Труд
Автор:
Димитър Чобанов, финансист
Притеснителна е ситуацията при социално- и здравноосигурителните фондове
Министерството на финансите обяви официалните данни за изпълнението на консолидираната фискална програма (КФП) към края на март, а освен това някои предварителни оценки към края на април. Към края на двата месеца все още е налице временно превишение на приходите над разходите, но то се дължи в най-голяма степен на допълнителните приходи от европейските фондове и на забавянето на изпълнението в разходната част.
Приходи
Към края на март отчетените общи приходи в КФП (по-точен термин за държавния бюджет) възлизат на 15,76 млрд. лв. и бележат растеж със 7,3% (нарастване с почти 1,07 млрд. лв.) спрямо същия период на 2023 г. По този начин през първото тримесечие на годината са изпълнени едва 20,9% от планираните приходи. За сравнение - според данните за предходните 5 години (2019-2023 г.) средният дял на изпълнението на бюджетните приходи през първото тримесечие е над 22,9%. Това означава, че ако през 2024 г. беше изпълнен същият процент от планираните приходи, то те щяха да са с 1,5 млрд. лв. по-големи, отколкото са отчетени.
Факторите за това представяне вероятно са разнообразни - те могат да се търсят както в неправилното планиране на бюджета, за което предупредих, още когато той се обсъждаше в края на миналата година, така и поради неизпълнението на данъчните приходи. Според мотивите към проекта за Закона за държавния бюджет прогнозираният брутен вътрешен продукт през 2024 г. е 205,8 млрд. лв. и тази прогноза беше далеч от действителността поради факта, че се базираше на завишена стойност на БВП за 2023 г. и на оптимистични очаквания за реалния и номиналния растеж през 2024 г.
По-късно МФ коригира съществено прогнозата си за размера на БВП през 2024 г., който вече е 199,8 млрд. лв., т. е. с приблизително 6 млрд. лв. или почти 3% по-ниска стойност по текущи цени. Такава промяна в негативна посока, разбира се, има непренебрежимо въздействие и върху приходната част на държавния бюджет. Всъщност грешката при планирането беше и по отношение на заложения сценарий за по-висок реален растеж на българската икономика, тъй като се разчита на бързо възстановяване в основните търговски партньори на страната. Данните за външната търговия през първите два месеца на годината засега не потвърждават тези очаквания, тъй като износът се понижава с 11,4%, а вносът с 6,8% в стойностно изражение и по този начин пряко засяга данъчните приходи.
Другият фактор е свързан с работата на приходните администрации. Проблемите в тях бяха косвено признати от ръководството на МФ, след като, от една страна - бяха предприети кадрови промени, а от друга - се заговори за реформа, която да слее Националната агенция по приходите и Агенция “Митници”. Тази идея беше предложена преди около 10 години. Реализирането є представлява сериозно предизвикателство и би могла да генерира ползи в по-дългосрочен период, но това зависи от дизайна на новата администрация и от прехода към него.
Друг фактор, който въздейства върху бюджета, е забавянето на темпа на инфлация. Това означава, че общото равнище на цените продължава да се покачва, но това се случва по-бавно и населението вече няма стимул да изтегля покупките на дълготрайни стоки в по-ранен момент, за да се предпази от инфлацията. Средните заплати в страната продължават да се повишават с двуцифрен темп, което допринася за по-високите приходи от данъка върху личните доходи и от осигурителни вноски.
Неизпълнението на ангажиментите, поети по Плана за възстановяване и устойчивост, също въздейства негативно върху приходната част. Траншовете бяха обвързани с провеждането на трудно осъществими реформи, като приемането на някои от конкретните законопроекти във връзка с тях всъщност би влошило средата за бизнес вместо да я подобри (пример е законът за личния фалит). Така че за приемането им от предходното народно събрание или не остана време, или не беше постигнато съгласие. Резултатът е, че заложените приходи едва ли ще бъдат получени скоро, а може би и изобщо.
Резултатите от първото тримесечие показват, че приходите се увеличават най-вече заради нарастването на постъпленията от европейски средства (но не от ПВУ) с приблизително 975 млн. лв. и от по-високи данъчни приходи с 209 млн. лв., докато неданъчните приходи намаляват със 119 млн. лв. (последното се коригира през април, заради получената вноска от Българската народна банка в размер 660 млн. лв.).
Сред данъчните приходи нарастване се отбелязва при данъците върху личните доходи (160 млн. лв.), данъка върху добавената стойност (150 млн. лв.) и най-вече при осигурителните вноски (550 млн. лв.). Принос за това има растежът на средната работна заплата, който допринася за повишаване на вътрешното потребление, а освен това от началото на годината бяха повишени минималният и максималният осигурителни прагове. По-ниски приходи са реализирани при корпоративните данъци (-10 млн. лв.), при акцизите (-193 млн. лв.) и при митата (-19 млн. лв.).
По-детайлният анализ показва, че всъщност приходите от ДДС при внос се понижават (-107 млн. лв.) поради намаляването на вноса. Постъпленията от акцизи върху тютюневите изделия са по-ниски с 295 млн. лв., докато тези върху горивата и алкохолните напитки нарастват съответно с 92 млн. лв. и 8 млн. лв. спрямо аналогичния период на 2023 г.
Според изказвания по време на заседанието на Министерския съвет на 8 май приходите от акцизи и ДДС от най-голямата петролна рафинерия в страната са били 90 млн. лв. през февруари, едва 40 млн. лв. през март и 228 млн. лв. през април, когато коалиционното правителство беше сменено от служебното. (Това не са официални данни, но се предполага, че министрите носят отговорност за твърденията си по време на заседанията, за които след това се съставя и публикува официален протокол.)
Данните за отделните месеци, които могат да се генерират на база на информацията от МФ, също показват любопитни развития. След лекото изоставане спрямо аналогичния период на 2023 г. през февруари, изпълнението на данъчните приходи през март се забавя още по-силно.
Приходите от ДДС през февруари се понижават със 7,2%, като основен принос за това имат сделките в страната, все пак до края на март е реализиран положителен растеж, но не е ясно дали това не се дължи на невъзстановен или неосчетоводен за възстановяване ДДС.
Ситуацията при акцизите е тревожна, като въпреки повишените ставки по тютюна и тютюневите изделия от началото на годината приходите са по-ниски спрямо 2023 г. с 11% до края на март. При цигарите вероятно покупките и внасянето са изтеглени напред - през януари, за да могат да се използват остатъчните количества със старите бандероли. Това рязко е завишило приходите от акциз върху тях през този месец, но след това е било компенсирано (в негативна посока) през следващите.
Това обяснение обаче не звучи достатъчно убедително за последователния спад и през февруари, и през март. Така вероятно е налице друг фактор, който е допринесъл за понижените приходи, тъй като такова забавяне не се наблюдава при горивата или алкохолните напитки. Т. е. съмненията относно влиянието на контрабандните канали при цигарите може би намират основание в отчетните данни.
Забавената работа на митническата администрация намира потвърждение и в данните относно приходите от мита и митнически такси, които неизменно се понижават на годишна база във всеки от първите три месеца на годината, като средно за периода спадът е 22%!
Разходи и салдо
През първото тримесечие на 2024 г. са отчетени разходи, включително вноската в общия бюджет на Европейския съюз (339 млн. лв.), в размер 15,35 млрд. лв. Всъщност този размер се получава, тъй като действително извършените разходи са коригирани със сумата от 1,2 млрд. лв., която беше прехвърлена в специална сметка през декември 2023 г. и през февруари 2024 г. беше възстановена в бюджета. Тоест действителният размер на разходите е 16,55 млрд. лв. Всъщност и отчетеното салдо в размер 403,7 млн. лв. би следвало да се коригира със същата сума и по този начин би се получил дефицит от приблизително 0,8 млрд. лв.
Практиката за използване на подобни сметки е прилагана и преди, но би трябвало да се избягва, защото изкривява ненужно данните и след това са необходими корекции. Така според официално отчетените числа от МФ общите разходи към края на март 2024 г. се понижават с 0.8 млн. лв. спрямо март 2023 г. (темп на растеж 0%). Това е за сметка на капиталовите разходи.
От друга страна съществен растеж се регистрира при социалните разходи, които достигат почти 8 млрд. лв. до края на март (растеж с 18% на годишна база) и разходите за персонал 4,4 млрд. лв. (растеж с 20,4%). Интересно е развитието при разходите за издръжка в размер 1,4 млрд. лв. (спад от 16,4%) към края на март. Изглежда при тях, както е традиционно при капиталовите разходи в началото на годината, е налице забавяне, тъй като не е направена реформа, която да допринесе за устойчивото им понижение. Това означава, че те ще бъдат наваксани и ще допринесат за понижаване на бюджетното салдо по-късно през годината.
Притеснителна е ситуацията при социално и здравноосигурителните фондове. Приходите им от началото на годината достигат 4,2 млрд. лв., докато разходите вече са 7,5 млрд. лв. Тоест дефицитът в тези системи само през първото тримесечие е 3,3 млрд. лв. и достига рекордни стойности, тъй като вече е с 435 млн. лв. по-висок, отколкото през 2023 г. Неговият размер ще продължи да нараства трайно предвид традиционното увеличение на пенсиите от 1 юли.
Освен това НС гласува великденска добавка (54 млн. лв.), като аргументите против бяха, че всъщност не трябва да се дават добавки, а пенсиите да се увеличат, но това би довело до още по-голям дефицит в системата и в бюджета като цяло.
Всъщност основната задача на управляващите е да осигурят по-добра среда за бизнес, така че частният сектор, който всъщност създава стойност в икономиката, да може да работи повече и по-ефективно. В такава ситуация приходите в бюджета ще се повишат и това ще позволи устойчиво повишаване на пенсиите и на заплатите в бюджетния сектор.
