Труд
Автор:
Димитър Чобанов, финансист
Много държави не спазват бюджетна дисциплина и са необходими мерки
ЕС и ЕЗ бяха на ръба на икономическа рецесия
Евростат наскоро оповести фискалните данни за Европейския съюз и еврозоната (ЕЗ) до края на 2023 г. За поредна година и бюджетният дефицит, и държавният дълг на двата съюза надхвърлят съответните прагове в Пакта за стабилност и растеж, което при липсата на икономическа криза означава, че не се спазва бюджетна дисциплина и са необходими мерки за фискална консолидация.
Развитие в ЕС и ЕЗ
През 2023 г. ЕС и ЕЗ бяха на ръба на икономическа рецесия. Реалният растеж на брутния вътрешен продукт възлезе на едва 0,4% и в двете зони, като, разбира се, основен принос за това имаше ЕЗ, която представлява почти 85% от икономиката на ЕС. Спадове се реализираха в най-голямата икономика - Германия, както и в силно свързани с нея икономики. Пълният списък обхваща освен вече споменатата Германия, също Ирландия, Чешката Република, Естония, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария, Австрия, Финландия и Швеция. С изключение на Ирландия и Естония обаче спадовете са около и под 1% на годишна база, което означава, че все още не могат да бъдат определени като криза.
Останалите най-големи икономики обаче не могат да бъдат посочени като пример за особено висок реален икономически растеж. Единствено в Испания темпът е 2,5%, докато във Франция и Италия той е под 1%, а в Нидерландия е близък до 0% (по-точно 0,1%).
На другия полюс се нарежда Малта, където е регистриран реален растеж от 5,6%. На второ място е Хърватия с 3,1%, като принос за това би могло да има присъединяването към ЕЗ от началото на 2023 г., което е свързано с по-оптимистични очаквания за икономиката в краткосрочен аспект. Реалният растеж в България през 2023 г. е 1,8%, което ѝ отрежда 9-то място по този показател в ЕС - т. е. все пак в първата третина.
Развитието на икономиката обаче въздейства върху и се влияе от фискалната политика и от едно от текущите ѝ проявления - промяната на бюджетното салдо. Така понижаването на салдото (повишаването на бюджетния дефицит) означава по-голям фискален стимул за икономиката и би следвало да допринесе за по-голям растеж или по-малък спад.
Методологията за отчитане на салдото, която се използва от ЕС, е на начислена основа. По този начин някои предвидени разходи могат да не бъдат реално изпълнени и да не въздействат върху икономиката, но да се отчетат. Разбира се, значение има и моментът на извършването им - колкото по-рано през годината е той, толкова по-голям мултипликационен ефект би могъл да се очаква до края ѝ.
Фискалните данни показват, че средният дефицит в ЕС като цяло през 2023 г. е 3,5% от БВП, в ЕЗ е 3,6% от БВП, докато в държавите от ЕС, които не са част от ЕЗ, той е средно малко под 3% от БВП. Разбира се, примери за голямо отклонение от бюджетната дисциплина се наблюдават както вътре, така и извън ЕЗ, но сякаш тези практики са по-характерни за участващите във валутния съюз държави.
Средният държавен дълг в ЕС е 81,7% от БВП, в ЕЗ е 88,6% от БВП, а в държавите от ЕС извън ЕЗ е 35,5% от БВП. Високата инфлация спомага тези съотношения в ЕС и ЕЗ да се понижат през 2023 г. - съответно с 1,7 процентни пункта и с 2,2 п. п. спрямо БВП, докато в последната група те се повишават с 2,4 п. п. спрямо БВП (поради негативните развития в България, Полша и Румъния).
Германия
При бюджетно салдо -2,5% от БВП Германия успява да се вмести в границите за дефицит през 2023 г., но вероятно поради това не избегна спада на икономиката си. Разбира се, там проблемите са най-вече структурни. Те са предизвикани от трансформацията на икономиката с цел намаляване на въглеродните емисии, както и поради използването на алтернативни на руските енергийни източници - процес, който беше допълнително ускорен заради войната в Украйна.
В резултат от “зелената” сделка германската икономика губи позиции в промишлеността и най-вече при производството на автомобили, където както на европейския, така и на световните пазари все по-голям дял заемат китайските производители. Германия изостава в битката при електромобилите както от Съединените щати, така и от Китай и то поради технологични проблеми, свързани най-вече с батериите, като подобно развитие доскоро изглеждаше малко вероятно.
Високата инфлация обаче спомогна германската икономика за пръв път да надхвърли 4 трлн. евро по текущи цени и тя все още е значително по-голяма от френската. Въпреки това в средносрочен период тя се представя най-лошо от всички големи икономики в ЕС и е единствено след Чешката република по отношение на способността си за развитие от COVID-19 кризата насам. Така БВП през 2023 г. е с едва 0,7% по-висок в реално изражение от този през 2019 г.
Същевременно държавният дълг на Германия продължава да надхвърля границата от 60% от БВП. Към края на 2023 г. този показател е 63,6% от БВП и се понижава с 2,5 п. п. от БВП спрямо предходната година. Това се дължи на високата инфлация, тъй като номиналният му размер се повишава с почти 61 млрд. евро през годината. Въпреки това разходите за лихвени плащания от държавния бюджет са 0,9% от БВП, което е израз на възприятието за германските държавни ценни книжа като най-ниско рискови в ЕС и ЕЗ.
Франция
Франция е пример за отказ от бюджетна дисциплина. Дефицитът ѝ през 2023 г. достига 5,5% от БВП.
От друга страна, Франция е пример за отказ от бюджетна дисциплина. Дефицитът ѝ през 2023 г. достига 5,5% от БВП, докато икономическият растеж е едва 0,7%. Проблемите на френската и на останалите големи европейски икономики са известни отдавна - твърде високи социални разходи в бюджета и стимули за неучастие на пазара на труда, освен това голям обществен сектор, скъпо струващи привилегии за държавните служители, трудно приспособяване на имигрантите и т. н.
Допълнителното разхлабване на фискалната позиция спрямо 2022 г. вероятно има принос за все пак положителния темп на растеж, но в средносрочен период това съвсем не е достатъчно. Така френската икономика през 2023 г. е с едва 1,5% по-голяма в реално изражение спрямо 2019 г., докато в номинално изражение тя надвиши 2,8 трлн. евро.
Държавният дълг на Франция обаче представлява проблем, тъй като от 2001 г. трайно (и след Световната финансова криза силно) превишава прага от 60% от БВП. Към края на 2023 г. той е 110,6% от БВП - т. е. над 3,1 трлн. евро. Това заедно с повишаването на лихвените равнища напоследък води до лихвени разходи в бюджета в размер 1,7% от БВП.
Италия
Третата по размер икономика в ЕС и ЕЗ е италианската. Реализираният през 2023 г. реален растеж е едва 0,9%, което е близо до средния темп през последното десетилетие. Италианската икономика трайно се развива бавно и в резултат от това покупателната способност на дохода на човек от населението в страната вече е по-ниска от средната за ЕС. Бавният растеж е налице далеч преди присъединяването към ЕЗ, но то не само не е част от решението, а създава допълнителни затруднения за Италия.
В средносрочен аспект Италия се представя малко по-добре от Германия, Франция и ЕЗ като цяло, тъй като през 2023 г. реалният БВП е с 3,5% по-висок, отколкото е бил преди COVID-19 кризата.
Италия обаче може да бъде посочена като пример за най-недисциплинираната държава сред големите в ЕЗ. През 2023 г. бюджетният дефицит е 7,4% от БВП и по този начин той е най-висок в ЕС като цяло. Всъщност тази стойност може да се разглежда като израз на фискална консолидация, тъй като е по-ниска с 1,2 п. п. от БВП спрямо предходната година.
Проблемите тук отново са подобни на останалите големи икономики - много раздут бюджетен сектор най-вече заради твърде щедрата социална система, както и относително ниска конкурентоспособност на икономиката. През 2023 г. бюджетните разходи достигат 55,2% от БВП (който успява да надвиши 2 трлн. евро) и е на трето място след Франция с 57,3% от БВП и Финландия с 55,6% от БВП.
Високата инфлация обаче успява да допринесе за понижаване на съотношението държавен дълг към БВП до 137,3% при 140,5% през 2022 г., макар че дългът вече е в размер 2,86 трлн. евро и нараства за година с над 105 млрд. евро. Това води до разходи за лихви в държавния бюджет от 3,8% от БВП, като по този начин те са най-високи в ЕЗ като цяло, като Италия дори изпреварва Гърция (3,7% от БВП).
Испания
Испания, подобно на Франция и Италия, също не се отличава със спазване на строга фискална дисциплина. През 2023 г. обаче икономическият растеж е 2,5% в реално изражение и това ѝ отрежда 3-то място в ЕС и ЕЗ по този показател и я определя като безспорен шампион сред големите икономики. Това е с цената на дефицит, който надхвърля прага от 3% от БВП. Всъщност обаче, както при Италия, по този начин дефицитът се свива спрямо предходната година - съответно до 3,6% от 4,7% от БВП през 2022 г.
Предимството на Испания пред посочените икономики са по-ниското данъчно облагане и преразпределение на доходите през държавния бюджет, което означава и необходимост от по-малко бюджетни разходи. Същевременно нормата на безработица остава висока, а страната се намира най-близо до Африка, която я прави привлекателна цел за имигранти, които не са особено активни на пазара на труда.
Средният реален темп на растеж през последното десетилетие е почти 1,8%, а по текущи цени БВП достига 1,46 трлн. евро през 2023 г. COVID-19 кризата обаче удари най-тежко испанската икономика, като през 2020 г. спадът в реално изражение е 11,2%. Поради това през 2023 г. тя е с едва 2,5% по-голяма отколкото преди кризата.
Хроничните бюджетни дефицити са характерни за Испания още преди COVID-19. През последните 10 години едва веднъж (през 2018 г.) дефицитът в Испания е под 3% от БВП. Всъщност до 2010 г. държавният дълг е под 60% от БВП, като през периода 2006-2008 г. той е дори под 40% от БВП. Световната финансова криза, спадът на икономиката и реакцията чрез фискални стимули обаче показват как политиката на бюджетна дисциплина много бързо може да бъде изоставена и за Испания да започне да се говори като една от най-проблемните държави в ЕЗ (наред с Италия, Гърция, Ирландия и Португалия).
Вместо заключение съм длъжен да посоча и някои добри примери, при които се спазват правилата за бюджетен дефицит и държавен дълг. В средносрочен период такива са България, Дания, Естония, Ирландия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия и Швеция.
