За разходките до районното и яловите закани на КАТ

За разходките до районното и яловите закани на КАТ

Зимни законодателни неволи продължават да мъчат шофьорите

„Респектирането“ на потенциален нарушител със закана да бъде отведен до районното управление на МВР, е един от най-често използваните „аргументи“ в инструментариума на оперативните служители на МВР. След серията тежки катастрофи през изминалите дни разбираме, че неговото приложение ще бъде разпростряно и върху нарушителите на ЗДвП с нарочна заповед на ръководството на МВР.

Кому е нужно това

Заканата „тежки нарушители да биват отвеждани в съответното РПУ“, освен че не почива на конкретен законов текст, е ялова и по своя зародиш. Защото по ЗДвП легална дефиниция за „тежко нарушение“ няма и законът говори за „системно“ нарушение или „повторно“ нарушение. Има обаче „тежко пътно-транспортно произшествие“ по НК (когато има тежко пострадали лица). В тези случаи обаче ми изглежда вече като да е много късно, провинилият се водач да бъде воден в съответното РПУ за „респектиране“. Всъщност, принудителното негово задържане в такива случаи вероятно ще е наложително по съвсем други причини, предвид наличието на пострадали лица и независимо от въпросната заповед на ръководството на МВР.

По-същественият въпрос в случая е, с тази заповед

дали ще се реши проблемът с тежките нарушения

На първо място, при ограничения човешки и материален ресурс на МВР е повече от ясно, че докато катаджиите отвеждат един нарушител до най-близкото районно, вероятно десет-двадесет други ще профучат през същото място и ще извършат същото нарушение, без да има кой да ги спре и санкционира (нали патрулката ще ескортира задържания „тежък нарушител“).

По-нататък, какво се случва, ако наличните патрули на КАТ за даден район са заети да ескортират нарушители до районното, а междувременно се случи (недай Боже), някое тежко, пък и не дотам тежко ПТП в същия район? Кой ще отреагира на сигнала, подаден на тел. 112 и дали няма да се стигне до случаи, в които заради тези разходки до районното, с часове пострадали и потърпевши коли да висят в огромно задръстване и да чакат органите на реда?!

И на трето, но не на последно място, няма как да не се сетим и за ноторно известния катаджийски въпрос „к’о шЪ прАим с’я?“, който вероятно ще добие ново звучене от типа „к’о шЪ прАим с’я в районното?“

Какво всъщност предвижда законът

Хубаво е, когато гражданите познават и спазват закона. Още по-хубаво е, когато контролните органи го познават (и спазват). В случая с «тежките нарушители», пряко приложение може да намери чл. 171, т. 1, б. „В“ ЗДвП, според която „Временно се отнема СУМПС на водач, който поради незнание е извършил немаловажно нарушение на правилата за движение – до полагането на проверочен изпит“. И като се има предвид, че в 90% от случаите оправданието на провинилия се водач, извършил някое безобразно нарушение на закона, е „Еми, не знаех“, то е видно, колко добре в случая ще сработи този законов текст. Още повече, че органите на МВР няма да се налага да ескортират никого до никъде, а на място – бързо и експедитивно, ще прибират шофьорските книжки на такива недобросъвестни водачи и ще ги пращат (сами) да ходят на проверовъчен изпит. Бързо и ефективно и, което е най-важното, налице ще е незабавно отстраняване на такива нарушители от участието в движението по пътищата. Ако някои от тях решат, така да се каже – напук да продължат да управляват МПС и без книжка – то за това си има съответните текстове в НК - напр. чл. 343, ал. 3, и се носи наказателна отговорност. Стига да има контролен орган, който да приложи закона.

Другото хубаво на прилагането на чл. 171 ЗДвП е, че позволява при наличие на друг правоспособен водач, пътуващите да продължат пътуването с автомобила за дестинацията си и да не си патят от това, че са попаднали при недобросъвестен шофьор.

 

И отново за зимните гуми

Другата много дискутирана тема тези дни е приложението на новата законова норма, че в периода 15 ноември – 1 март е задължително използването на „гуми предназначени за зимни условия (зимни гуми), или на гуми с дълбочина на протектора не по-малка или равна на 4 мм.

Още когато 43-ото НС приемаше тези текстове, обърнах внимание на народните представители от транспортна комисия – вносители на текста, че последният е юридически непрецизен. И така написан би могъл да се тълкува, че гумите следва да са или зимни (без значение на дълбочината на протектора), или други, но с дълбочина на протектора от 4 мм. Иначе казано, дори и да се използват зимни гуми, когато те са износени, то ползата от тях ще бъде практически никаква. А непрецизният законов текст позволява именно това. Тук единствената възможност все пак за (някакъв) контрол от органите на КАТ, ако решат да положат усилия и да са добросъвестни, е позоваването на чл. 10, ал. 1, т. 10, б. „Г“ от Правилника за прилагане на ЗДвП, който все пак изисква дълбочина на протектора на използваната гума на автомобила не по-малък от 1,6 мм, независимо от вида й.

Или, тъжната равносметка и на тази неотдавнашна законодателна промяна е, по-добре протектор 1,6 мм на основание на стария правилник, отколкото 0 мм и износени гуми, на основание новите законови промени.

 

*Авторът е юрист и икономист по образование, адвокат с над 10 г. юридически стаж, включително в сферата на пътната безопасност. Народен представител в 43-ото Народно събрание и един от най-активните депутати, автор и вносител на десетки законодателни предложения и парламентарни въпроси