Труд
Автор:
Димитър Чобанов, финансист
Участват над 10 хил. спортисти в над 300 състезания
От 24 юли до 11 август се провеждат Летните олимпийски игри (ОИ) във Франция. Градът-домакин официално е Париж, но според програмата са предвидени състезания в още 16 града на континенталната територия на страната, докато това по сърф ще бъде в Таити - част от Френска Полинезия на почти 16 хил. км от Париж.
Какви разходи понасят градовете-домакини?
Първият значим разход е за подготовка на кандидатура за домакинство на ОИ. Планирането, наемането на консултанти, организирането на промоционални събития и на свързаните с това пътувания изисква между 50 и 100 млн. долара. За кандидатурата на Токио за Игрите през 2016 г. са похарчени 150 млн. долара и домакинството даже не е получено (около половината от тази сума е изразходена и за кандидатурата за следващите летни игри, но този път домакинството е спечелено). Тоест тези разходи биха могли да се окажат чиста загуба за града при неуспех. Това е отчетено при въздържането от кандидатура от Торонто за игрите през 2024 г., след като е преценено, че градът не може да си позволи да похарчи необходимите за подготовката на кандидатурата около 60 млн. долара.
След избора на града-домакин той разполага с няколко години за подготовка за най-голямото спортно събитие в света. Летните игри са много по-големи от зимните, привличат много повече чуждестранни туристи, които идват да гледат над 10 хил. спортисти в над 300 състезания, докато при вторите участващите спортисти са около 3 хил. и участват в общо около 100 състезания.
Най-належащите разходи включват изграждането или надграждането на специализирани спортни съоръжения, Олимпийското селце и място, което да бъде достатъчно мащабно, за да събере всички зрители на церемониите по откриване и закриване. Официалното откриване в Париж беше по протежението и бреговете на река Сена, а националният стадион, където ще се проведе закриването, е достатъчно голям, така че последният посочен разход не беше необходим. За сметка на това значително се усложни и оскъпи охраната на откриването и се създадоха затруднения за трафика в и извън града.
Освен това е необходимо изграждането на инфраструктура за настаняване и транспорт. Международният олимпийски комитет (МОК) изисква от градовете-домакини наличието на поне 40 хил. хотелски стаи (за Олимпиадата в Рио де Жанейро трябваше да бъдат построени допълнително около 15 хил. хотелски стаи и след приключването на игрите се оказа, че за голяма част от тях няма устойчиво търсене от туристи). Транспортната инфраструктура включва пътища, железопътни линии и летища, които също трябва да бъдат надградени или новопостроени.
Разходите за строителство варират между 5 и 45 млрд. долара за различните олимпиади. Много държави се опитват да обосноват извършването на толкова големи разходи с надеждата, че те ще създават ползи и след приключването на олимпийските игри. Например, над 85% от бюджета на Игрите в Сочи, който надхвърля 50 млрд. долара, е за изграждането на обща инфраструктура. Повече от половината от бюджета на Пекин 2008 (45 млрд. долара) е за железници, пътища и летища, докато около една четвърт от него е за дейности за опазване и почистване на околната среда. Оперативните разходи представляват по-малка, но все пак значителна част от бюджета, като делът на разходите за охрана и сигурност все повече нараства.
Любопитен факт за олимпийските игри е, че те никога не се вместват в предварително определения бюджет. От 2014 г. насам, с изключение на игрите в Южна Корея през 2018 г. (където непредвидените разходи са минимални), преразходът винаги е значителен, като рекордът е реализиран на Игрите в Рио. В това отношение организаторите на текущите игри са направили опит за реформи, насочени към ограничаване на преразходите и, ако опитът е сполучлив, би могъл да послужи като пример за следващите подобни събития.
Тези преразходи имат логично обяснение. Между изготвянето на оценките за необходимите разходи и тяхното фактическо извършване минават няколко години. Например, решението Париж да бъде домакин на игрите през 2024 г. е обявено през септември 2017 г., а тогава равнището на цените и заплатите е по-ниско, а инфлацията е близо до 0%. Също така преразходът може да се дължи както на съзнателно подценяване при планирането на разходите, така и на значително завишаване при тяхното изпълнение поради немарливост или злоупотреби.
Проблем представляват и някои съоръжения, които поради своя размер или специфика се използват твърде ограничено след олимпийските игри. Освен това те изискват понякога значителни разходи за поддръжка. Така Олимпийският стадион в Сидни струва на града около 30 млн. долара на година, а този в Пекин - 10 млн. долара. През 2024 г. местните власти в Квебек обявяват, че се налага да ремонтират рядко използвания покрив на стадиона за 870 млн. долара, което води до призиви за разрушаването му. Преобладаващата част от съоръженията, изградени за ОИ в Атина през 2004 г., понастоящем са изоставени.
Не бива да се пренебрегват и някои други разходи. Пример за такива е алтернативната цена на използването на публичните средства за провеждането на ОИ. Те биха могли да се насочат към решаването на други проблеми и да донесат повече дългосрочни ползи за населението. Обслужването на дълговете, които са натрупани за финансиране на разходите за игрите, също е с дългосрочен характер и може да отнеме десетилетия. Например, Монреал изплаща окончателно дълговете 30 години след провеждането на игрите през 1976 г. Проблемите в Сочи също са сериозни, като обслужването на дълговете се оценява на около 1 млрд. долара годишно и продължава вече 10 години след олимпиадата. Гърция е още по-лош пример, тъй като дълговете във връзка с ОИ 2004 г. в Атина след това допринасят и за дълговата криза, която постави под съмнение оцеляването на цялата еврозона.
Приходи
Приходите от ОИ идват от двата партньора в организацията - това са местният комитет и МОК. Всеки от тях има ясно определени отговорности. Например, от лятната олимпиада в Токио МОК получи общо 7,6 млрд. долара между 2017 и 2021 г., когато се проведе тя (наложи се отлагане заради пандемията COVID-19). Над 60% от тези приходи са от продажбата на права за медийно излъчване, докато от спонсорската програма бяха получени около 30%.
Приходите от права за излъчване бележат най-бърз растеж, тъй като спрямо 90-те години на миналия век те са нараснали над 4 пъти, като за предходната лятна олимпиада достигнаха 4,5 млрд. долара. Спонсорската програма е стартирана през 80-те години на 20 век и първоначално включва 5 корпорации. Понастоящем големите спонсори са вече 15 и МОК реализира от тях над 2,3 млрд. долара. Дългосрочната ориентация на тази програма се гарантира от 8-годишни договори, така че да се осигури предвидимост за 2 последователни олимпийски цикъла.
Основните източници на приходи за националните комитети са местните спонсори, продажбата на билети и лицензи, търговията с продукти с марката или логото на ОИ, услугите за зрителите по време на събитията. Те също така получават дял от приходите на МОК, който през тази година те се очаква да достигне около 1,7 млрд. долара. МОК също така разпределя около 10% от приходите от ОИ за националните олимпийски комитети, както и за световните федерации по съответните олимпийски спортове. Те имат много важно значение за развитието и даже за оцеляването на спортовете, които не са често излъчвани по медиите и не се радват на голям зрителски интерес при организирането на самостоятелни първенства.
Отговорност на местния комитет е организирането на спортните събития, намирането и управлението на персонала, технологиите и услугите, свързани с игрите. Те трябва да обезпечат охраната и останалите необходими услуги. Капиталовите разходи често, но не задължително, се финансират чрез публично-частни партньорства и могат да обхванат спортните съоръжения, подобряване или дори изграждане на публична транспортна инфраструктура, места за настаняване като Олимпийското селце и други. Най-често надхвърлянето на първоначалния бюджет е именно при капиталовата програма. Оперативните разходи обикновено напълно се покриват с приходи и дори се реализира малка печалба.
Какви са очакваните ефекти?
Планираните разходи на настоящата олимпиада през 2017 г. са били около 8 млрд. долара, но след това са повишени с няколко милиарда. Те са разпределени относително равномерно между оперативни и капиталови. Ако крайният размер се запази приблизително според настоящите очаквания, това ще бъдат най-ниско бюджетните летни олимпийски игри за последните няколко десетилетия.
Това се дължи на използването на наличните съоръжения, каквито са изградени за ежегодния Откритото първенство по тенис и за европейското първенство по футбол, проведено през 2016 г., за които вече са извършени такива разходи. Освен това състезанията ще бъдат разпределени в цяла Франция. Въпреки това разходите за инфраструктура на Париж са около 4,5 млрд. долара, които включват и изграждането на Олимпийското селце за 1,6 млрд. долара, чиято цена е с поне една трета по-висока от първоначалния бюджет. Любопитен е фактът, че леглата в него са направен от картон, за да могат след това да бъдат рециклирани.
Разходите не са единственият показател, който заслужава внимание. По-важно е общото въздействие от организирането на ОИ в дългосрочен план, който обхваща и периода след провеждането на събитието. Според предварителната оценка, изготвена от Центъра по спорно право и икономика към Университета на Лимож (Centre de Droit et d’Economie du Sport), общите допълнителни разходи, които ще бъдат извършени в икономиката на Париж и областта Ил дьо Франс през периода 2018-2034 г. са в интервала между 7,3 и 12,1 млрд. долара по текущи цени. Най-големите ползи се генерират от туризма, строителството и провеждането на състезанията.
При него обаче се наблюдават някои методологически неточности, тъй като имплицитно се прави допускането, че допълнителните разходи действително добавят стойност в икономиката, но не отчита възможността всъщност те да водят до унищожаване на стойност и отнемане на ресурси от частния сектор чрез ефекта на изтласкване.
