Един век от боевете на „Македонската Шипка”

Пълководецът имал само един идеал – "да види българското племе обединено"

В българската история с кръв и огън са врязани хиляди дати на героизъм, родолюбие и саможертва. Не малко от тях обаче от десетилетия са покрити с прах и забрава – някои заради хода на времето, други от вихрушките на политически сблъсъци. За да напомнят на младите поколения за подвизите на прадедите им, дали живота си за Родината, известният онколог проф. Иван Гаврилов, общината и музеят в Лом, Военният клуб и Дружеството за българо-швейцарско приятелство организираха тържествено отбелязване на 100 годишнината от епичните боеве на 15 пехотен ломски полк в Първата световна война. В битките при връх Червената стена през март 1917 г. ломчани безстрашно отстояват позициите си. А когато свършват патроните, по примера на опълченците, отблъскват врага с  дървета и камъни. Затова Червената стена е наречена „Македонската Шипка”.

В сраженията на върха загива и любимият на войниците командир полк. Стефан Илиев. В знак на почит към героите от 15-и полк в края на март в Лом ще бъдат поставени три паметни плочи, а  проф. Иван Гаврилов учреди стипендия за родолюбиви ученици на името на полковник Илиев.

15-и пехотен ломски полк е сформиран през януари 1889 г. като част от Шеста бдинска дивизия. В неговите редици влизат орачи, пастири и занаятчии от крайдунавските села, а командването им в първите месеци поемат млади офицери, изпълнени повече с патриотизъм, отколкото с военни умения. Бойното кръщение на полка е в Балканската война, когато довчерашните земеделци показват чудеса от храброст при атаките на Люлебургаз, Тюркбей и Чаталджа. Пламналата Междусъюзническа война  обаче спира устрема на войници и офицери и попарва  мечтите за освобождение на останалите под чужда власт земи със сънародници. Полкът, наброявал над 8300 войници и офицери, се връща в родния си край оставил костите на 1104 мъже по бойните полета. Само две години по-късно обаче – през октомври 1915 г., Ломският полк отново тръгва в марш към окопите на  избухналата Първа световна война. В състава на  Бдинската дивизия  четирите ломски дружини  влизат в Зайчар и се бият самоотвержено на Стойково бърдо и при Чеган. В десетдневните боеве  с войските на Антантата през август 1916 г., в които Първа българска армия овладява град Лерин и териториите край него, загиват 1079 български войници, а над 4300 са ранени. В жестоките битки  се ражда и един от бойни химни на Българската армия „Ломци при Чеган”.  „Сред адски огън, в боен ред /вървяхме ломци все напред./От стария ни горд Балкан/ с „ура” стигнахме на Чеган.”

Атаките на ломския полк в тежките битки води един от най-смелите и обичани от войниците офицери - подп. Стефан Илиев. По това време подп. Илиев е 47 годишен мъж, кален в битките на три войни и носител на куп медали за воински заслуги. Посрещнал Освобождението като 11-годишно момче в родния си Видин, той отраства в годините на общонароден възторг и подем от възраждането на българската държава. Обичта към Отечеството и отстояването на свободата и независимостта на България се превръщат в смисъл на неговия живот. Стефан Илиев завършва Военното училище в София  през 1889 г. с  „първоразряден” успех и пагони на подпоручик. За да изучи военното дело овладява руски и немски езици.  „Интелигентен и образцов офицер

Обичаха го всички – началниците, другарите, подчинените. Той имаше само един идеал – да види българското племе обединено”,  описват го колегите му. В началото на Първата световна война подп. Илиев е начело на Четвърта дружина. Заразени от патриотизма и храбростта му, бойците му не познават отстъпление, разказват неговите съвременици. И в най-жестоките битки, водена от командира си, дружината се хвърля с „ура” на нож, увлича останалите части и разбиват противника. Заради отличната му военна подготовка, боен опит и уважението на войниците през февруари 1916 г. смелият офицер е назначен за командир на 15 полк.

През зимата на 1917 г. на Бдинската дивизия и ломския полк е поверена защитата на връх Червената стена в Баба планина в Македония. Войските на Антантата планират да отблъснат българските сили от позициите им, за да овладеят полето край Битоля и Прилеп и долината на Вардар. Срещу части от Шеста бдинска дивизия са хвърлени пет френски и една сръбска дивизия.  На 12 март 1917 г. само за 24 часа френската артилерия изстрелва над 200 000 снаряда към окопите на българите. След жестоката канонада започват устремни атаки на французите, но българските войници , въпреки численото превъзходство и падналите жертви , не отстъпват. Останали без муниции, бдинци и ломци мятат камъни и прекършени от снарядите дървета по враговете си. Боевете са неспирни и ожесточени. Рубежите на Червената стена по няколко пъти на ден минават от едни в други ръце. В един от най-критичните моменти на 26 март, когато част от позициите остават без защитници заради многото жертви и е оголено място за пробив, подполковник Илиев повежда оставените в резерв войници в контраатака. „Момци, днес цяла България се обляга на нашите сили. Тя очаква от нас своята защита! Бог е с нас! С вас съм и аз, вашият полкови командир! Напред!”, извиква подп. Илиев и само с една тояжка в ръка повежда щурма.

„Гърдите на всички пламнаха, сърцата заиграха и  презирайки смъртта, полетяха напред!”, описват величавия миг участници в битката. Три куршума пронизват командира, но той не спира, докато момчетата му не овладяват позицията. Чак след това поема към лазарета, но по пътя назад шрапнел го поваля завинаги. „ Подп. Илиев беше олицетворение на безстрашие и героизъм. Неговият полк, 6-та дивизия , цялата българска армия няма никога до го забравят!”, се казва в заповед на Първа армия. Посмъртно героят е произведен в чин полковник. Тялото на Стефан Илиев е положено в двора на черквата в град Прилеп, но по-късно скромният монумент е разрушен.

Според историци, ако полк. Илиев не е удържал Червената стена, французите са щели да пробият фронта и България е щяла да излезе от войната година по-рано и при много по-тежки условия. Което нарежда самоотвержения офицер сред националните герои. В началото на май 1917 г. французите все пак превземат Червената стена, но българските части изнасят на ръце оръдия на близките височини, атакуват с гранати и щикове противника и си връщат пропития с кръв връх. В края на войната 15 ломски полк остава в заложничество на войските на Съглашението. Новият му командир – полк. Васил Шишков, обаче запазва честта и достойнството на полка като спасява бойното му знаме. В памет на полк. Илиев и загиналите му войници на 24 март в Лом ще бъдат поставени три паметни плочи. А проф. Иван Гаврилов дари  6000 лева за стипeндиии „Полк. Стефан Илиев” на четирима ученици от гимназиите „Найден Геров” и „Димитър Маринов” в Лом.

Изглед от Битоля към връх Пелистер и Червената стена.

Полк. Васил Шишков пред паметника на полк. Стефан Илиев в черквата „Благовещение” в Прилеп.

Проф. Иван Гаврилов – известен онколог, общественик и дарител, е наследник на загинал за България подофицер от 15-и ломски полк.