За чистотата на духа и търговията с медийни услуги

Токсичната роля в обществото на „Икономедия“

Няколко дни сме свидетели на поредния вой на група хрантутници на българските организации на Сорос в „защита“ на свободното слово.

Под „свободно слово“ отново трябва да разбираме „демократични, независими и свободни“ медии собственост на един разследван и съмнителен бизнесмен. Единственото им задължение винаги е било да обслужват интересите на своя олигарх и неговото забогатяване. Като тяхната роля беше да разделят обществото, да конфронтират българската интелигенция, да внушават на хората, че само те са красиви, умни и гениални.

Да се чуди човек откъде e тази наглост в изданията на „Икономедия“. Нямаха ли огледало, в което да се огледат, за да видят красотата на кака Цонка, на една Бедрова, на гениалната мисъл на онази Ивет, на някакви Копринки, Марийки и Пирозовки и куп още „красавици“, които получавайки грантовете на загрижилата се за България „Америка за България“, оглавена от г-жа Нанси, всекидневно оплюваха и атакуваха всеки „враг“ на олигарха - хора, които са попаднали в неговия списък.

Незнайно в какво бяха красиви, умни и талантливи плеяда „сладури“ с нежни души като Емил Джасим, Манол Глишев, Владо Руменов, един всезнайко без образование, Ясен с неясен талант, някакви културолози припшили си професорски звания, каквито днес се раздават наляво и надясно, като Кьосев и Кьосевци, едни Дичевци, които не пропускаха ефира на обществените медии като Култура. бг, откъдето редовно оплюваха това, което им беше наредено от техните господари, едни Гюзелевци, Пейковци, Асенгеновци и много, много други. Хора, самопроизвели се във фактори, охотно обслужваха страниците на Капитал, Дневник, Медиапул, Площад Славейков- все „свободни медии“, зависими единствено от пари на съмнителни фондации. Питам се къде са те днес. Дали не са нахранени така добре, че са потънали в дълбока тишина. Спохожда ме и носталгия по онези „ранобудни“ студенти, които в дългия си сън се събуждаха единствено когато някой им плати порция яйца на очи за закуска.

Не бяха ли те онези симпатяги, които оглавяваха платените протести срещу работата на шестима прекрасни български архитекти на Ларгото, протестите срещу всяко счупено бордюрче на София, за да оклеветят една от най-добрите кметици - Йорданка Фандъкова. Не бяха ли същите тези, които оплюваха всеки успех на премиера Борисов и всеки отделен успех на всеки успял българин, който е извън техния обсег. Едни младежи, които и едно дръвче не са посадили, обикаляха града и снимаха всяко камъче, само и само да дискредитират труда на много хора в столицата. И се пишеха за спасители на София за сметка на хората, които всеки ден работеха за този град. Е, те това се нарича агресивен паразитизъм. И част от тези хора днес са в управлението, където най-добре се вижда тяхното неможене и некомпетентност и то в тишината на „свободното“ слово.

Тази група хора живее с мисълта, че са съвременните „солунски атентатори“, но тяхното оръжие, с което работят, е помията, с която заливат неудобните. А в такава битка с такова оръжие има само омърсени. Сплотени като секта в името на парите, изпълняваха мръсни поръчки и пишеха Черната книга срещу българското правителство, единствено с цел да се докопат до властта. И тези глъчки спират, когато авторите са вече на държавната ясла.

Има опасност държавата да се превърне в санаториум за онемели. Искахте министерството на културата, защото смятахте, че това е мястото, откъдето ще имате влияние върху духовната част на обществото. Ето, аз ви го сервирах на тепсия, защото в моя дълъг живот разбрах едно нещо - само бездарието на едни доказва таланта на други. Днес го имате - редакторите, които създаваха атиправителствената Черна книга, днес са в управлението на това министерство като началници на политически кабинети и дирекции. Дори вече са станали членове на партията, която мразеха. Ето така се търгуват услугите. Това ли е чистотата на духа? Тяхната подкупна тишина е стряскаща, а за три години резултатът е нула.

Вие дори използвахте един зависим от алкохола режисьор като мюре и развявахте „знамето на свободата“, за да създавате вашите протестни мероприятия, да заливате обществото с мнимата си правда, но без да обясните на хората причините за вашите крясъци. Нека причината аз да ви обясня - че точно аз осуетих и предотвратих промяната на собствеността на къщата на Андрей Николов, за да не отпадне дарителската воля и тя да бъде открадната.

Вие това не можахте да ми простите. Защото къщата на великия скулптор беше обсебена не от кой да е, а от съпругата на великия платен от Сорос колонкаджия, личен приятел и съратник на Прокопиеви, хармонично развитият към финикийските знаци човек, който в телефонен разговор от Виена с национално отговорен тон ме заплаши, че всичко, което ще се случи срещу мен с протести и митинги, ще е негово дело / и слава богу, че това бе в присъствието на свидетели, които още са живи/, вечния съветник на всички премиери и президенти от прехода, провъзгласен за българския Конфуций.

Какъв добър и честен човек само. Истинският Конфуций би се обърнал в гроба. Цялата тази атака беше подета с компромати, нападки, обвинения срещу министъра на културата, а как така ви убягна добрата дума за реформите в театъра, за археологията, която се разкриваше, за шестте създадени нови музея, за ремонтите на дузина театри и училища по изкуствата... Е какво „свободно“ слово имате само. Апропо, господин Прокопиев не бяхте ли вие собственика на тези „честни свободни медии“, които с месеци тиражирахте нелепи случаи за бити не от мен хора, когато имах страдания, а съпругата ви обикаляше медиите, за да казва колко е хубаво някой да страда и колко е заслужено това. Еректирахте и злорадствахте над всичко, което преживявах, без да имам никаква вина.

И точно вие и вашето амбициозно семейство, което чрез каолина си стана причина много хора в Меричлери да се разболеят от нелечими болести., а някои от тях да не са вече между живите. Загрижеността ми е заради това, че аз съм роден в Димитровград и съдбата на моя роден край не ми е безразлична. Дори само заради това вие трябва да понесете отговорност и да отидете там, където аз бях без вина. Днес в желанието на олигарх, след като имате контрол върху медиите си, имахте апетити да имате контрол и върху съдебната власт - тази власт, която аз често наричам гръбнака на едно общество. Дълбоко се надявах, че българското правосъдие има достойнството да върне отново надеждата на хората за справедливост.

Но това е само за мен, вие с вашите „свободни“ медии всекидневно омърсявахте десетки неудобни хора и личности, без да си давате ясна сметка, че съсипвате човешки съдби. Вие апелирахте, че държавата е лишена от свободна власт, като иносказателно внушавахте, че вие сте сериозната власт. По ваши публикации се уволняваха отговорни хора и министри дори. Скъпа цена за спокойствие.

Окаляхте пространството да плюете най-висшия орган на съда - ВСС, и прокуратурата в лицето на главния прокурор Сотир Цацаров - един изключителен юрист, който върна самочувствието и авторитета на прокуратурата, като всекидневно тръбяхте, че имате нужда от по-сериозен прокурор. И ето днес тази институция е поета от прокурор решителен, със силна ръка, действащ - за какъвто вие апелирахте с вашите протести. И вместо да бъдете радостни и щастливи, че има истинска власт, че вашите лозунги за арести на министри, олигарси и хора от високите етажи са вече реалност, вие започнахте нов плач. Какво не ви харесва, бе, свободни хора, та нали това искахте.

Скъпи ми Червенобузко, нима не си дадохте сметка как в годините на прехода с властта на вашите медии разплакахте много хора и техните семейства. Съсипвахте бъдещето на децата им, омърсявайки техните родители, деморализирахте средата сред техните приятели, бяхте бариера за професионалното им развитие.

 Точно вие години наред внушавате, че в България няма свобода на словото. Създадохте си група от европейски клакьори, чиято единствена задача е да изпращат доноси до себеподобните НПО-та в Европа, за да омърсяват доброто име на българската държава, в която всички ние живеем. И ако тя на вас ви е средство да търгувате собственото си съществуване, за нас е родина, където са гробовете на нашите близки.

Жалко, че дори това не сте разбрали - че думата родина идва от думата род. С какво нахалство се наричате европейски журналисти. Кое ви е европейското, кое ви е журналистиката. Че имате таланта единствено да нападате хора само в една посока, без дори да дадете възможност на опонента да се защити. Това ли ви е свободата. Къде бяхте вие, когато през 1990 година се създаваха първите свободни и демократични медии. Техният създател Петьо Блъсков и Тошо Тошев не са ли европейски журналисти. Легендите журналисти като Кеворк Кеворкян, Димитри Иванов, Георги Тамбуев, Дамян Обрешков, Тома Томов, Иван Гарелов, Николай Конакчиев, Божана Димитрова, Валерия Велева и много други - нямате ли свян и срам пред такива имена? И младото поколение като Георги Тошев, Георги Любенов, Жени Марчева, Антон Хекимян и още доста автори, които гледат на журналистиката като своя съдба, а не като креслива шайка - списъкът е много дълъг.

Да се чуди човек кое ви е европейско, без да ви е неудобно от тези имена, за които ви говоря. Те не са европейски мижитурки. Те са добри български журналисти и всяка държава трябва да се гордее с хора като тях.

Господин Прокопиев, няма нужда да търсите защита в платените ви съвести, защото отдавна сте омръзнали на всички. За вас може да се говори много, но по хигиенни съображения ще се огранича. Бих ви посъветвал вместо да се занимавате със собствената си суета и лакомия, то вниквайте в народните мъдрости. Умният български народ отдавна е казал: „Който нож вади, от нож умира.“ Ако се интересувахте повече от българския народ, то днес може би сънят ви щеше да е по-спокоен. Колкото до свободата на словото - не се занимавайте с нея. Нямате нищо общо с нея.