Емил Димитров-Ревизоро, пред „Труд news”: Черноморието ни е пред риск от воден режим

Преди три години оставихме всички язовири пълни не за да произвеждат ток и да дават на частните ВЕЦ-ове, а за да ги има като национален ресурс, обяви преди дни бившият министър на околната среда и водите Емил Димитров – Ревизоро. Защо стотици населени места се оказаха без вода и как може да бъде решен въпроса с питейната вода у нас – разговаряме с Емил Димитров за най-големите предизвикателства пред сектора. Ревизоро отправя критики към служебните правителства през последните три години, които са разхищавали водата, вместо да предвидят необходимостта от резерви в язовирите.

- Господин Димитров, над 230 населени места в момента са на воден режим в България и в регионалното министерство се проведе среща с представители на екоминистерството, на икономиката, на енергетиката, но освен сухите месеци без дъжд и екстремните температури през това лято, не чухме други причини за безводието. Защо хиляди българи са без вода?
- Сушата и климатичните промени са причина за безводието, казаха четирима министри преди дни и обявиха, че ще правят Национален координационен център, който да координира ситуацията. Точно такъв Национален координационен център направих докато бях министър на околната среда и водите, лично премиерът Борисов тогава го откри, всички медии го отразихте, но в първия си работен ден тогавашното служебното правителство спря центъра, компютрите, камерите угаснаха и до ден днешен е така. Сега ще правят нов координационен център, но просто не трябваше да закриват направения от нас. Ако обаче климатичните промени са виновни, защо тогава през последните три години се източват язовирите? Защо се дава вода за производство на ток зимата, когато още язовирът не е пълен и не се знае колко вода ще дойде? От язовир трябва така да даваш водата, че да остане и за догодина, защото не знаеш ще има ли дъжд или няма да има. Управляващите знаят, че е суша, защо тогава са давали водата? Ако в края на тази година вали много, няма да имаме много голяма водна криза. Ако не вали много, вали недостатъчно или изобщо не вали, тези хора в министерствата трябва да кажат, защо като знаят, че има климатични промени, са харчили водата и язовирите са празни.    

- Имате предвид, че въпреки сушата, вода е давана към ВЕЦ-овете за производство на електроенергия?
- Да. Точно така.

- Все повече общини призовават да се правят сондажи за вода, за да се решат проблемите с питейната вода – това ли е бъдещето?
- Нещо, което е много важно – всеки започва да говори за дълбоки сондажи, но имайте предвид, че тези дълбоки сондажи на подземни води, всъщност са бъдещето на нашите деца, това не е нашата вода, която да ползваме днес и сега и не трябва да я харчим, трябва да я оставим за тях. Не може сега да замърсим и водата за нашите деца. Другото, което е важно да се знае, е че много от повърхностните водоизточници към ВиК мрежата наистина пресъхват и им спадат нивата. Това рано или късно ще доведе до желанието всички, които имат възможност, да се включат към сега действащите язовири – без значение дали са енергийни, дали са земеделски. Но това ще бъде по-сигурна гаранция, че населените места ще имат питейна вода. Такива язовири има много – примерно „Дяково“, „Тича“, „Ястребино“, „Порой“, Ахелой“, „Цонево“ са земеделски язовири, които трябва да станат изцяло питейни. Язовир Жребчево и в момента се грижи за оводняване на водоизточниците, които са в Сливен, Ямбол, част от Елхово. Ние рано или късно ще се закачим за тези язовири трайно да ползваме вода за питейни нужди, а в тях има риба, има замърсявания, има заустени и непречистени води. Тоест, има голям проблем да се преодолее водната криза и неслучайно една от големите политически сили подчерта дебело, че това ще е голям проблем за бъдещето. Пак казвам, че ако не вали тази година много, догодина ще имаме криза, за която хората, които сега заседават и умуват, ще трябва да дават отговори на въпроса „Къде бяхте, когато се точеха язовирите?“.

- Като казвате политическа сила, точно от ГЕРБ поставиха преди дни въпроса с водната криза във фокуса на всички партии, какво може да се направи сега?
- А защо въпросът с водата не беше приоритет на служебния кабинет? Шест месеца никакви икономии на вода, всичко отиде за ВЕЦ-овете. И ще дам пример с „Копринка“, че е най-празен. През декември 2020 година, когато бях министър на околната среда и водите, „Копринка“ е бил на 19,7 млн. куб. метра или грубо 20 млн. куб. метра. Нищо не е дадено за ВЕЦ. През януари 2021 година, „Копринка“ е на 43,5 млн. куб. метра – отново нищо не се дава за ВЕЦ.  С язовир „Жребчево“ също ще има проблеми. Не може да си правим ток от вода, когато няма вода в язовирите. Ако сега вземем данните за тази година, язовир „Копринка“ от септември 2023 година до август 2024 година е дал 110,5 млн. куб метра вода и всичката е отишла във ВЕЦ-овете на Стара Загора, нищо не е отишло в „Жребчево“, където е река „Тунджа“. Дори да кажем, че водата е отишла за напояване, 17 млн. куб. метра са дадени само за производство на ток и то през зимата. Кажете ми, през зимата какво се напоява и второ, като не се знае колко вода ще има, защо я пускат за ток? Лошото е, че сега няма кофи, с които да се допълнят язовирите, а ще се молим на Господ да паднат дъждове. 

- Кои са най-критичните язовири от гледна точка на достатъчност на водата за питейни нужди и които очевидно са наполовина празни?
- Веднага ви давам пример с язовир „Камчия“, защото този язовир захранва цялото Черноморие – и Варна, и Бургас. От язовир „Камчия“ има 110 километра водопровод без нито една помпа стига до Варна. Това е върхово постижение навремето в този вид строителство, а другото е до Бургас – също без нито една помпа. Върви една огромна тръба до връх „Китка“, която е отлята на място от войници и в която вътре може да мине цял джип. Тази огромна тръба се разделя от връх „Китка“ - за Бургас и за Варна. Този язовир, за да захрани нормално Черноморието – да може да се посрещат туристи в хотелите, хората да живеят нормално там, годишно му трябват около 100 млн. куб. метра вода. При икономии може да се мине на 90, на 85 млн. куб. метра, но при това положение трябва да се въвежда малък режим. За да сме сигурни, че догодина ще имаме нормален туристически сезон, в язовир „Камчия“ ни трябват 100 млн. куб. метра вода. А в момента в „Камчия“ има 50 млн. куб. метра вода, ако трябва да сме съвсем точни – язовир „Камчия“ е на 52 млн. куб. метра и продължава да се точи. През зимата потреблението е между 4,5 – 5 млн. куб. метра за месец. Тоест, от ден днешен ние имаме в „Камчия“ вода за 10 месеца. Ако през зимата се излеят 40 млн. куб. метра вода, ще спасим и следващата година и ще чакаме вода за по-следващата. Ако обаче през зимата не вали като миналата, какво ще правим? Когато бях министър, бях в абсолютно същата ситуация, но още от януари месец започвах да правя икономии, защото Бургас няма откъде да получи вода, освен от язовир „Камчия“, Варна може още от две места – от язовир „Цонево“, от „Девня“ - има карстови извори, но Бургас няма откъде, Бургас няма друг повърхностен водоизточник и трябва да се пести водата. Затова още от януари тази година трябваше да се започне с пестене вода за Бургас, защото ако е суша и няма валежи, какво ще правим догодина? Ако има дъжд, всички ще забравят отново за проблема, но неслучайно с Бойко Борисов преди 4 години взехме идеята 2 земеделски язовира до Бургас, които не се ползват за нищо - „Порой“ и „Ахелой“, да бъдат направени на резервоари и в тях да има вода точно за една година, която е нужда за потреблението на Бургас. Ако тези язовири бяха направени и напълнени, бяха изградени водопроводите, дори в „Камчия“ да няма капка вода, една година след това Бургас ще е снабден с вода. Но всичко това се забрави, проектът се замрази. Забравиха и Центъра за координация. И проблемът е, че повърхностните води започват да се губят, ще трябва да се насочим към язовирите, а язовирите са компрометирани в голямата си част. В тях се гледа риба и то в промишлени количества, а рибите не трябваше да се гледат промишлено в 52-та национално значими язовира. Рибата трябваше да се гледа в другите 6800 язовира, но така е по-лесно, защото държавата се грижи за водата. А общественият интерес къде остава? И още нещо, много важно - водата, която минава през малките, частните ВЕЦ-ове, които източват язовирите, ВЕЦ-овете на олигарси, на партийни деятели, дава по-малко от един процент от електроенергията, която произвеждаме. А в момента Вие поставяте въпроса за няколкостотин хиляди души, които нямат вода и са изправени пред безводие, стотици земеделци нямат вода, „Жребчево“ е празен и градове като Ямбол, Сливен, Елхово ще имат проблеми с водоснабдяването. Заслужаваше ли си безконтролно да се дава вода на ВЕЦ-ове от язовирите, за да получиш един процент ток, вместо да я събираш и да я пазиш за следващата година? Не се знае какво ще стане, ще има ли валежи, а през последните 3 години се раздаваше вода безконтролно. И сега три големи български населени места като Сливен, Ямбол и Елхово ще имат евентуално проблеми с водоснабдяването. Ако пестяхме водата, нямаше да мислим сега дали водата в язовир „Камчия“ ще стигне за догодина. 

- Да разбирам обаче, че Черноморието ни е заплашено от воден режим идната година, има риск от безводие, ако нямаме достатъчно валежи през есенно-зимния сезон?
- Точно така. Аз не искам да плаша никого, просто казвам, че в язовир „Камчия“ в момента има 52 млн. куб. метра вода. Точно след един месец ще има под 48-45 млн. куб. метра вода. Потреблението за една година на Черноморието ни е 100 млн. куб. метра вода. Ако в момента не вали и не се събере 50 млн. куб. метра вода в „Камчия“, догодина ще имаме проблем с водата по Черноморието. „Порой“ и „Ахелой“ не бяха направени на резервоари, не бяха напълнени през тези три години, а можеше и хората да не разберат, че има криза, а сега – не знам. И затова казах – дано Господ се смили и даде дъжд. Случвало се е в години да няма дъжд и за два месеца после язовирите се пълнят, но не може да се разчита на „Абе, може и да завали“. Всички язовири в България през последните три години бяха източвани системно. Те не бяха напълвани. 

- Каква е логиката 4 министерства у нас да отговарят за язовирите, а в крайна сметка да се търси някаква обща отговорност за безводието и да се оправдават със сушата и горещините?
- ВиК секторът е към регионалното министерство, нормално е те да поддържат системата, те са в градската част и се занимава със строителството и водопроводите, с инфраструктурата. Земеделците имат язовири, с които поливат, проблемът е, че много от тях вече ги направихме и питейни. Енергийните са към министерството на енергетиката. Но като започне преплитането на интереси и става – сутринта ти искат вода за риба, на обяд – за зърнарите, следобяд – за слънчогледа, вечерта – за енергетиката и после всички питат „Къде е водата, защо няма вода?“.

- В нормативната уредба ли е проблемът с водата?
- Не, в заиграването на политическите сили и гласовете за изборите. Тези национално-значими 52 язовира са 85 процента от водния ресурс на държавата. Там трябваше да има друг ред, без значение чия е собствеността. И падне ли такъв язовир под определен обем, никакво даване на вода за ток. За да произведеш един процент ток, страдат сега стотици хиляди хора. Не съм против който и да е бизнес – да правят ток, да гледат риба, но когато язовирите в България са работили по времето на така омразния комунизъм, в България е имало десетократно повече поливни площи, отколкото сега. Никой не иска да отговори на въпроса, как водата, която се харчеше тогава, е същото количество вода, която се харчи и сега. А площите са много по-малко. Проблемът явно не е в язовирите, а в това, че като излезе от язовирите, водата отива никъде. Тя се пилее, водата се губи. Никой не си прави труда да ремонтира преносната мрежа, а се правят гръмки обещания от политиците. Язовирите са същите, но ако са оправени каналите и системата, водата ще стига до земеделците. Каже какво направиха служебните правителства през последните години – в такава държава живеем, че последните 3 години в сектора се действаше безконтролно.

Нашият гост

Емил Димитров е роден на 20 февруари 1962 г. в Перник. Популярност придобива като финансов ревизор и оттам широкоразпространеният му прякор Ревизоро. В Министерството на финансите постъпва през 1992 г. През 2001 г. оглавява дирекция „Митници“. Бил е народен представител в няколко парламента, както и министър на околната среда и водите в кабинета „Борисов 3“ от квотата на „Обединени патриоти“.