Как Пиночет - нашият учител по военно, стана продавач на цигари

За 33 г. в училищата не въведохме вероучение, а някакви ми говорят за военно

Не знам дали съм либерал, но добре си спомням военното обучение в училище. Часовете в нашата гимназия водеше пенсионираният полковник Т., когото всички наричахме на галено Пиночет.

Основната роля на Пиночет беше да се доближава незабелязано до всеки гимназист, за да надуши кой мирише на цигари. Всяка сутрин той седеше на входа и гледаше дали момчетата са подстригани, а момичетата са с вързани коси и не им разрешаваше да влязат в час. Косата за Пиночет беше най-омразното нещо у човека, сигурно както беше и за американските му военни колеги, които ненавиждаха хипитата, защото си горяха повиквателните за Виетнам.

Нашият Пиночет наричаше подигравателно дънките „американски гащи“ и гонеше всичко живо в „неопрятен“ вид.

Момичетата с панталони (може и да не са дънки - б. а.), питаше: „Как ще раждате деца, като ходите по цял ден спарени?“ Всъщност оттогава нося само дънки, а от всички леви идеи, харесвам само идеята на американеца Леви Строс за памучен панталон.

Другарят Пиночет често се чудеше защо САЩ, Германия и изобщо Западна Европа още не са се разпаднали и прогнозираше това да стане в близките 10 години. Затова ние трябваше да знаем как се разглобява автомат „Калашников“, че току виж гладни тълпи от НАТО нахлуят откъм страните евентуални противници Гърция и Турция. Нашата задача беше да ги задържим, докато дойде непобедимата Съветска армия.

Историята с другаря Пиночет свърши така - ние бяхме в 11 клас, а той стана продавач в една бакалия на улица „Ракитин“. Моите съученици ходеха нарочно при него да си купуват „Стюардеса“ и БТ, за да го дразнят. Те вече бяха навършили 18 години и ако им отказваше, пишеха срещу него в книгата за жалби. Пиночет късаше листовете, затова те ги номерираха и пишеха нови жалби.

Аз не знам дали съм либерал, ама се чудя и откъде г-н Шкварек и разни други фейсбукинисти се извъдиха такива консерватори, след като в живота си не са помирисали нито соц, нито партенка, нито зелен чорап. Друг път мога да им разкажа и за двете години в казармата, където доста консерви излапахме, но не станахме консерватори, а завършени пацифисти.

Абе, г-н Шкварек, за 33 години не въведохме вероучение в българското училище, вие ми говорите за военно обучение.