Историкът проф. Андрей Пантев пред „Труд“: Най-угнетяващо е да чуем: “За нищо не ставаме!”

- Проф. Пантев, започна новото Народно събрание. То е разнородно, в него има и хора, с които сте били колеги, макар и малцина. Какво ще им пожелаете и от какво искате да ги предпазите?
- Никога не съм се чувствам в компетенция и самочувствие да съветвам някого. Има един израз от папата: „Кой съм аз да ви давам съвети“. Но да не забравяме, че един ден - лош или прекрасен - ще се върнат там, откъдето са дошли. Дали са богати или бедни, това вече е личен въпрос. Идеята е какво са направили в името на тези, които са ги пратили.

- Президентът им каза: „Никой не може да ви разменя или отдава под наем.“ Мнозина се подсмихнаха на тази негова реплика, но тя означава много. Прав ли беше да каже това или може би трябва да ви попитам друго - защо го каза?
- Това е много мъдро наблюдение на господин Президента. Едно е да държиш маркуч, друго е да летиш в небето. Никой не трябва да забравя, че това дискретно внушение им казва нещо, което всички трябва да разберат.

- Трябва ли част от сегашните депутати да се притесняват, че нямат опит, това беше и другото послание на президента? Все пак така решиха избирателите на вота.
- У нас опитът е тарикатлък. Често пъти липсата на опит е качество. Това, че го нямаш, не означава, че няма да гласуваш по съвест. А често пъти в НС има такива изрази, като „договаряния“, „уговаряния“, „разбирания“, което все пак не е образец на парламентарна, политическа и битова съвест.

- Какво му липсва на днешния парламентаризъм, че има такъв нисък рейтинг? Може би няма оратори, качествени експерти, морал или нещо друго?
- Липсва му идеята, че сме представени от хора, които са достойни за нас. От друга страна обаче те не идват нито от планетата Сатурн, нито от Венера. Преди да гласуваш трябва да помислиш, а не на другия ден да кажеш: „Не това исках аз“. Защото тези хора са част от нас, независимо дали ни е приятно или не.

- Не се ли притеснявате, че в последните години парламентът се превърна в едно автоматично гласуване на това, което предлагаше изпълнителната власт?
- Какъв е този парламентаризъм, при който се знае кой как ще гласува предварително? Забелязали ли сте след реч, аргумент, събитие да се е променило нещо от това, което предварително се е било замислило като вот? Няма такъв случай.

- Трябва ли да има партийна субсидия за партиите - от формацията на Слави Трифонов „Има такъв народ“ вече заявиха, че първото нещо, което ще внесат като предложение ще е субсидията да стане 1 лев и да има гласуване по пощата?
- Това е привлекателна идея, но аз не разбирам думата популизъм. Българската дума е демагогия, която също не е изцяло българска. Демагогия е да кажеш, че София трябва да бъде постлана с килими... А тази идея, която предлагат момчетата, е основателна и я подкрепям.

- Какви са дълбоките причини за възхода на популизма или демагогията? В популизма все пак има опасни идеи, но има и реални искания, не е ли така?
- Хитлер е рожба на популизма, така че може често пъти цял народ или поне значителна част от него да бъдат увлечени от тази идея. Но ако един милионер минава покрай просяк и му дава един хляб, а друг милионер не му дава, аз предпочитам първия, па макар и да е милионер.

- Видели сте толкова много, смятате ли, че у нас е възможна сега широка коалиция, на която мнозина бабуват да се случи? 
- Коалициите по света и у нас никога не са били ефективни, освен в случаи на война. Как можеш да бъдеш в коалиция с човек, с когото си водил - макар и цивилизована, предизборна, партийна и идейна битка? Предпочитам един еднороден парламент, който в случай на беда не прехвърля на другите причините за своето поражение.

- Можем ли да живеем без партии, както е било през 1934 година?
- 1934 г. е забележителна дата в българската история. Тя е един гигантски опит за модернизация. Но, както казват депутатите, никъде по света модернизацията не е осъществена паралелно с демократизация. Не можеш да направиш пазарна икономика при силни профсъюзи и при стачки. Това е една от тъжните истини в световната история - че често пъти позитивните явления се осъществяват не по демократичен начин и път.

- Казват че от двама души, които имат най-голямото его в държавата - това са Бойко Борисов и Слави Трифонов, зависи стабилността на страната ни. Има ли логика в това и как бихте го обяснили?
- Самият факт, че процентите показват това свидетелство, колкото и безутешен да е той, е истина, и тези хора са част от нас. Ние ги продуцираме. Как да кажем тази вечер, че сме гласували за някого, а на сутринта - Този не е като нас. Това са реални факти, които не са много комплиментарни за българите, особено като се има предвид, че те се отказват веднага, след като някой стане някакъв. Моята идея е един да стане и да каже: „Ако нашата кауза победи, аз няма да ставам никакъв. Това е моралният облик на бъдещата политика. Защото е вярно, че трябва да има промени чрез някой, който ги налага. Но прекален много станаха инкасациите на поведение - партийни, политически, парламентарни и прочее.

- Днешната политическа ситуация в страната прилича ли ви на някой период след Освобождението у нас?
- Винаги е било така - имало е демагози, тарикати и шарлатани. Но е имало много повече порядъчни хора, които са оставали в сянка. Често пъти да останеш в сянка, да не бъдеш забелязан е по-достойно, отколкото да го направиш.

- Защо сме такива черногледи, защо няма лъч надежда, оптимизъм? Мика Зайкова, която удари звънеца на първото заседание като най-възрастен депутат, пожела това на колегите си в залата. Защо сме в дъното на всякакви класации - по бедност, по доходи, по смъртност, по щастие и какво ли не още? Това манталитет ли е или е друго?
- Това е съдба. Ще напомня, че България не е била никога на първо място в Европа, даже на Балканите. По ръст на населението от селата България е на първо място - тогава се е приемало, че не е индикация за модернизация и просперитет. Но все пак не трябва да забравяме, че майка ви - хубава или не, добра или зла, умна или не съвсем, остава нашата майка. Ние си обичаме Отечеството без тези бомбастични фрази - особено на моите братя историци - колко сме били велики в миналото. Ако сме били такива, защо днес изпитваме само омерзение? Тук нещо не се връзва като органика, съдба и историческа пъпна връв.

- Не за първи път в историята си човечеството е изправено пред здравно предизвикателство - коронавируса, за съжаление и тук сме разединени? За една година чухме толкова много неща, и най-много конспиративни теории - кога се появяват те? Не са ли виновни затова именно политиците, не толкова врачките.
- Не разбирам нищо от тези неща, но е много съмнително как пламна този вирус. Нека да напомня, че да очакваш бомбардировка от вражеска авиация е по-страшно, отколкото да отидеш в супермаркета и да очакваш, че някой ще те зарази. Човечеството има потребност от изпитания, от заплаха. Това прави хората по-добри или по-лоши. Но след такова изживяно изпитание те умеят да ценят спокойствието, сравнителната сигурност и бъдещето.

- Освен че при нас нищо не е наред, и в света е същото. Започна нова студена война между Изтока (Русия и Китай) и Запада. Докъде ще стигне тя?
- Студената война вече е в ход. Особено в информационно отношение. Навремето да наречеш един президент „убиец“ - това е причина за война. Дали това е така или не, не е моя работа. Но самият Джо Байдън може да бъде наречен „убиец“, защото одобри бомбардировките над Белград, а там имаше деца. Той не казваше, че трябва да се бомбардират бойни летища, а казваше да бомбардират Белград, където е знаел, че има деца. В сръбската столица има паметник на убитите деца, на който има надпис: „Били сме само деца“. Никой няма право да чете морал на другия. Има мисъл, която не е моя: Нито един човек не е достатъчно добър, за да управлява другите.

- Защо България и политиците u не могат да се освободят от прегръдката на новия Голям брат? И защо не можем без нея - така поне смятат тези, които са на власт?
- Ние имаме такъв манталитет. Достатъчно е да погледнем на картата къде е Русия като география и къде е Америка. По-добре да сме с този народ, който казва „любов, хляб, мамо, Господ Бог“ на разбираем за нас език.

- Дават ли си сметка политиците, които се титуловат евроатлантици, че сляпото изпълнение и подмазване, не води до единение, за което всички говорят?
- Това е много смешно. Не разбирам понятието „евроатлантизъм“. Прибалтите, черногорците и ние сме евроатлантици, макар че никакви наши води не се мият в атлантическото крайбрежие. Ако е въпрос за философия, то има страни, които са много повече евроатлантици от участващите в тези съюзи. Евроатлантизмът не е да оправдаваш инквизицията, бойните съюзи с Турция по време на Кримската война, не е да кажеш, че всичко е било прекрасно, пък да има по 100-годишни войни... Евроатлантизмът е благородство, толерантност и нашите книжовници без да са знаели за тези понятия са били повече европейци от днешните стандартни, скучни и едноезични чиновници (всички говорят брюкселски английски).

- Чака ли го света нова световна война или нови регионални конфликти - питам ви, без да смятам, че сте оракул? Все пак Историята е един от „родителите“ ви?
- Не съм Касандра, но историята на човечеството е история на войни. Не може да има мир. Както не може да има и вечно сътрудничество. Конфликтите са част от човешкия прогрес. Звучи грозно, дори жестоко, но без конфликт, без стълкновение - няма прогрес.

- За две неща бият тревога днес - за изпростяването (модната дума днес е опростачване) на българина и отчуждаването на хората. Какво става, професоре?
- Харесваме просташкото говорене. Не мога да разбера като всички са против опростачването и вулгарностите, а гледат и му се възхищават. Не мога да разбера тези шегички към политическата дейност при положение, че можеш да отвориш роман, да си пуснеш музика и да видиш фотографията на деца, внуци и родители. Хем ги презираме и в крайна сметка гласуваме за тях. В същото време казваме, че никой не става. Най-страшното е, че казваме „За нищо не ставаме“. Това е най-угнетяващото. А другите, които са по-откровени, казват: „Така ни се пада“. Виждаме народи, които са по-зле от нас в битово отношение, но се държат достойно в колективен смисъл. Все твърдят, че сме станали съюзници на Хитлер, защото е щял да ни прегази. А гърците, сърбите и поляците са мислели, че ще го победят ли? Има нещо повече от това да си нахранен и да останеш жив. Това е като в българската приказка за катрана и меда. След което, за да докажем че не сме нацистка държава, във втората фаза на Втората световна война дадохме повече жертви, отколкото, ако бяхме се съпротивлявали. Българският народ няма само добродетели, той има и пороци.

- Кои са глупостите на съвременните български говорители?
- Баналностите, скуката, автоматиката, а изразът „уважаеми колеги“ в парламента е най-неискрен. Стандартизираната лексиконна фразеология - ами в нея повече от 300 думи нямат.

- И все пак смятате ли, че Картаген ще бъде разрушен? 
- Самият факт, че помним Картаген показва, че той е запомнен. Никой няма да страда, ако загине България, освен нашите внуци. Това е важното. Никой не го интересува дали България ще я има, освен самите нас. България трябва да съществува каквато и да е - тя е като майка - добра или зла, тя е една. Не е необходимо да е умна и красива, философски настроена. Това е рационалното чувство на майчина национална принадлежност. Това трябва да помним, ако все още ни няма. А тук, все някой ми казва, че трябва да имаме пронатовска и атлантическа ориентация - извинете! Аз искам някой, който помни майка си и я идентифицира с Отечество. Къде е бил, какво е правил - бил в Америка... Малко ли глупци съм видял и там. Не е въпросът в географията, а в чувството. Папагалската фразеология - атлантическа и европейска, притежава все по-въздухарско съдържание.

Нашият гост
Проф. Андрей Пантев е роден през 1939 г. в село Раковица, Видинско. Работил е в Института по история при БАН. От 1975 г. преподава в СУ “Св. Климент Охридски”. Специализирал е в Англия и САЩ, където също така е и преподавал. Специалист по нова история на България и по история на международните отношения ХIХ-ХХ в. Проф. Пантев е бил три мандата депутат от Коалиция за България. Автор на множество книги, монографии и статии в нашия и чуждия печат.