обичат да участват във възстановяването на разрушените, в резултат на организирани или инспирирани от САЩ военни конфликти, държави – най-пресният пример е Ирак. 

Проблемът на Вашингтон в този трети опит да разруши Европа и Русия е, че трябва да се съобразява и с доста непредсказуемото поведение на Китай, Индия и държавите от ОПЕК+. Искането на Москва Европа да й плаща в рубли газа и нефта, както и възстановените взаимоотношения между държавите от БРИКС, или отказът на ръководителите на страните от Персийския залив да си комуникират с президента Байдън, очертават интересна и доста непредсказуема политическа картина.

За пореден път държавите от Източна Европа се превръщат в своеобразна буферна зона, но вече със западноевропейски и американски привкус. Вече няма идеология, а лъжи и агресия. За пореден път България е сочена като най-корумпираната и най-слабата в евроатлантическия блок страна. Нейното съзнателно подценяване и опит за елиминиране не е от полза нито за Европа, нито за Русия. Превръщането на България в неутрална зона, между Европа и Евразия би било гаранция за устойчивост във възстановителния период след решаването на украинския казус. Още повече, че в близко бъдеще явно настъпва времето на Евразийския проект, чиито азиатски геополитически вектор бе завършен през декември 2021 г. Може би украинският казус няма да е последен опит за решаване на геостратегическите проблеми по традиционния военен начин.