Труд
Автор:
Димитър Чобанов, финансист
За да изпълни амбициозните си цели, президентът възприема подхода на шоковата терапия
Високата инфлация е проблем за на населението
Аржентина е третата най-голяма икономика в Латинска Америка с брутен вътрешен продукт в размер 640,6 млрд. долара по текущи цени през 2023 г. Тя е в горната част на разпределението на средния доход на човек от населението в света с 12,6 хил. долара по текущи цени и 26,5 хил. долара според стандарта за покупателна способност (33,3 хил. долара в България) и е на пето място в региона, но ако в него се включат и Карибите вече пада до незавидното единадесето място по този показател.
Около 30% от добавената стойност и 28% от заетостта в аржентинската икономика се създават в селското стопанство и индустрията, докато останалата част е в услугите. Огромната за европейските мащаби територия от 2,8 млн. кв. километра е богата на природни ресурси, които позволяват развитието на автомобилостроене, земеделие, добивна и някои отрасли от преработващата промишленост. Това обаче предопределя и голямата є уязвимост към измененията на цените на някои суровини.
Аржентина се нарежда сред най-големите производители и износители на соя, говеждо месо, царевица, йерба мате и пшеница. Най-големите вносители на аржентински селскостопански продукти са Бразилия, Алжир и Китай. Производството на соя обаче изтощава почвите, измества останалите култури и стопаните, които се занимават с отглеждането им, и допринася за изсичането на гори, за да се осигурят повече площи.
Основните проблеми пред икономиката са инфлацията и държавният дълг. Високата и трайна инфлация е характерна за региона като цяло и Аржентина не се отличава в това отношение. И двата проблема произтичат от продължителна фискална и парична експанзия и в резултат от това необходимостта от постоянно девалвиране на местните валути.
Опитът на Аржентина да въведе подобен на валутен борд режим в края на двадесети век се провали от една страна заради дизайна на режима (по-малко от 100% покритие на паричната база с чуждестранни активи и постепенно намаляване на това съотношение), а от друга - от слабия ангажимент на властите (най-вече местните) за поддържане на фискална дисциплина.
Също така проблем представляваше и политиката на основния търговски партньор Бразилия, която обезценяваше реала, докато аржентинското песо оставаше стабилно заради обвързаността си с американския долар.
Последвалата промяна в паричния режим допринесе за обезценяване на аржентинската валута, което при наличие на голям размер на дълга в долари доведе до нарастване на дълговото бреме и за държавния, и за частния сектор.
Какво показват по-актуалните данни?
Основните проблеми пред икономиката на Аржентина са инфлацията и държавният дълг.
Аржентина е изправена пред огромно предизвикателство - борбата с инфлацията. Темпът е висок както в краткосрочен, така и в дългосрочен период. Според данните към юли 2024 г. инфлацията на годишна база е 263%, а на месечна - 4%. Спрямо декември 2016 г. натрупаната инфлация до края на юли 2024 г. е над 6500%, което означава, че индексът на потребителските цени се е повишил над 66 пъти за по-малко от 8 години. Всъщност в началото на периода инфлацията на годишна база варира между 22% и 58% през отделните месеци. Ускорението є започва след януари 2022 г., когато е 50,7%, и достига пикова стойност през април 2024 г. - 292,2%, след което започва да се забавя.
Изключително високата инфлация сама по себе си е сериозен проблем за покупателната способност на населението. Наличието на стагнация и дори рецесия прави ситуацията още по-трудна. В миналото правителствата в множество случаи прибягват до директно финансиране на бюджетните дефицити чрез емисия на пари (печатане на пари), когато достъпът до международните капиталови пазари е затруднен. Резултатът от това е напомпване на инфлацията. Ефектът от последните подобни действия за потребителите е значителен и се отразява най-силно върху цените на хранителните стоки и на безалкохолните напитки, както и на услугите на хотелите и ресторантите.
Аржентина многократно се е изправяла пред финансови, банкови, валутни и дългови кризи. Само през 21-ви век държавата досега 3 пъти е обявявала невъзможност за извършване на плащания по дълга си, били са необходими сериозни преструктурирания, както и може да се “похвали” с най-голямата спасителна програма в историята на Международния валутен фонд. Така през 2021 г. Аржентина дължи около 40 млрд. долара на МВФ по спасителната програма от 2018 г., но въпреки това взема нов заем от 44 млрд. долара. Агенциите за кредитен рейтинг реагират на събитията с известно закъснение, но в крайна сметка две от трите най-големи през 2019 г. понижават с няколко степени оценката си за платежоспособността на аржентинските правителства.
В резултат от дълговата политика през 2018 г. съотношението между държавния дълг и БВП се повишава с 28,7 процентни пункта, за което допринася и рекордният бюджетен дефицит през тази година. През следващите 2 години то продължава да нараства и през 2020 г. се регистрира рекордната за последното десетилетие стойност - 103,9% от БВП, след което се понижава. Така в края на 2023 г. то вече е 88,4%, което дава основание и за повишаване на кредитния рейтинг, но дълговите инструменти все още се оценяват като много високорискови (junk).
През последното десетилетие Аржентина провежда неизменно политика на (големи) бюджетни дефицити - средният размер през периода 2014-2023 г. е над 4,5% от БВП. Все пак след 2020 г. се наблюдава известно затягане на бюджета като в резултат от това дефицитите се ограничават до около 3% от БВП, както се случва и през 2023 г.
Управлението на Хавиер Милей
При такива обстоятелства на изборите за президент през 2023 г. е избран Хавиер Милей. Той печели гласовете на избирателите с популистки според противниците му идеи, които като цяло застъпват идеята за по-слаба намеса на държавата в икономиката, упражнявана чрез икономическата, фискалната и регулаторната политика, намаляване на инфлацията, излизане от икономическата криза и постигане на устойчив растеж.
Мандатът му започва в началото на 2024 г. За да изпълни тези амбициозни цели, Милей възприема подхода на шоковата терапия - нещо познато и приложено в някои от бившите социалистически страни при прехода им към развити икономики след разпадането на Съюза за икономическа взаимопомощ. Той излага своите идеи пред Конгреса (законодателния орган в Аржентина) в мащабен проект в рамките на 351 страници и 664 члена, които обхващат регулациите на трудовия пазар, търговията, недвижимите имоти, здравеопазването и даже аеронавтиката. Според неговите думи това всъщност са около 2/3-ти от всичките му предложения за реформи.
Липсата на мнозинство в Конгреса обаче води до отхвърлянето на предложението като цяло. Това не спира новия президент, който е твърдо убеден в необходимостта от структурни промени. Най-важните елементи от политиката на Милей са: рязко свиване на бюджетните разходи, намаляване на бюрокрацията и девалвация на песото. Това означава съкращаване на десетки хиляди служители на бюджетна издръжка и по-ниски доходи за домакинствата им, намаляване на субсидиите за държавните предприятия, което може да допринесе за допълнително нарастване на безработицата.
Според Милей, който сам се определя като анархо-капиталист, Аржентина се намира във всеобхватна криза, която застрашава самото є съществуване като държава. Тя е причинена от наложените ограничения върху упражняването на конституционните права на гражданите и особено онези, които се отнасят до търговията, труда и правенето на бизнес. В резултат от това силно се ограничава конкуренцията и изкуствено се изкривяват цените, докато се създава прекомерна тежест върху покупателната способност на хората.
Милей има амбициозна програма за приватизация или закриване на държавни структури. Целта е насърчаване на конкуренцията и икономическата ефективност, намаляване на данъчната тежест, подобряване качеството на услугите, увеличаване на частните инвестиции и определяне на цените от пазарите.
Тези мерки веднага предизвикват критики както сред противниците на президента, така и сред анализаторите. Те твърдят, че по този начин рецесията, която вече е налице преди началото на мандата, ще бъде задълбочена. МВФ даже прогнозира, че през 2024 г. Аржентина ще реализира най-големия спад сред националните икономики по целия свят.
Разбира се, има логика за подобни очаквания - понижаването на държавните разходи и съкращаването на служителите намира пряко отражение в данните за БВП и заетостта. Този вероятно еднократен шок ще се отрази негативно върху текущия размер на БВП и това се потвърждава от данните за първото тримесечие на годината. От друга страна мерките за насърчаване на икономиката биха имали ефект в средносрочен и дългосрочен период.
Данните за инфлацията до края на юли показват, че тя се забавя за пети пореден месец на годишна база. Принос за това, разбира се, има и централната банка, която през октомври 2023 г. повиши основния си лихвен процент по рефинансиране на 126% (от 111%) и след това постепенно го понижава, като през май достигна до 40% в края на юни. Все още реалните лихвени проценти остават отрицателни, което е от полза за длъжниците в местна валута.
Девалвацията на местната валута има принос за повишаване на официалните валутни резерви. В края на декември 2023 г. те са 19 млрд. долара, докато през юни те вече надвишават 24 млрд. долара.
Краткосрочният индекс за икономическа активност, който се изготвя на месечна база, даде основания за оптимизъм за по-малка рецесия от очакваната, тъй като през май 2024 г. отбеляза растеж от 1,9% на годишна база след 6 последователни месеца спад (включително 8,2% през март - рекорден от 2020 г. насам). Данните за юни обаче показаха, че икономиката не е излязла по пътя на растежа, след като регистрираното понижение бе по-голямо от очакваното.
Хавиер Милей предприе мерки, които са непопулярни и в краткосрочен период имат негативен социален и икономически ефект. Само че, ако действат в достатъчно продължителен период от време, те вероятно ще постигнат желаните резултати. Стабилността на парите, здравите публични финанси и ефективните регулации представляват добра основа за реализиране на устойчив икономически растеж.
