Инвестициите изостават поради политическата несигурност

Основна задача според МВФ е намаляване на неравенството в доходите

Инфлацията е все още висока и е предизвикателство пред приемането на еврото

Нямаме нужда от програма за подпомагане от МВФ

Международният валутен фонд (МВФ) е институция, която подпомага държави, изпаднали в затруднения, както и извършва преглед на икономическото и финансово състояние и дава препоръки. България няма нужда от програма за подпомагане от МВФ и като активен член на организацията си сътрудничи с нея и е оценявана.

Редовните мисии на МВФ включват екип от експерти, които дискутират икономическото развитие с българските институции, за да изготвят своите редовни доклади. След всяка мисия, те публикуват и резюме от наблюденията си, отправят препоръки, а по-подробен доклад се очаква да бъде представен около средата на годината.

Заключителните изявления обикновено са посветени на икономическите резултати и перспективи, фискалната политика и необходимостта от реформи, структурните проблеми и решения и развитието на финансовата система. Проблемните сектори се разглеждат по-подробно, а на останалите се отделя по-малко внимание. Прави впечатление, че на финансовия сектор и макропруденциалната политика е посветен един параграф, което е свидетелство за по-добрата оценка. Най-голямо внимание (както и в моите статии) логично се обръща на фискалната политика.

Обща оценка на икономическата ситуация и предложени мерки

Екипът на МВФ посочва, че икономическият растеж се забавя през 2023 г., като потреблението се стимулира от нарастването на заплатите и пенсиите, но инвестициите изостават поради политическата несигурност и забавянето на усвояването на средствата от ЕС. Тази лаконична оценка за инвестициите е проблемна, тъй като те се обвързват само с публичния сектор - политически и административни фактори. Инфлацията е оценена като все още висока спрямо сходни икономики и е предизвикателство пред приемането на еврото. Това е доказателство за реализма в моите предупреждения, че “инфлационната ваканция” с ненавременни административни мерки няма да доведе до трайно намаление на инфлацията, а само ще разстрои дългосрочни механизми на финансиране и ценообразуване.

Прогнозите са за ускоряване на растежа и продължаващо намаляване на инфлацията, които са вътрешно противоречиви, както е посочено и в оценката на рисковете, които действат в обратна посока за двата показателя. Дори и да има ускоряване на растежа, то може да се дължи само на вътрешното търсене, което неминуемо води до стимулиране на инфлацията.

Този лаконичен анализ трябва да обвържем с частта в която се предлагат структурни мерки. Тя, като заглавие, е ориентирана към повишаване на жизнения стандарт. Като цяло социалният елемент е застъпен в много голяма степен в изявлението на МВФ, което води до отдалечаване на някои от препоръките от реалистичната представа за пазарните процеси. Тази част започва отново с напомняне, че са необходими реформи, за да постигнем успешна интеграция в еврозоната. Фокусът е върху реалната конвергенция, която е бавна и се характеризира с относително ниска производителност, недостатъчни инвестиции и влошени перспективи пред потенциалния растеж. Едно от решенията е навременното изпълнение на Плана за възстановяване и устойчивост, което е по-скоро стандартен съвет, тъй като наваксване на изоставането е нереалистично.

На преден план като реформи са изведени борбата с корупцията, реформирането на съдебната система, съблюдаването на върховенството на закона и отпадането от сивия списък, отнасящ се за прането на пари и финансирането на тероризма. Това са важни условия за нормално функциониране на всяко демократично общество, но е необходимо общо разбиране за същността и практическото им осъществяване, което изключва опитите за монополизирането им.

Инвестициите в инфраструктура и човешки капитал са също традиционна препоръка, която обхваща основни фактори на производство. В инфраструктурата са визирани транспортните и комуникационните мрежи, като са пропуснати редица други проблеми, свързани с водоснабдяване, третиране на отпадъци, благоустройство и др. Развитието на човешкия капитал се свързва с лошите резултати в образованието, липсата на достатъчно мерки за обучение през целия живот, несъответствието с нуждите на пазара на труда, както и с достъпа до и качеството на здравеопазването. Споменати са и развитието на дигиталните умения и предизвикателствата пред работната сила от изкуствения интелект. Подобно формулиране на мерките предполага известно развитие на човешкия капитал, но в рамките на наличния. Липсва изключително важната препоръка за облекчаване на изискванията при внос на квалифицирана работна ръка.

Препоръките за зеления преход не предполагат запазването на енергийната сигурност, тъй като не са насочени към развитието на базови мощности, а напротив - към ограничаването на въглищата, които са наличен природен ресурс и важна част от енергийния микс. Подобна рамка може да доведе до икономии на енергия, но при допълнително ограничаване на производството в промишлеността.

Мерки относно фискалната политика

Събирането на дивидент от 100% от печалбата на държавните предприятия е неустойчива политика.

Основните задачи пред бюджетната политика според МВФ са намаляването на неравенството в доходите и подобряването на бюджетното салдо. Неравенството в доходите и бедността не са аргументи, нито за прогресивно, нито за по-високо облагане. Те се решават със социалната политика, която е разходна. Необходимо е да се идентифицират действително нуждаещите се и те да бъдат подпомогнати, а помощите за останалите да бъдат спрени.

Проблемът с бюджетните дефицити през последните години произтича най-вече от разходната част на държавния бюджет. Когато първоначално се планира разходите да са значително повече от приходите, наличието на благоприятни обстоятелства за приходната част като по-високата инфлация не е достатъчно за реализирането на балансиран бюджет дори в условията на разширяваща се икономика.

Решението може да се търси в повишаване на приходите, понижаване на разходите или и двете едновременно. В приходната част се разчита най-вече на данъчните приходи, отколкото на неданъчните. Например, събирането на дивидент от 100% от печалбата на държавните предприятия е неустойчива политика, която поставя под съмнение потенциала им за развитие и по този начин застрашава финансовото им състояние. Възможните данъчни мерки са намаляване на стимулите за укриването на данъците и повишаване на събираемостта, както и евентуално по-високи данъчни ставки и прогресивен данък върху доходите.

Въвеждането на прогресивно облагане на личните доходи би означавало, че всички доходи под облагаемия минимум ще бъдат с нулева ставка. Тоест тя ще се отнася както за хората с минимална работна заплата, така и за тези с лични доходи над 1 млн. лв. Понастоящем ставката за всички е 10% и така, колкото по-висок е облагаемият доход, толкова по-голямо е задължението. Освен това системата е опростена и с малко изключения и облекчения, така че ефективната ставка за всички, плащащи този данък, е близка до 10%. Въвеждането на прогресивно облагане, което едновременно да генерира по-високи приходи в бюджета и да не намали съществено стимулите за плащане на данъка и за създаване на стойност представлява сериозно предизвикателство. Тази мярка би създала допълнителни рискове пред бюджета, които в период на хронични дефицити изглеждат напълно неоправдани.

Държавният бюджет разчита основно на данъците, които по своята същност представляват изземване на част от добавената стойност, генерирана в икономиката, и след това преразпределение на събраните средства за заплати на заетите в бюджетния сектор, за пенсии, за субсидии за селското стопанство и някои предприятия, за обществени поръчки и за останалите бюджетни разходи. Оказва се, че множество работни места и бизнеси дори от частния сектор всъщност получават (много) повече, отколкото допринасят за държавния бюджет. Тоест стойността, която те създават в икономиката, всъщност е по-малка от получената от тях от изработеното от останалите.

Всъщност оценката на данъчната тежест е ограничен показател, по-коректно е да се отчита нетният принос към бюджета на базата на всички данъци и такси, които хората и предприятията плащат на държавата и от това се приспаднат евентуални преки субсидии, обществени поръчки и финансирана от консолидирания бюджет заетост. Така се оказва, че нетните данъкоплатци плащат значителен процент данъци и ефективната им ставка е висока.

Ще сравня двама работещи с еднакви месечни брутни работни заплати (например 3000 лв.), но съответно единият не е на бюджетна издръжка, а другият е. Първото заето лице работи в частния сектор във фирма, която изцяло изнася произведената продукция и не получава субсидии от държавния бюджет. Второто е в бюджетна организация, но не е държавен служител. При оценката се отчитат осигурителните вноски за сметка на работодателя и на работника в държавните фондове, данъците върху личните доходи, върху потреблението, върху собствеността, такса смет и винетка, тъй като е допусната собственост върху жилище и автомобил.

В резултат от заетостта на първия е налице положителен принос за държавния бюджет от 1585 лв. на месец и е създадена стойност в икономиката. В резултат от заетостта на втория е налице разход за бюджета от над 1982 лв. на месец, а вече създадена стойност е преразпределена.

На пръв поглед повишаването на данъчните ставки се отразява еднакво на двамата работещи и на бюджета. Всъщност приносът на първия за бюджетните приходи още повече ще нарасне, докато полученото от бюджета от втория ще се понижи. Тоест аргументът за “справедливо” облагане не би могъл да е валиден по принцип. Разбира се, тук е представен краен пример, но той е показателен за това, че генериращите стойност в икономиката са по-малък брой от разчитащите на бюджета и първите не следва да бъдат натоварени прекалено, за да не губят стимули да работят и да плащат данъци и осигуровки.

Затова е необходима реформа на разходите - повишаване на ефективността и ефикасността им и понижаване на размера им, което би могло да се случи чрез по-добро насочване на конкретни политики и мерки. Прилагането на открити и прозрачни процедури при обществените поръчки и използването на публично-частно партньорство също биха допринесли за това.