Защо премиерът се разбърза за нов изтребител?

Изнервя го разтакаването във времето или евентуалните политически изненади?

Радиомълчанието за избора на изтребител, доколкото го имаше, рязко бе прекратено. Политиците се разприказваха с уговорката, че не се месят на комисиите и експертите. Но пък нещата се поизясняват. Хоризонтът започна да са развиделява. От това приказване произтичат няколко размисли.

На първо място сделката става все по-близка. (Макар че има и друга хипотеза, но за нея по-късно.) Две от офертите са подобрени, както съобщават различни източници. За шведската има по-голяма конкретизация. Последното обещание е да получим за 1,8 млрд. лв. не осем, а десет изтребителя Gripen. Което си е добре. Промени има и в предложението на САЩ за F-16, но засега не се знаят подробности. Явно, конкуренцията си казва своето, от което само ще спечелим. Може пък законите на пазарната икономика да си кажат думата. Тук трябва да отдадем нужното и на политико-военната група, чиято задача бе да работи, именно, за подобряване на първоначалните оферти.

Има и друг, не по-слаб аргумент, за скорошно очакване на сделката. Дал съм много кратки срокове, казва премиерът Бойко Борисов, защото това протакане – година, две, три, почва да изнервя всички. Заделили сме, подчертава той, парите и искаме, колкото се може по-бързо, комисията да даде заключенията и да напазаруваме за нашата авиация, това, което е необходимо.

Остава да видим от къде ще пазаруваме. Някои коментатори съзряха в последните изявления на премиера предопределяне на избора. А и политическите совалки напоследък у нас и зад океана създават определени впечатления. Бойко Борисов беше захапан от медиите за думите си, че от разговори с пилоти е разбрал, че изтребителят F-16 Block 70 е значително по-добър самолет от всички останали, които ни се предлагат. „От старите Eurofighter, от Gripen-ите или от другите самолети.“ Беше упрекнат, че е взел страна. Като че ли подобни коментари нямат значение, като имаме предвид, че в края на краищата премиерът ще прати договора за покупката за гласуване в парламента. По-скоро на други мисли навяват неговите думи. Той иска за авиацията ни най-добрия самолет, защото, както сам отбелязва, ситуацията в района се усложнява. „До вчера беше само да си охраняваме небето. Трябва ни боен самолет, който да влиза във военни действия и да надделява. Към този момент мисля, че и съседите са се съсредоточили и имат такива самолети.“ Едва ли обаче с осем самолета, ще влезем във военни действия. Очевидно е, че тези пилоти, за които говори премиерът, трябва да му направят един тактически разчет с колко машини авиацията ни може до влезе във военни действия и, разбира се, да побеждава. Тогава със сигурност ще трябва нов, много по-сериозен инвестиционен проект.

Дали по Коледа стават чудеса, тепърва ще разберем. Скептиците, обаче не са малко. Все още правителството не е достатъчно убедително. Версията за тупане на топката продължава да е актуална. И тя наистина изнервя, както е разбрал и премиерът. Очевидно, има политически момент. И той не е само външен. Роля има и нестабилността на управляващата коалиция. Ако резервният вариант за пълен мандат е управление заедно с ПП „Воля“, т.нар. пазаруване на самолетите, а и не само на тях, трябва да стартира, колкото се може по-скоро. Известна е позицията на хората на Марешки. Те не са против повече пари за армията, но след като се изчистят всички други проблеми у нас. Ако се стигне до подобна ситуация, това ще бъде четвъртият политически препъникамък за превъоръжаването на бойната ни авиация през последните 6-7 години. Първите два бяха предсрочно падане на правителствата, а третият – политическа ревизия на взето вече решение от кабинета. Има и друга логика на забавянето. Това е конкуренцията на лобитата. Все пак става дума както за много пари, така и за политическо влияние десетки години напред. Победителят в тази конкуренция си гарантира дългосрочна подкрепа. Но това са размислите на скептиците. Те ще спрат в момента, когато кацнат първите изтребители на българско летище. Независимо дали ще долетят от другата страна на океана или от Северна Европа. А защо не и от Южна. Италианците си мълчат, но офертата им за употребяван Eurofighter, известен като европейски проект, продължава да стои на масата. Има такава българска поговорка „Двама се карат, третият печели“.

Темата за сроковете също е обект на размисъл. Премиерът иска решаване на въпроса до края на годината. Дали влиза в противоречие с прогнозите на министъра, за когото подписването на договора е далеч или на началника на отбраната, който чака документа черно на бяло до средата на годината? Склонен съм да мисля, че противоречие няма. Желанието на Бойко Борисов е колкото се може по-скоро да му кажат избора на комисията за изтребителя. От там нататък, както е по процедура, той се включва в процеса и би могъл да ускори неговото завършване.

Има още един интересен въпрос. Защо подобно политическо приказване няма за другите два основни проекта за превъоръжаване на армията – бойните машини на пехотата и патрулните кораби на флота? Но това е обяснимо. Те не попадат в сферата на стратегическото партньорство. Или ако попадат, значимостта им не е толкова голяма, за да си заслужава полагането на толкова усилия.

Историята дава своя отговор

„Казвам ви го като историк – в историята на всяка една държава, винаги е било важно от къде ще купиш едно оръжие, дали ще купиш оръдия от Франция или Германия, от къде ще вземеш заема, срещу какви лихви и каква политическа ориентация ще имаш. И сега е така. Във взимането на решение за закупуване на оръжие, винаги е имало и политическа съобразност“, обяснява министър Каракачанов.