Зам.-министърът на икономиката Александър Манолев пред „Труд“: Стартират инвестиции за 800 млн. лева

Над 1 милиард лева са вложени в автомобилния сектор у нас за последните 10 години

България е в центъра на световното внимание, тъй като за първи път председателства Съвета на ЕС. Как страната ни ще се възползва от този факт, за да привлече повече чуждестранни инвеститори и какви промени готви кабинетът, за да направи страната ни по-привлекателна за вложения. Отговаря пред в. „Труд“ зам.-министърът на икономиката Александър Манолев.

- През 2018 г. България е домакин на инициативата за сближаване между Източна Европа и Китай „Един път, един пояс“. Как очаквате това да се отрази на двустранните ни отношения?

- През настоящата година България ще бъде в центъра на вниманието не само, защото сме председател на Съвета на ЕС, но и ще домакинстваме 7-та среща на правителствените ръководители във формат „16+1“. Освен това, Пловдив ще бъде домакин на 4-та среща на местните лидери в същия формат. Това е голяма отговорност, но и възможност – да затвърдим ролята си в региона и да активизираме търговско-икономическите си връзки. Между България и Китай има много добри контакти, а страната е стратегически икономически партньор за България в Азия. Усилията ни са насочени към установяване и развитие на партньорство не само на централно ниво, но и с отделни китайски провинции. Китай търси възможности да заздрави икономическите си връзки с ЕС, а нашето географско положение ни дава редица предимства. Важно е обаче този интерес да не остане само на масите за преговори, а да се стигне до реално навлизане на китайски инвестиции. Затова ще се стремим всички тези форуми да бъдат съпътствани и от срещи между бизнеса от двете страни, за да могат повече проекти да бъдат стартирани и развивани. Работим за привличане на китайски инвестиции в производството. Друг сектор, който представлява голям интерес за китайските компании, е селското стопанство. В последните години вносът на селскостопанска продукция и храни в Китай се увеличи с огромни темпове, подхранван от бързия икономически растеж и увеличаването на доходите на местното население. Тенденцията показва, че Китай ще се оформи като най-големият и доходоносен пазар на хранителни продукти в световен мащаб. Ние като администрация се стремим да облекчим износа на храни, защото съгласно китайското законодателство, за всяка стока следва да се получи официално заявление за внос на ниво държава и да се премине през специална разрешителна процедура. Към момента сме стартирали десетки такива процедури за изпълнение на изискванията за внос в Китай на различни видове месо, мляко и млечни продукти, колбаси и деликатеси, риба, плодове, зърнени култури.

- В какви проекти у нас има интерес да инвестира Китай?

- За последните 10 г. инвестициите от Китай са в размер на над 133 млн. евро. Това нарежда страната на 35-о място по размер на преките чуждестранни инвестиции в България. Цифрите са сериозни, но и показват, че има много голям потенциал, особено в стратегически за България сектори като инфраструктурата, енергетиката, машиностроенето и автомобилостроенето, селското стопанство и в производството на традиционни български продукти като кисело мляко, вино, етерични масла и др. Трябва и да отчетем, че България се включи по-късно в контактите с Китай, в сравнение с другите страни от ЦИЕ, но вече се вижда, че преодоляваме това изоставане и страната ни става все по-търсена от китайски компании и потенциални инвеститори. За това спомагат и вече реализираните проекти в нашата страна на компании като Huawei, ZTE, Great Wall, Tianjin State Farms Agribusiness Group Company и др. Редица китайски компании са инвестирали в проекти у нас в областта на възобновяемите източници на енергия.

- След срещата на премиера Борисов с премиера на Япония Абе стана ясно, че и от там има интерес за инвестиции в страната. В кои сфери сме интересни за инвеститорите?

- Има възможности за навлизане на редица български продукти на японския пазар като вина, млечни продукти, розово масло, рибни продукти и др. През последните години има позитивен тренд на нарастване на японските инвестиции в България в сектори като производство на автомобилни части и кабелно оборудване за автомобили, здравеопазване, енергетика и др. Има заявени намерения от японски компании за реализиране на инвестиции в хранително-вкусовата промишленост, машиностроенето, химическата промишленост, пречистването на води и др., като в процес на развитие са няколко проекта. Като резултат от срещата между двамата премиери, бе взето решение за учредяване на Българо-японски бизнес форум – формат, който да ни позволи много по-оперативен диалог в икономическата сфера.

- Колко общо са сертифицираните проекти от БАИ за 2017 г., каква е общата им сума и колко работни места са разкрити, благодарение на тях?

- За 2017 г. са издадени сертификати на 31 проекта по Закона за насърчаване на инвестициите, на обща стойност над 310 млн. лв. С тях ще се разкрият над 5800 работни места. Те са предимно в секторите производство, ИТ, здравеопазване, логистика и др. Като знакови за изминалата годината мога да посоча проекти като този на „Сенсата Технолоджис“ с най-голямото си изнесено производство в Европа, „Луфтханза Техник“ със своята най-голяма база за поддръжка на самолети в Европа. Ще обърна внимание и на японската компания „Язаки България“, която за трети път разширява своята дейност в страната и ще разкрие повече от 3000 нови работни места в сферата на производството на компоненти за автомобили. Българските „Капитал Хелт“ и „Олива“ АД са стартирали инвестиции за над 40 млн. лв. в сферата на здравеопазването и хранително вкусовата промишленост. В топ 10 на най-големите инвеститори през годината влизат още Алкомет АД, Камбро Озей БГ ЕООД, Баумит - България ЕООД, ЕНПАЙ Трансформър Компонентс България ЕООД и др.

- Какви чужди инвестиции можем да очакваме през 2018 г.?

- Започваме добре годината – от началото на 2018 г. до момента са издадени сертификати на 10 проекта, на обща стойност над 588 млн. лв., които ще разкрият над 800 нови работни места. Те са предимно в секторите производство на авточасти, растителни и животински масла, ИТ, здравеопазване, логистика и др. Отделно в процес на сертифициране са 14 проекта на обща стойност 276 млн. лв., с потенциал да разкрият над 1100 работни места. Така че, интерес има. Това се потвърждава и на много от срещите, които съм водил с потенциални инвеститори. Например, в края на миналата година бях в германската провинция Бавария и разговарях с една от водещите компании в областта на софтуерните решения. Техни клиенти са много от топ-производителите на автомобили и те буквално казаха – искаме да бъдем в България и този момент наближава. Друг пример - една от най-големите компании в автомобилната индустрия – немската “MAHLE”, планира ново разширение на производството си в България.

- На какъв етап са проектите на компании, които имат интерес да произвеждат у нас цели автомобили?

- През последните години автомобилният сектор е един от най-бързо развиващите се в България. За 10 г. са сертифицирани проекти за над 650 млн. лв. в него и са разкрити над 7000 нови работни места. Забележете – това са само проектите, сертифицирани от БАИ. Ако към тях прибавим всички останали инвестиции, общата сума ще надхвърли 1 млрд. лв. В страната има един завод за асемблиране на автомобили, голям брой предприятия в сектора са специализирани в производството на автомобилни компоненти като поддоставчици на водещи компании в автомобилостроенето. С всяка инвестиция в сектора се доближаваме до нашата голяма цел – производител на автомобили да избере страната ни за разкриване на ново производство. Няма да скрия, че са водени разговори в тази посока и вярвам, че скоро ще имаме конкретни новини, които ще можем да съобщим.

- Кой регион у нас привлича най-много чужди инвестиции?

- Най-често изборът на локация за дадена инвестиция се съобразява със специфичните изисквания на компаниите за инфраструктура, близост до пазари, наличие на подготвени кадри и др. Има и сектори с различни нужди – например компаниите от сектора на високотехнологичните услуги се съсредоточават в големите градове, докато някои производства търсят по-отдалечени локации, но с добра свързаност. В последните години голям брой проекти в производството се съсредоточават около Пловдив, предвид близостта до магистрала „Тракия“, наличието на индустриални терени и добрите примери на вече функциониращи предприятия. В района на Кърджали-Димитровград, както и в Русе и Шумен също стартират инвестиционни проекти в производството. Естествено столицата е притегателен център за инвестиции, а като много атрактивна локация се утвърждава индустриална зона „София-Божурище“. Индустриалните зони стават все по-търсени от инвеститорите. Затова и ние работим за развитие на съществуващите, а и за стартиране на няколко нови проекта в региони, в които нямаме обособени такива зони като Сандански и Кърджали. Първата има за цел да привлече инвеститори от Гърция и трети страни, които имат интерес да ползват достъп през Солунското пристанище. Кърджали привлича все по-голямо внимание на турски и гръцки инвеститори. Затова, съвместно с областния управител, стартирахме инициатива за обособяване на нова зона, която има голямо бъдеще. Адмирации заслужава и индустриалната зона в Шумен – тя е публично-частно партньорство между община и частен инвеститор и е една от най-правилно развиващите се. Затова и ние като държава ще ги подкрепим при представянето им на чуждестранни форуми и изложения.

- Какво предстои в развитието на индустриалните зони?

- Голямо внимание сме съсредоточили върху индустриална зона Божурище – локация, която има огромен потенциал. Основният проблем там е, че е сбъркана логиката при първоначалното й обособяване – първо са влезли инвеститорите и паралелно с това е стартирало изграждането на инфраструктурата. Грешка, с чиито последствия продължаваме да се борим. Виждайки обаче растящият интерес към зоната, искаме да гарантираме устойчивото й бъдещо развитие. Затова се обмисля държавата да финансира изграждането на нова пътна връзка към индустриалната зона - продължение на бул. „Царица Йоана“. Проектът е на стойност 19 млн. лв. Друг проект, по който работим, е разширяването на Индустриален и логистичен парк – Бургас с нови държавни и общински терени. През 2017 г. бе свален статута на „свободна зона“ на индустриалната зона във Видин, за да е възможна продажбата на терени, а не само даването им под наем. Сигурен съм, че в близко бъдеще това ще доведе и нови инвеститори в зоната, защото локацията е много добра – в близост до моста „Нова Европа“, с излаз на река Дунав и собствено пристанище. Продължава и активното сътрудничество между НК „Индустриални зони“ и местната власт, с цел разширяване на портфолиото от терени, които да можем да предлагаме на инвеститорите.

- Какви схеми ще бъдат отворени през 2018 г. по ОП „Иновации и конкурентоспособност“ и за каква обща сума ще може да кандидатства бизнесът?

- Миналата година успяхме да свършим много работа по ОП “Иновации и конкурентоспособност“. Благодарение на това към днешна дата сме сключили договори за 1,6 млрд. лв., или за над 65% от наличния ресурс. Повече от половин милиард лева вече са стигнали до български предприятия. Амбицирани сме това темпо да бъде запазено и през 2018 г., като сме планирали стартирането на процедури на обща стойност над 360 млн. лв. Може би най-голям интерес сред тях предизвиква мярката за насърчаване на предприемачеството, по която са заделени 67 млн. лв. за стартиращи компании. Проведохме серия от обсъждания и много подобрихме параметрите на процедурата, за да бъде в максимална помощ на бизнеса, но и да пресечем всякакви опити за злоупотреби. Затова обмисляме разделяне на тавана за проектите, в зависимост от тяхната крайна цел. Ако те са в производството ще могат да се възползват от до 400 хил. лв. финансиране, защото няма как с по-малко средства да се купят например нови машини. Но ако компанията се е насочила към сфера на услугите или друга, която не предполага класически тип производство, таванът на безвъзмездната помощ ще бъде значително по-малък. Други процедури, които се надявам да бъдат атрактивни за българските компании, са двете ваучерни схеми – за листване на българската фондова борса и за внедряване на ИТ решения в малките и средни предприятия. Ще стартираме и процедури за стимулиране внедряването на иновации в предприятията, за подобряване на производствения им капацитет и за развитие на иновационни клъстери. Ако изпълним заложената програма, в края на 2018 г. обявените процедури по ОПИК ще достигнат 90% от бюджета й. Така до края на програмния период всичките 2,4 млрд. лв. ще бъдат усвоени, а от европейско финансиране по ОПИК ще се възползват над 3 000 компании.

Нашият гост

Александър Манолев е възпитаник на един от водещите икономически университети в света – University College London, Великобритания. Преминал е редица специализации в България и чужбина. Работил е в областта на маркетинга и подготовката на проекти за европейско финансиране. Заемал е позиции на средно и висше управленско ниво в редица компании. Зема поста зам.-министър на туризма във втория кабинет на Бойко Борисов. През 2016 г. поема управлението на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Избран е за народен представител на извънредните парламентарни избори на 26 март 2017 г. от I МИР Благоевград. Назначен бе за зам.-министър на икономиката в началото на месец май 2017 г. Владее английски, испански, гръцки и руски език. Семеен с две деца.