За изтребителите - без емоции

За да има стратегически избор, трябва да има политическа воля, а не да се правят конкурси без значение

Ние българите разбираме много от футбол. Общо взето всеки втори мъж може да бъде треньор на националния отбор по футбол, поне ако слушаме коментарите им. Разбираме и от изтребители, стана ясно тези дни. На терен имаме два отбора. Единият скандира „Ф-16!“ и който не е с нас е рубладжия, изменник и не мисли за стратегическите български интереси.

Не се очертава война нито с Гърция, нито с Турция, нито със Сърбия, нито с Румъния и недай си боже в никакъв случай с онези лудите отвъд Черно море с многото ракети. Някой ще каже „А трябват ли ни изобщо изтребители?“ Не знам.

Тъй като не се е родил държавникът, който ще закрие българските Военно-въздушни сили, безусловно към днешна дата ще приемем, че да, имаме нужда от ВВС и те трябва да бъдат съвременни. И сега да разгледаме хронологията в най-общи линии и фактите.

Ще пропусна предисторията, че е много дълга и така стигаме до края на предишното правителство на ГЕРБ, когато вече беше задействан конкурса за нови изтребители. На финала останаха португалски Ф-16 втора ръка, които винаги съм наричал горубленски, защото бяха практически по-стари от сегашните МиГ-29 и възможно най-стария модел – блок 15. Останаха италианските „Юрофайтер“ (втора ръка) и шведските „Грипен“. Правителството подаде оставка и процедурата приключи по време на служебното правителство, което обяви новите „Грипен“ за избор на военно-техническата комисия. Кабинетът на Огнян Герджиков остави политическия избор на парламента.

Шефът на парламентарната група на ГЕРБ – Цветан Цветанов, веднага обяви конкурса за опорочен и се задейства нова процедура. Новият министър на отбраната Красимир Каракачанов заложи на прозрачността. Обяви, че няма да харчи пари за самолети втора ръка и че условията ще са абсолютно ясни. Парламентът одобри рамката, предложена от правителството. Там имаше няколко много ясни условия: самолетите да са нови, да бъдат доставени до две години, след подписване на договора, моделът да е на въоръжение поне в една държава, да има възможност за икономическо сътрудничество, сиреч да се отворят работни места за българи.

Няма смисъл да разглеждаме другите две оферти, защото така или иначе спорът е между „Ф-16“ и „Грипен“.

В крайна сметка какво се получи. СААБ, производителите на шведските грипени, предложиха 10 вместо 8 бройки изтребители, при това доста под рамката от милиард и половина лева. Разсрочено плащане, доставка до 18 месеца след подписване на договора на самолети, като през това време ще има обучени български екипажи. Цената на експлоатация на „Грипен“ е почти два пъти по-ниска от тази на конкурентите. Ер полисингът можеше да започне до 18 месеца след сключване на договора.

СААБ предложиха и създаването на център за поддръжка и ремонт на „Грипен“ в България, което щеше да отвори 500 работни места и бизнес за десетилетия напред. Отделно ни подаряват и два хангара, които също са доста скъпи.

Какво имаме от другата страна? Имаме осем Ф-16 на цена превишаваща, според това, което изтече в публичното пространство с 300 млн. повече лева над рамката. Не е ясен срокът на доставка на американските изтребители, тъй като заводът тепърва започва да се строи. Преди „Локхийд Мартин“ трябва да доставят изтребители на Бахрейн и Словакия. Реалистично ние не можем да очакваме доставка на самолети по-рано от пет години, но най-вероятно през 2025-а. Плащането не може да бъде разсрочено.

От тази гледна точка резултатът би следвало да е ясен. Още преди да се обяви избора на военно-техническата комисия, от САЩ започнаха да валят благодарности и оптимизъм за бъдещата покупка на Ф-16. Никак не беше изненада, че в последния работен ден преди Коледа, комисията се произнесе в полза на Ф-16.Съветникът по национална сигурност Джон Болтън онзи ден ни благодари за 4 хиляди работни места, които ще се открият в САЩ, благодарение и на нас.

След това дебатът се подмени. Започна да се говори не за конкурс, а за стратегически избор. Тезата бе, че който е против Ф-16 е против НАТО и изборът на „Грипен“ би бил в полза на Русия.

За да има стратегически избор, трябва да има политическа воля. Факт е, че САЩ са построили у нас три писти и инфраструктура, която веднага може да поеме Ф-16. Факт е, че благодарение на тях войската ни тренира реално. Има възможност да ни предоставят предварително стари Ф-16, докато се построят новите. Може.

Защо обаче управляващата коалиция, начело с ГЕРБ реши да прави конкурс? Защо, ако изборът е стратегически и предрешен? Защо тръгна да кани в конкурс държави като Италия и Швеция, ако знае, че изборът няма да е на база качества. На база качества и на база условия, офертата на Ф-16 не отговаря поне на четири важни условия – цена, доставка, работни места и да бил на въоръжение поне в една държава. Нормално е шведите да се меко казано ядосани.

Условията на конкурса не са писани от Румен Радев, а сред депутатите има достатъчно ВВС-експертиза. Ако се прави стратегически избор, един човек казва „Това е изборът ни!“, прави консенсус, или удря по масата с всички последици от това. За такава воля не е нужна виагра.

Над 4 хиляди Ф-16 са произведени досега

Ф-16 „Fighting Falcon“ („боен сокол“) е американски самолет, разработен от General Dynamics през 70-те години на 20 век.

В началото на 1970-те години ВВС на САЩ обявяват конкурс за нов реактивен изтребител, който да допълни Ф-15 „Eagle“. Първият изпитателен полет на прототипа Модел GD401, обозначен от ВВС на САЩ като YF-16, е осъществен инцидентно на 20 януари 1974 г. – при засилване по полосата прототипът се оказва във въздуха и на изпитателя Фил Арчър не му остава друго, освен да направи един почетен кръг и след 6 непредвидени минути полет да се приземи благополучно. Първият предсериен Ф-16 излита на 8 декември 1976 г. Серийното производство на самолета започва през 1978 г. Произведени са над 4 хиляди бройки.