Защо пенсионната система не осигурява адекватни пенсии

Избраният модел засега не се представя задоволително

Проблем за осигурените във втория стълб е големият максимален размер на таксите

Натрупаните средства стигат за втора пенсия от 40 лв.

Пенсионното и социалното осигуряване като цяло представляват предизвикателство пред устойчивостта на публичните финанси, тъй като са основен източник на дефицити. Средствата, които се събират от осигурителни вноски, съвсем не са достатъчни, за да покрият размера дори на настоящите пенсии. Избраният модел, който съчетава солидарен и капиталови стълбове, е един от възможно най-добрите, но засега не се представя задоволително и за това са налице обективни фактори. В настоящата статия ще опиша текущата ситуация и кои са някои от най-важните проблеми.

Ще се съсредоточа основно върху пенсионното осигуряване. Пенсионната реформа в страната беше проведена преди повече от 20 години и това би трябвало да е достатъчно продължителен период, за да позволи оценката є. Системата се състои от три стълба - задължително, допълнително задължително и доброволно пенсионно осигуряване. Осигурителни вноски се дължат от всички лица, получаващи доходи от трудова дейност. Участието в първия стълб е задължително за всички лица, а във втория - за родените от 1960 г. насам. Вноските се правят формално за сметка на работодателя и на работещия.

Първият стълб е солидарен и разходопокривен. Това означава, че вноските на работещите лица се събират в общ фонд и се изразходват текущо за изплащане на пенсиите на настоящите пенсионери. Тоест след като тези вноски бъдат направени, те пораждат права за осигурените лица, но не им гарантират определен размер на пенсията. Този размер зависи от възможностите на системата, когато лицата получат право на пенсия. Фактически обаче пенсията не е резултат само от приноса на отделното лице, а от решенията на управляващите към момента, които би следвало да са съобразени с възможностите на държавния бюджет.

Налице са минимален и максимален осигурителен доход - това са прагове, спрямо които се определя размерът на вноските, като минималният праг е съобразен с минималната работна заплата. Пенсията се определя според съотношението между осигурителния доход на лицето и средния осигурителен доход и според броя години осигурителен стаж. Възможно е лицата да се пенсионират и да продължат да работят и да правят вноски, което увеличава допълнително техните права за пенсия.

Вторият стълб също е задължителен и предназначението му е да допълва първия, който се разглежда като основен, тъй като вноските в него са значително по-високи - съответно 14,8% от осигурителния доход в първия и 5% във втория, за родените от 1960 г. насам и работещи при трета категория труд, която е най-масовата. Този стълб е капиталов. Вноските се събират по индивидуална партида във фонд, инвестират се при определени условия и когато лицето получи право на пенсия плащането/плащанията се определят в зависимост от натрупаната сума.

Тоест това, което в крайна сметка ще получи лицето (или неговите наследници), зависи от размера на направените вноски, от резултатите от инвестирането им и от таксите, които начисляват пенсионните фондове за управлението на тези средства. Лицето има право да избере и евентуално да смени фонда, който управлява пенсионните му осигуровки. Това се случва според приетото законодателство и се регулира от Комисията за финансов надзор, която определя и минимална доходност по партидите в зависимост от пазарната конюнктура. Целта на минималната доходност е защита на осигурените лица.

Третият стълб е доброволен и включва и професионалните схеми. Той също функционира на капиталов принцип. Размерът на вноските зависи от желанията и възможностите на осигурените лица, а изискванията при управлението на натрупаните суми са по-облекчени отколкото при втория стълб.

Идеята на споменатата реформа е за осигуряващите се лица сборът от пенсиите да бъде достатъчен, за да гарантира доход след пенсиониране, който е определен процент от този преди пенсиониране (около 80%), тъй като разходите след това се предполага, че са по-ниски.

Проблемът на системата (всички стълбове заедно) е, че не осигурява адекватни пенсии. Понастоящем държавното осигуряване е неустойчиво, тъй като голям дял от пенсиите се финансира от държавния бюджет. При втория стълб високите такси и сериозните ограничения не позволяват реализирането на добри резултати, докато доброволното осигуряване все още представлява малък дял.

Проблеми при първия стълб

Възможно е да се наложи актуализиране на приетия бюджет за 2024 г. в края на годината.

Факторите, които определят устойчивостта на пенсионната система, са броят осигуряващи се лица, осигурителният доход и дали е налице укриване, броят пенсионери, средният размер на пенсията и динамиката на тези показатели в бъдеще. Всъщност въпросът е дефицитът не само да не се разширява, но дори да се свива - тоест съотношението между приходи и разходи да се повишава и да клони към 1 в средносрочен до дългосрочен период.

Текущите данни показват, че салдото по бюджета на Държавното обществено осигуряване е далеч от балансирано, като приходите през 2023 г. са 11,4 млрд. лв., а разходите - 21,6 млрд. лв. Освен това ситуацията все повече се влошава. Докато към края на 2022 г. приходите са били достатъчни да финансират 55,2% от общите разходи, то в края на 2023 г. това съотношение е 52,7%, а към края на април 2024 г. то вече е 51,4% и ще продължава да се влошава поради ежегодното индексиране на пенсиите от 1 юли. Съответно трансферите са достигнали 10,2 млрд. лв., при 8 млрд. лв. през 2022 г. (растеж с 27,3%), и през 2024 г. ще е необходимо още по-голямо финансиране от държавния бюджет, тъй като до края на април те вече са 4 млрд. лв.

Тази ситуация е резултат от предприетите повишения на пенсиите, които не кореспондират с капацитета на системата за осигуряване на пенсии, помощи и обезщетения. Така добавките, които би трябвало да са с временен характер и бяха отпуснати през периода на COVID-19 кризата и след нея следваше да отпаднат, заради политически причини бяха добавени към пенсиите в допълнение към предвиденото от Кодекса за социално осигуряване. По този начин относителният дял на дефицита спрямо разходите на ДОО отново започна да се повишава след като известно време се свиваше.

Всъщност, според данните за 2023 г., ако не се разчиташе на трансферите от държавния бюджет, средната пенсия в страната (от всички видове пенсии, а не само тези за осигурителен стаж и възраст) би била с около 370 лв. по-ниска (413 лв. вместо 784 лв. на месец). Това дава представа за недостига на средствата, набрани само чрез осигурителни вноски.

Наскоро отново поради политически съображения и наличието на избори беше прието по-голямо увеличение на пенсиите (с 11%), отколкото би трябвало да бъде според КСО (10,4%). На фона на повишенията през предходните години значимостта на тази мярка не е толкова голяма, но тя е показателна за решенията на народните представители без отчитане на последствията за устойчивостта.

Проблеми при втория стълб

В допълнителното задължително пенсионно осигуряване вече е концентриран значителен ресурс. Според данните на Комисията за финансов надзор нетните активи на универсалните и професионалните пенсионни фондове към края на март 2024 г. са 22,5 млрд. лв., разпределени в над 4,3 млн. сметки (работещите при втора и трета категория труд се осигуряват и в двата вида фондове), като над 80% от сметките са при универсалните фондове и затова те ще бъдат разгледани по-детайлно.

Всъщност факторите, които определят размера на пенсията от втория стълб, са официалната заетост, осигурителният доход, евентуалното укриване на доходи, вноските, таксите на пенсионните фондове, доходността по партидите и периодът на изплащане на евентуалната пенсия.

Според данните на КФН през 2023 г. са събрани брутни постъпления от осигурителни вноски за почти 2,66 млрд. лв., а средният размер на месечните постъпления за едно осигурено лице е 96,2 лв. През първото тримесечие на 2024 г. осигурителните доходи нарастват, а безработицата остава ниска. Въпреки това средният размер на натрупаните средства средно на едно лице към края на март е 5142,63 лв. Според данните на Евростат очакваната продължителност на живота при раждане в България е около 74 години. При текущите изисквания за минимална възраст за пенсиониране очакваният срок за получаване на пенсия е почти 11 години средно. Това означава, че натрупаната до момента средна сума по партида би била достатъчна за месечна пенсия от около 40 лв. за целия период, което е съвсем недостатъчно.

Реализираната модифицирана претеглена доходност за изминалия 2-годишен период от десетте универсални фонда е едва 1,26% (между -0,2% и 3,73% при отделните фондове). За сравнение средната инфлация през този период спрямо предходния е 23,8%, което означава значителна загуба на покупателна способност. Средната загуба в реално изражение е 18,2%, а по отделни фондове варира между 16,2% и 19,4%. Тази загуба е малко вероятно да бъде компенсирана дори в дългосрочен период.
На какво се дължат тези скромни резултати? Фондовете са длъжни да инвестират в облигации заради регулациите за ограничаване на риска от неплатежоспособност. Високата инфлация действа противоположно на цените на облигациите, които са основният актив на пенсионните фондове (67% от инвестициите им). Когато номиналните лихвени проценти (по-точно изискуемата норма на възвръщаемост) се увеличават, текущите цени на дълговите книжа се понижават. Обикновено фондовете не използват активни стратегии за управление, а държат облигациите до падежа им, което в крайна сметка ги предпазва от лихвения риск. По време на съществуването на актива понижаването на пазарната му цена се отразява текущо в балансите им.

Друг проблем за осигурените във втория стълб лица е големият максимален размер на регламентираните такси и удръжки. Най-тежките са тези при правене на вноска и инвестиционната такса върху нетните активи на фонда. Така ако те се прилагат в максимален размер, само за да има по партидата си толкова средства, колкото е внесло лицето за период от 20 години, фондът трябва да реализира минимум 1,12% годишна доходност (2,25% за 2 години). Така резултатите на универсалните фондове през последните 2 години вероятно не са достатъчни, за да компенсират дори това, което са отнели от събраните вноски.

Натрупаната до момента средна сума по партида на осигурен в универсален пенсионен фонд би била достатъчна за пенсия от около 40 лв.