Духовниците от Синода излязоха най-успешните български дипломати

Дядовците от Синода излязоха най-успешните български дипломати.

Ще започна отзад напред. Това Рождество Христово беше първият голям християнски празник, в който българският патриарх Неофит спомена за първи път в диптиха (списък с глави на църкви, споменаван по време на литургията на Православната църква) -  македонския архиепископ като „Блаженейшаго Стефана – Архиепископа Северно-Македонскаго“.

Макар това да изглежда незначително, то е  невероятно смирен, но и мъдър ход, който да удовлетвори поне три страни в този сложен дипломатически и църковен възел.

Първо, македонските ни братя вече са ни братя не само по кръв, но и по вяра. Когато се причестяваме, то това е от една обща Чаша и те вече не са схизматици. 

Второ, ако ги наречем "Македонска Архиепископия", Атинската архиепископия веднага би опонирала на това.

Трето, няма как БПЦ да използва и така желаното от Скопие - Охридска и Македонска, защото Българската Патриаршия е приемник на Охридската Архиепископия.

И въпреки че през годините мнозина обиждаха и похулваха Светия ни Синод, то сега признанието идва от неочаквано място.

Сръбският Бачки епископ Ириней Буловик, във скорошно интервю пред сръбския „Преса“, нарича решението на БПЦ по соломоново мъдро. 

Нещо повече. Той казва, че Сръбската православна църква ще признае всяко решение по казуса след всеправославен консенсус.
В момента всички православни църкви са в евхаристийно общение със Северномакедонската, но не всички са признали самостоятелността ѝ, както настоява Вселенската патриаршия.

Разбира се, сръбския духовник с тази си позиция защитава и позицията на своята държава. Той намеква, че епархиите на Охридската Архиепискония, днешната територия на Северна Македония са били под юрисдикция на Вселенската Патриаршия, а от 1922 г. са под тази на Сръбската патриаршия.

Според него томосът на Вселенския патриарх за автокефалност на МПЦ е каноничен, но прави разлики между преди добитите в миналото автокефалности, при които е имало общоправославен консенсус и сегашния казус, при който такъв отсъства.

Сами разбирате, че това е сложен дипломатико-каноничен спор, в който нашият Синод умело се ориентира и се опитва да се води по евангелския принцип.

„Аз ви изпращам като овце сред вълци, затова бъдете мъдри като змии и незлобливи като гълъби“ (Матей 10:16)

(Заглавието е на редакцията)