Труд
Автор:
Димитър Чобанов, финансист
Урокът от предишното правителство е пропорционалност между отделните участници в евентуална коалиция
Изпълнението на бюджетните приходи изостава
Изборите за Народно събрание и за Европейски парламент са много важни, като тежестта на собствения глас е значително по-голяма при националните и това логично предопределя по-високата активност при тях. В настоящата статия ще разгледам някои възможни сценарии за развитието на страната в краткосрочен период и какви би следвало да са приоритетите на българските правителства независимо дали са редовни или служебни.
Целта на провеждането на парламентарни избори е формирането на стабилно мнозинство, в резултат от което да е налице достатъчна подкрепа за правителство/а през следващите 4 години. Тази цел напоследък не се изпълнява – по време на 49-ото Народно събрание бе налице конституционно мнозинство, но то се оказа нестабилно и в следствие от това беше подаването на оставка от редовното правителство и невъзможността за определяне на ново такова. Една от основните причини за това беше дисбалансът между парламентарната подкрепа за отделните субекти и участието им в изпълнителната власт.
Урокът от този епизод би следвало да бъде пропорционалност между отделните участници в евентуалната коалиция (социологическите проучвания преди изброите показват, че няма субект, който да получи достатъчна подкрепа за съставяне на самостоятелно правителство). Инструмент, който не е задължителен, но би бил полезен в тази насока, е подписването на съответното споразумение, което ясно да дефинира разпределението на позициите в законодателната и изпълнителната власт и в регулаторните органи и другите определяни от НС или от правителството места. За никого не е тайна, че неразбирателството по този въпрос беше друг основен проблем пред стабилността на споменатата коалиция.
Един от възможните сценарии, коментиран (без ирония) от политолози и други наблюдатели, е продължаването на мандата на служебното правителство и нови предсрочни избори около и след тези за президент на Съединените щати, за да се изчакат евентуални промени, ако бъде избран нов президент. Разбира се, подобно развитие би било белег за силна зависимост на основната политическа класа от външни влияния и би въздействало силно негативно на без това крехкото доверие на избирателите. Изглежда, че именно поради тази причина той вече не е толкова често споменаван по медиите, въпреки че далеч не е изключен.
След промените в Конституцията служебното правителство вече не се определя от президента, (нито, разбира се, от НС) и фактически никой не носи политическа отговорност за неговите действия или бездействия. Поради това наличието на служебно правителство е удобно за почти всички, състезаващи се на изборите, тъй като те могат да се опитват да извличат дивиденти от формалното си неучастие в изпълнителната власт.
Практиката досега показва като цяло стабилизиращата роля на служебните правителства за състоянието на публичните финанси. Поради това и от настоящото такова се очаква да увеличи ефективността на работата на приходните агенции (според наличните данни до момента изглежда, че това се случва) и да ограничи някои разходи, за да подобри бюджетното салдо. Ако мандатът на настоящото служебно правителство продължи до провеждането на нови предсрочни избори, това ще означава, че бюджетът за 2025 г. ще трябва да бъде подготвен именно от него и след това ще трябва да се търси подкрепа за приемането му. Вероятният изход е, че както през 2023 г., действителният бюджет ще бъде приет от НС след началото на 2025 г., като преди това ще действа настоящият.
Изпълнение на бюджета
Според публикуваните данни за изпълнението на консолидираната фискална програма към края на април и предварителните данни към края на май е възможно да се наложи актуализиране на приетия бюджет за 2024 г. в края на годината. Причините за това могат да се търсят както в приходната, така и в разходната му част. Изпълнението на приходите към края на май 2024 г. е 37,5% от планираните, докато същият показател през 2022 г. е бил 39,9%, което означава, че изоставането е 2,2 процентни пункта. (сравнението не е спрямо 2023 г., тъй като бюджетът за тази година беше приет по-късно). Избраната базова година също не е такава, при която е регистриран висок дял на изпълнението на приходите през първите пет месеца на годината. Въпреки това изоставането спрямо тази базова година е около 1,65 млрд. лв. в приходната част и то трябва да бъде наваксано през следващите месеци.
Изпълнението на разходната част също изостава, като основният фактор за това е капиталовата програма. Според данните към края на май 2024 г. извършените разходи, включващи вноската в общия бюджет на Европейския съюз, са едва 34,5%, докато през 2022 г. този показател е 35,2%. Така може да е необходимо да се актуализират поне капиталовите разходи, за да не се наложат те да се покриват от националния бюджет или вече сключени договори да не бъдат изпълнени поради липса на средства.
Следващият и може би по-вероятен сценарий, който зависи най-вече от изборните резултати, е гласуването на ново коалиционно правителство. То би имало няколко основни задачи в областта на бюджетната политика. На първо място е стабилизирането на фискалната позиция в съответствие със Закона за публичните финанси. Според разпоредбите му целта за салдото на сектор „Държавно управление“ е постигане или поддържане на нулево бюджетно салдо. Тъй като бюджетът за настоящата година вече е приети и би било трудно да се консолидира, бюджетът трябва да се консолидира през следващите.
Необходими промени
Основен проблем за отрицателното бюджетно салдо произтича най-вече от дефицита на социалноосигурителните фондове – размерът на пенсиите не отговаря на събраните осигурителни вноски и поради повишаването на пенсиите тази разлика се разширява. Настоящата 2024 г. е пример за неадекватността на т.нар. швейцарско правило. Според него актуализацията на пенсиите ще бъде средно с 11%, в зависимост от средногодишната инфлация и средния размер на осигурителния доход за предходния период. Всъщност обаче тази индексация би следвало да се прилага не в зависимост от изминалите инфлация и осигурителен доход, а спрямо очакваните, тъй като пенсиите се определят за очакван период, а не за отминал. Освен това при очакване за дефлация или спад на осигурителните доходи това би следвало да води до по-ниски пенсии поради намаления капацитет на държавния бюджет да поема нараснали разходи при неблагоприятно развитие на икономиката.
Същевременно при приемането на настоящия бюджет Министерството на финансите предложи и НС одобри повишаването на данъчната ставка по корпоративното подоходно облагане за големите компании или международни групи с годишен оборот над 750 млн. евро от 10% на 15%. Тъй като все още тази разпоредба не е влязла в сила, все още не е късно тя да бъде коригирана и да бъде по-щадяща за българската икономика с прилагането на облекченията, които са налице в останалите страни от ЕС. В крайна сметка по-високият данък върху печалбата не е вреден само за предприемачите, а в дори по-голяма степен за работещите в тези компании, тъй като печалбите, но също така инвестициите и работните заплати в средносрочен и дългосрочен период биха били по-ниски отколкото при по-щадящ режим на облагане.
Следващата важна мярка се отнася до запазването на пропорционалния данък от 10% върху личните доходи. Множество политически субекти открито или неявно имат намерение да премахнат с лека ръка едно от предимствата на българската икономика с аргумента, че това не е достатъчен фактор за привличане на чуждестранни инвестиции. Това е вярно, действително един фактор не е достатъчен, но въпросът е дали премахването на пропорционалния данък и повишаването на данъчното облагане, тъй като това е действителното намерение, биха били полезни за българската икономика. Отговорът е категорично не, като това би било допълнително увеличаване на данъчната тежест за хората с по-голяма квалификация и умения, заради което реализират по-големи лични доходи.
Мярката, която действително е необходима, е повишаването на ефективността, ефикасността и икономичността на бюджетните разходи. Това означава, че някои дейности и съответно служителите, които ги изпълняват, би следвало да не бъдат изпълнявани от държавата. Други биха могли със същите разходи да се изпълняват значително по-добре, и по този начин да могат да се финансират някои дейности или услуги, за които в момента не достига финансиране. Разбира се, един от най-важните елементи са прекалено високите социални разходи, но също така наличието на държавна и общинска администрация и на излишни служители в държавни и общински предприятия.
Използването на капиталово и ориентирано към резултатите бюджетиране също би било полезен инструмент в тази насока. Установяването на ползите и разходите от капиталовите и останалите разходи ще позволи по-точна оценка на въздействието и ще улесни приемането на приоритети, които са най-необходими при осъзнаването, че бюджетните ресурси са ограничени и че е необходимо първо частният сектор да генерира стойност и след това тя да бъде преразпределена.
Засилването на приходните агенции – не е изключено обединението в обща такава, също представлява необходимост, за да се реализира по-висока събираемост, без да се налага увеличаването на данъчните ставки. За тази цел обаче е необходимо да се запази принципът на максимално разширена данъчна основа и минимален брой изключения и облекчения. По този начин би могло устойчиво да се поддържа близък до балансиран бюджет.
Друга мярка е намаляването на пречките пред бизнеса и улесняването му чрез т.нар. електронно правителство. Нееднократно съм призовавал за използването на инструменти като законодателната гилотина (при приемане на нова регулация да се отменят поне 2 съществуващи), въвеждане задължителна предварителна и последваща оценка на въздействието, срок на регулациите и доказване на тяхната необходимост, ограничаване на възможността на общинските администрации да си измислят подзаконови пречки и т.н.
Освен това правоохранителните, правораздавателините и регулаторните органи, както образователната и здравната системи, е необходимо съществено да подобрят работата си.
