Историкът акад. Георги Марков пред „Труд“: Със Слави шоуто в парламента ще стане още по-голямо

Дългоочакваните парламентарни избори минаха, но случилото се по време на предизборната кампания е тема за много коментари. Проведен при глобален дефицит на надежди, този вот поставя въпроси. Етични ли бяха действията на управляващите, които агитираха чрез министрите си и най-вече с министър-председателя от джипката, каква ще е ролята на новия играч Слави Трифонов. По тези и други въпроси разговаряме с акад. Георги Марков.

- Изборите в България се проведоха при глобален дефицит на надежди. Видяхме как бързо светът се трансформира, но без позитивни очаквания, а доминиращи теми станаха пандемия, конфликти, нова Студена война. Защо се стигна дотук, акад. Марков?
- За жалост, пандемията отключи не само икономическа, но и морална криза. Човечеството се самозабрави. То разбра, че има и други по-страшни неща. Нашите предци са преживели чумата, холерата, но са били по-жилави. Постепенно потребителството промени характера на хората и на народите. И всеки се сви в себе си, уплаши се да не пострада, а и всеки има инстинкт на самосъхранение. Но я няма онази задружност или каквато е била т. нар. задруга по нашенски при предишните поколения.

- Следяхте ли предизборната кампания какво ви направи най-силно впечатление?
- Както винаги, и сега имаше много обещания. Освен Бойко Борисов, който все играе ролята на спасител, вече се появиха и други личности, начело с по-големи или по-малки партии и които също обещават спасение на нашия народ. Те се надяват, ще употребя израза на Троцки за перманентната революция - „колкото по-зле, толкова по-добре“ за революцията. Някои партийни ръководители „се радват“, че нещата са докарани дотам, те вече ще могат да влязат в НС и въпреки че нямат качества и опит на политици, те ще бъдат избрани. И оттам вече идва невъзможността една партия да управлява сама. Управлението със сигурност ще бъде коалиционно, но се иска коалиционна култура, при нас обаче са много силни противоречията между отделните партии и това разединение продължава. И опасността е, че никоя партия, независимо дали ще спечели изборите и с колко, не може да играе ролята на спасител на България.

- Знаете ли, в партийните листи видях толкова много известни хора, които дори не съм си представяла, че ще искат да играят ролята на политици. И повечето от тях, разбира се, са кандидати на управляващата партия ГЕРБ. Веднага си спомних за БКП отпреди 30 и повече години. Не се ли връщаме така назад в онова минало на партията майка и спасителка?
- Дълго време политиците ни убеждаваха, че политиката е мръсна работа. „Вие не се цапайте, не се намесвайте - ние ще ви управляваме“ - това ни казваха. Но виждам, че известни интелектуалци, независимо дали са от гражданска квота или не, а сега покрай пандемията листите са пълни и с медици - всички те смятат, че ще бъдат по-полезни в НС, в което се съмнявам. Защото политиците не слушат експертите. Ето, предизборно бяха отворени ресторантите, въпреки третата вълна на вируса. Вместо политиците да слушат медиците, то става обратно.

- Вас не ви ли поканиха?
- През всичките тези години много партии са ме канили, но винаги съм отказвал. Нали като вляза, ще трябва да спазвам партийна дисциплина, устав, ред, съгласуваност. Понякога човек ще трябва да гласува против убежденията, няма как. Ще трябва да се съобразява винаги партийната повеля, както беше преди 1989 година. Много е трудно интелектуалецът да стане депутат и част от партиен устав и дисциплина, но виждаме, че други се поддават на това изкушение.

- Тъжното е, че това го виждаме от години и може би затова хората не вярват вече и на интелектуалците ни. Какво толкова ги изкушава властта?
- За съжаление, има такава традиция и то във времена на кризи. Ето в БАН преди една година нашият Институт по микробиология и още три института решиха да направят ваксина. И какво се получи - правителството не отпусна никакви средства. Трябваше да търсим помощ от „Луи Пастьор“ в Париж, от институт по микробиология в далечния Шанхай и други, а преди няколко дни правителството се сети, след като мина цяла година, да отпусне някакви пари. Явно е, че интелектуалците нямаха никакво влияние. Трябваше да мине цяла година и да дойде третата вълна, за да се сетят нещо. Винаги властта е тази, която решава. Правят се, че слушат експертите, поканят ги на чаша кафе и толкоз. Ето затова интелектуалците са принудени да бъдат с властта, за да имат влияние, за да осъществяват своите научно-изследователски проекти. Много е тъжно това.

- Защо ГЕРБ продължава да е на върха повече от 10 години, наистина ли хората не виждат никаква алтернатива или просто се отдават на течението, както беше и преди демокрацията?
- Има набрана политическа инерция, хората си казват - „Ако дойдат другите, нима ще бъде по-добре?“. Смениха се много партии на власт и хората вече не правят разлика между тях. ГЕРБ се понаучиха да управляват, но ако дойдат другите, ще липсва приемственост, те ще трябва да разчистят терена и да управляват наново. При нас традицията е да се отрича всичко направено от предишните. Затова у хората се ражда съмнението, че друга партия ще се справи по-добре от настоящата с тази поредица от кризи - икономическа и духовна.

- Според вас, страхува ли се ГЕРБ да остане в политическа карантина? Наистина ли без ГЕРБ България ще загине, както те се опитват да ни кажат?
- Една партия, като падне от власт, по традиция започва да се разпада. Пример е СДС, които за 4 години имаха абсолютно цялата власт, но се разпаднаха. Сега са в коалиция с ГЕРБ. Помните ли, че сините изобщо не признаваха ГЕРБ за част от автентичната десница, но сега забравиха какво са говорели само преди 2-3 години. ГЕРБ също с основание се страхуват, че ако не са на власт, ще изгубят средствата си за влияние върху обществото, които са предимно финансови от европейски фондове... Бойко обикаля с джипката и дава на манастири, за магистрали, обещава работа, работа и пак работа. Той обаче се страхува, че ако падне от власт ще загуби имиджа си на властник, а и няма да може да влияе върху разпределението на финансовите средства.

- В тази предизборна кампания обаче имаше нещо, което не беше много етично - премиерът и министрите работиха в нея на принципа „две в едно“. Да, законът не налага да излизат в отпуск, но използването на държавен ресурс за партийни цели не нарушаваше ли етични стандарти?
- Така е. Правителството е водещото в тази агитация, защото в него са средствата, в него са и възможностите. Те дори използваха и пандемията в тяхна полза, защото казваха, че положението е извънредно и не бива да се сменя управлението, защото другите тепърва ще се учат. Ето това работеше в полза на ГЕРБ - страхът работеше за тях, а не в полза на опозицията. Кампанията се водеше де факто от джипката на премиера.

- Появи се нов играч - Слави Трифонов. Неговото телевизионно шоу обаче е познато от доста отдавна, той е популярен, влиятелен. Какво мислите за него, ще разбърка ли статуквото?
- С него шоуто в НС ще стане още по-голямо. Слави наистина е човек на шоуто, но няма политически опит, няма я практиката. Той може да обещава, но как ще го изпълнява? Всъщност този играч може да играе само с други играчи. И не зная доколко ще успее. В Украйна избраха един комик за президент, но виждаме, че Украйна нито е цъфнала, нито е вързала. Предполагам, че много хора ще гласуват за него, но едва ли той и сценаристите му могат да бъдат спасители на България. Може да пишат добри скечове, но да се управлява една държава в такава здравна и икономическа криза никак не е смешно.

- Може ли да оприличите днешната ситуация с някой друг период в българската история?
- Бих я сравнил със световната стопанска криза през 1929-1934 година, когато правителството на Андрей Ляпчев, което прави реформи в обществото и омиротворява страната след гражданската война. Но световната криза удря икономиката, вкл. и селското стопанство, появява се голяма безработица и той губи изборите. На власт идва Народният блок, който обещава спасение и че ще извади България от тази пропаст. Но и той също се проваля, защото България е част от света. Така се стига до 19-омайския държавен преврат. Е, сега не е онова офицерство, както в миналото. Няма опасност от държавен преврат, но могат да се получат изненади, особено, ако икономическата криза се разрасне. Както виждам, големите държави и икономики, с изключение на Китай, също са в криза. Получи се нещо като в Суецкия канал - някой кораб като запуши канала и от двете му страни се струпват корабите. Независимо дали са САЩ, ЕС, Русия и Китай - България ще бъде потърпевша с тях. А Бойко всява оптимизъм, той си е самохвалко - „Ние сме най-добре, понеже ние управляваме“.

- Перспективите пред човечеството обаче са сложни.
- И то много сложни. Развитите държави вече прекалено изнежиха обществата си. Те не са като онези преди 100 години. И не зная докъде ще издържат. Вижте как политическата криза в САЩ продължава. Байдън дойде на власт, игра в гръб срещу Тръмп, но се вижда, че и той не е уверен в политиката си. Печатат се някакви криминални долари в Държавния резерв, някакви трилиони... Без да се мисли какво ще стане после. Още от времето на Никсън 1971 г. доларът няма златно покритие. Това са просто едни зелени хартийки.

- Да, но на американците не им пука, те продължават да си печатат доларите...
- Не им пука, но на света ще му пука, защото това е световна валута. Според мен, американците сега живеят за сметка на света, защото тази световна валута работи за тях. Тези трилиони, които ги хвърлят, са огромен държавен дълг. Всичко това няма как да не даде отражение, и както казва народът: ние ще оперем пешкира. И в същото време Великите сили се сблъскват - ето от една страна се оформят САЩ и ЕС, от другата страна са Китай и Русия. Разкриваме само руски шпиони, а другите къде са? Та всяка държава има своите шпиони.

- Виждаме какво става и по света - Байдън и анализатори говорят за предстояща война между двете супер сили, в Донбас ври и кипи. Руснаците преместват бойна техника, а американците обещават помощ на украинците. Това ли е целта - нова война?
- Това е целта на Военно-промишления комплекс в САЩ. Направиха Виетнамската война и убиха Кенеди. Те печелят от войната милиарди, но казват, че на американската земя не трябва да падат бомби. И затова получиха шок със случилото се на 11 септември в Ню Йорк.

- Байдън нарече Путин „убиец“, но каза и, че със сигурност ще накаже Русия, заради „намесата“ u в изборите им през 2016-а, макар че съдът не потвърди това. Подобна игра не е ли е много опасна?
- Това говори, че Байдън лично е засегнат, но не говори добре за него. Той каза една дума, която досега нито един американски държавен глава не е казал, дори по време на Студената война и на Карибската криза. Не може да наричаш държавен глава „убиец“ и да казваш, че щял да плати цялата сметка. Всичко това означава, че качествата на Байдън като президент са под съмнение. Как ще управлява този човек, на години е, съветниците около него му влияят за всичко - за съжаление, ей в такива хора сега е съдбата на света.

- Да се върнем у нас. По време на отминалата предизборна кампания споровете ни със Северна Македония продължиха, бяха спрени български книги на границата. Докъде може да стигне този език на омразата и провокациите?
- Тази омраза се всява от политици, учени, журналисти, но хората там не са така настроени. Всекидневно ги обработват. Историците в Скопие знаят, че лъжат, защото четат документите, на които пише „българи“, но те от това живеят - от фалшификация на историята. Ние обаче не бива да се поддаваме на натиск отвън и да жертваме тази наша обща история, която всъщност е българска история. До края на Втората световна война тя е българска, а не обща история на два народа и на две държави, както каза Заев. Не бива да се отстъпва. Има една историческа истина и тя не може да се подменя с лъжи.

- Какво бихте казали на политиците, които ще бъдат избрани в следващия 45-и парламент. Какво не бива да забравят те и за което трябва да действат обединени?
- Всички трябва да знаят, че народът ги е изпратил в Народното събрание. Неслучайно то се казва народно. Както и, че трябва да работят не за партията, а за народа. Политици и партии си отиват - само някои от тях остават в историята. Но народът остава и продължава. Трябва да се работи за Отечеството, а за добруването му всички да са обединени. Има теми, по които не бива да има никакво отстъпление - една от тях е македонският въпрос, който е част от нашата национална история. Особено, когато други държави прокарват своя си интерес, а ние забравяме за нашия. Ето, Южен поток вече го няма. А АЕЦ „Белене“ - какво става с нея? По тези въпроси не трябва да се поддаваме на натиск, а да защитаваме само и единствено нашите национални интереси.

Нашият гост
Георги Марков е роден в Пловдив през 1946 г. Завършва история в Алма Матер. Специализира в Института за европейска история в Майнц, ФРГ. Професор, д-р на историческите науки, академик от 2008 г. От 1993 г. до началото на 2012 г. е директор на Института по история при БАН. Автор на повече от 25 книги и учебници, написал е десетки студии и монографии.