Каквото и да приемат политиците, държавата ни няма да има капацитет да изпълни

Вечерта, в която се случи поредното безумно убийство на млад човек в центъра на София - в точно тази вечер синът ми се е намирал на около 500 метра от Шишман и Гурко.

Той е бил с приятели на Кристал. Знаете, че младите в София ходят или на Кристал, или на Народен.

Казвам го, за да си дадем сметка, че децата ни не са в безопасност. И че вечер всички си лягаме уж спокойни, но вътре в себе си си мислим - това не е ли една ши**на руска рулетка?

Но сега ще охадя ентусиазмът ви с няколко бележки по темата.

Първо - аз не смятам, че каквито и да е мерки, свързани със законодателството ни ще дадат резултат.

Нали знаете защо? Защото ние сме се превърнали от хора в скотове.

Пичове, човекът, който уби 15 годишното дете е бил на 2 промила и е возел жена и малко дете в колата. Това е не просто липса на преценка. Това е липса и на самосъхранение.

Тотална липса на всичко.

Ще излекувате ли тази липса? Тази празнота в нас? Това неистово желание за саморазрушение и разрушение с някакви мерки?

Знаете ли, колкото ме е гнус да гледам дрифтещи анаболни батки с анцузи, толкова ми е противно и да гледам политиците и особено НПО - тата, занимаващи се с темата.

Тия НПО-та изскачат след всяка трагедия и започват да говорят някакви неща с драматични гласове. 

За да си повдигнат стойността и да покажат, че са много силни и всички ги слушаме.

И после да ги канят за това-онова, че да не лаят много...

Мерси...

Към политиците ни имам само едно - да им кажа, че каквото и да приемат, държавата ни няма да има капацитет да изпълни.

Ето, взеха решение да борят употребата на наркотици. 

Пребориха я. Така я пребориха, че могат да ви вземат колата, ако пиете някои видове бетаблокери.

А после ще чакате една година да ви дойде реда за дешифриране на вашата кръвна проба, щото имало само една лицензирана лаборатория...

Както и да е, зарежете и това.

Истината е, че ние сме напълно недъгави. Негодни. 

Ние сме убийците, които се качват на колите си.

Ние следваме светлият пример на нашите водачи.

Те казват "Бихме на изборите". Или "Бихме в спорта". Или "Смачкахме противника".

Ние, за бога, имаме поговорки като "Бие я, значи я обича" и "Бий, за да те уважават".

Кажете ми сега, че ще преборите тази дълбоко залегнала ценностна аксиома с някакви мерки и някакви нелепи НПО лели и чички?

Ще преборите...дедо ми. 

Не се преборва нация, калена в ценностите на турските сапунки, музиката на Азист, Кондьо и Миле Китич и тайното подмокряне при спомена за мутрите от 90-те, които бяха наш пример за успели в живота хора.

Това е непреборимо. И за това ние сме убийци.

Върху нас ще остане завинаги клеймото на нелепо и рано отишлите си човешки същества.

Деца, които можеха да живеят. Но не успяха, защото между третата и четвъртата ракия ние пропуснахме факта, че тази страна, мамка му, трябва да е страна, в която хората да живеят спокойно.

И достойно.

И с любов. 

С разбиране. 

С емпатия, състрадане, способност да бъдем част от нещо добро, нещо с бъдеще, нещо, в чийто край се вижда светлината.

През онази нощ можеше да пострада моето дете. Вашето също. Можеше да пострадам аз, можеше да пострадате вие.

Но я си сложете ръка на сърцето и кажете - направихме ли достатъчно, щото да развием нетърпимост към мутри? 

Към дрифтещи олигофрени? 

Към слабоумни смъркачи на некачествена кока? 

Към измамници в парламента? 

Към шмекери в президентството, към тарикати в общините, към неадекватни чичаци в съдилищата?

Направихме едно нищо.

И за това убийците сме ние. И нашето сбъркано, несъстояло се поколение с неговите несъстояли се мечти за едно несъществуващо "утре".

PS. Чета реакции на слабоумни политически субекти по темата. Като ДБ например.

Срам ме е да чета. Няма да коментирам.

На това младите му викаха май "криндж".

Проблемът е, че за този "криндж" плащаме заплати. От собствените си данъци.

Е, това е всичко. Дано не съм ви досадил с тоя текст...

Сега пускате Диана от НПО-то да ви обясни какво трябва да стане...

PS2. Телевизиите отново показаха, че обичат труповете и се хранят от мъката на близките им. Телевизиите не обичат младите. Те обичат страданието, че им продава програмите.

Фалирайте телевизиите. Спрете да ги гледате! Сега, в този момент!

Това най-накрая трябва да свърши, мамка му...