Камелия Нейкова, председател на Централната избирателна комисия, пред „Труд news”: ЦИК отдавна настоява за български софтуер за изборите

Камелия Нейкова, председател на Централната избирателна комисия, пред „Труд news”: ЦИК отдавна настоява за български софтуер за изборите

В Централната избирателна комисия не са изчезвали флашпамети

За първи път на 9 юни ще гласуваме за членове на Европарламент и за депутати в Народното събрание. За първи път ще има и два списъка заради условието за уседналост за ЕП. Питаме председателя на ЦИК за механизма на гласуване, за недействителните бюлетини и защо толкова години изборите са оставени в ръцете на частната фирма Смартматик. Питаме и каква е ролята на двете флашпамети в машините и как изчезват въпросните флашпамети от ЦИК.

- Какви са предизвикателствата пред изборите 2 в 1 от гледна точка на ЦИК? Какво е различното?
- Досега не сме имали избори на една и съща дата в комбинация избори за членове на Европейския парламент от Република България и избори за народни представители. Различното при двата вида избори е условието за уседналост при изборите за Европейски парламент, каквото няма за гласуването за народни представители. За да гласуват в европейските избори българските граждани трябва да имат адресна регистрация по постоянен и настоящ адрес в страната или постоянен адрес в страната и настоящ адрес в друга държава-членка на ЕС към 9 март 2024 г. Затова е много важно избирателите предварително да проверят своята адресна регистрация по постоянен и настоящ адрес, а не в последния момент.

- Опишете как точно ще става гласуването с машините едновременно за ЕП и за Народно събрание.
- Така, както гласувахме през ноември 2021 г. когато имаше пак избори 2 в 1. С една машина ще може да се гласува за народни представители и за членове на Европейски парламент. Как точно ще се визуализират електронните бюлетини и каква ще е последователността на действията, които ще извършва избирателят, предстои да бъде определено с решение на ЦИК, но първо трябва да изчакаме финализирането на обществената поръчка за машинно гласуване. Целта на комисията е машинното гласуване да бъде удобно и лесно за избирателя, доколкото техническите възможности позволяват това.

- Очаква се решение на съда за вота в град София, където според изнесените досега факти липсват флаш памети от машини, има различни данни между машина и протокол и други, дайте обяснение за тези разминавания.
- Очакваме решението на съда. Централната избирателна комисия не е страна по делото и не разполагаме с експертизата на вещите лица и направените заключения. След измененията в Изборния кодекс от края на 2022 г. изборните резултати от машинното гласуване се отчитат с преброяване на бюлетините от машинно гласуване. 

- Каква е ролята на двете флашки в машината, кой ги съхранява и кой ги проверява?
- Това са специални флашпамети, които са необходими за работата на машините. На тях се записват данните от машинно гласуване, независимо, че съгласно измененията в Изборния кодекс гласовете на избирателите се отчитат чрез преброяване на бюлетините от машинно гласуване. След приключване на изборите флашките се предават заедно с протоколите в ЦИК и се съхраняват в комисията. Тези флашпамети се използват многократно и не се закупуват нови при всеки следващ избор. Информацията от тях се извлича още в изчислителните пунктове на РИК по места и се публикува ва интернет страницата на ЦИК при резултатите от гласуването за всяка избирателна секция с машинно гласуване.

- Имате ли обяснение как са изчезнали и двете флашки за определени секции? Чия е отговорността?
- В Централната избирателна комисия не са изчезвали флашпамети. Всички флашки, предадени от районни или общински избирателни комисии се съхраняват в ЦИК.

- Има ли проблеми по отношение на софтуера на машините за гласуване – има ли как да се ползва за избори 2 в 1?
 - Не мисля, че ще има проблем със софтуера за гласуване, тъй като машините вече са били подготвяни с повече от една електронна бюлетина за гласуване в повече от един избор.

- Защо до този момент ЦИК не е направил поръчка за изработване на софтуер, а всеки път изборите са в ръцете на Смартматик?
- Централната избирателна комисия вече многократно е поставяла въпроса за разработване на български софтуер за гласуване, както в докладите, които ежегодно представя на Народното събрание, така и пред Министерския съвет. Този въпрос не може да бъде решен само от ЦИК, необходимо е решение и възлагане на по-високо ниво в държавата, например може Министерският съвет да възложи разработването му на Българската академия на науките. Но нямаме информация дали нашите предложения са обсъждани.

- Как се формира цената на договора за машинно гласуване? Очаквате ли тя да бъде по-ниска, все пак ползваме същите машини за пореден път и организацията е същата, не следва ли и цената да е по-ниска?
- Прогнозната стойност на обществената поръчка се формира на база направените разходи за дейностите по машинно гласуване от предходни избори и обема на работата, която ще се възлага. Стойността за изборите на 9 юни е малко по-ниска от тази, която беше определена в обществената поръчка за машинно гласуване в местните избори през октомври 2023 г.

- Министърът на електронното управление Мундров заяви по време на комисия в Народно събрание, че е събрал екип външни експерти за сертифициране на машините. В комуникация ли сте с тях и очаквате ли проблеми?
- В добра координация сме с другите държавни органи и институции, на които с решение на Министерския съвет са възложени дейности и отговорности по  организацията на изборите, в това число е и министърът на електронното управление. Имаме тяхното уверение, че изцяло ще съдействат за организацията и провеждането на спокойни и прозрачни избори и Централната избирателна комисия разчита на добро сътрудничество.

- Кога очаквате да предоставите машините и материалите за сертифициране на Министерството на електронното управление (МЕУ), Българският институт по метрология (БИМ) и Българският институт за стандартизация (БИС) - ще имат ли 20 работни дни преди изборите, в които да работят? Исторически този срок никога не е спазван, но има само един провал на сертифициране при последните избори за местна власт. 
- Както неведнъж сме казвали, в Изборния кодекс само този срок е в работни дни и той не кореспондира с останалите срокове в изборния процес. След насрочване на изборите започват да текат срокове, свързани с регистрацията на партии, коалиции, провеждането на жребий за определяне на номерата в бюлетината и др., които оказват своето влияние върху готовността на електронните бюлетини, които трябва да се инсталират върху машините. Важни са и сроковете по ЗОП, които колкото и да са оптимизирани има технологично време, предвид обявяване на обществените поръчки в ЦАИС, което отнема минимум 25 дни при състезателната процедура, в която може да участват неограничен кръг участници, разбира се ако отговорят на условията на поръчката. При сегашната процедура, обявена в деня на издаване на указите на президента за насрочване на изборите, очакваме доста по-рано от предходни избори да можем да подготвим и предоставим машините и софтуера на МЕУ, БИМ и БИС за удостоверяване.

- Какви действия ще предприеме ЦИК, за да увеличи прозрачността на изборния процес?
- Организацията на изборния процес и работата на комисията е прозрачна, може да се проследи от всички заседания на ЦИК, които се излъчват в реално време, решенията ни се публикуват на интернет страницата много бързо, всеки може да се запознае с протоколите.

- Процесът на обработка на протоколите и флаш паметите от „Информационно обслужване“ АД (ИО) е дълбоко пазена тайна, моля ви представете този процес стъпка по стъпка?
- Дейностите, които „Информационно обслужване“ АД извършва по системата за компютърна обработка на данните от гласуването, включително и въвеждането на данните от протоколите на секционните комисии винаги се представят предварително пред ЦИК, като на тези публични презентации са имали възможност да присъстват представители на медиите и на участниците в изборите. Този процес ще бъде представен и преди предстоящите избори, когато детайлно ще бъдат обяснени и показани неговите етапи, които не може да резюмирам само с няколко думи. 

- От „Информационно обслужване“ отказват интервюта заради договор с ЦИК, в който имало клаузи за конфиденциалност. Не е ли редно целият изборен процес да е прозрачен. Кое налага засекретяване на процеса на обработване на данните?
- Както ви казах „Информационно обслужване“ АД представя публично този процес доста детайлно, ЦИК предварително обявява кога е тази презентация, няма никакво засекретяване и е излишно да се разпространяват такива твърдения.

- По наша информация „Информационно обслужване“ се хвалят, че ги ползвате като консултанти за договора за машините? Така ли е и ако не кого ползвате?
- Използваме експерти, предложени от Българска академия на науките, които ни консултират и подпомагат в дейностите, свързани с машинното гласуване.

- Как се формира стойността на договора с „Информационно обслужване“ за броене на резултати? Какво включва той?
- Дейностите относно организацията и технологията на компютърната обработка на данните от гласуването, включително от машинното гласуване, и издаването на Бюлетин на ЦИК се възлагат съгласно разпоредбите на Изборния кодекс на „Информационно обслужване“ АД. Провежда се процедура по ЗОП „договаряне без предварително обявление“, тъй като дружеството е определено като изпълнител в закона. Цялата информация, свързана с договарянето се публикува в профила на купувача и в ЦАИС. 

- По наша информация „Информационно обслужване“ всеки път закупуват нови компютри, които се ползват за обработка на информацията за изборите. След това те ги изтриват и даряват на администрация.
- Нямам такава информация, по-подходящо е по подобни въпроси да се обърнете към тях. 

- За първи път ще има два вида избирателни списъци. Как ще се избегне при машинното гласуване хора, които не отговарят на условието за уседналост, да гласуват и за ЕП?
- Именно поради разликата в избирателните права в двата вида избори, комисията прецени, че трябва да има отделни списъци за всеки вид избор. Ако секционните избирателни комисии са внимателни при проверката за избирателни права на избирателите, мисля че няма да се получи объркване. Все пак и избирателите след като са информирани в кой избор имат право да гласуват, трябва да знаят, че носят наказателна отговорност, ако гласуват в нарушение. След изборите се извършва проверка за гласуване в нарушение на закона и резултатите от проверката се изпращат на прокуратурата.  

- Кога ще бъде пусната поръчката за хартията и как ще бъдат избегнати проблеми с параметрите, за които се появиха спорове с другия изпълнител на поръчката за машинно гласуване?
- Предстои комисията да вземе решение относно възлагането на отпечатването на хартиените бюлетини и доставката на хартията за машинно гласуване. Искам обаче да разсея спекулациите, че има проблеми с хартията. Нейните технически параметри напълно съответстват на изискванията на производителя на машините, а и е потвърдено от две независими лаборатории. Освен това Печатницата на БНБ вече е осигурила допълнителна машина, която позволява ролките да бъдат с диаметър, посочен от производителя на устройствата за гласуване. 

- Защо при последните местни избори имаше толкова много недействителни бюлетини?
- В голямата си част това са бюлетини, на които е отбелязана само преференция, без да е отбелязан знак за партия или коалиция. А това прави гласът недействителен. Затова избирателите трябва да знаят, че за да е действителен техният глас задължително първо гласуват в квадратчето за партия или коалиция и след това гласуват в кръгчето за предпочитания от тях кандидат.

Нашият гост
Камелия Нейкова е юрист с над 30 години професионален опит, по-голямата част от него е свързан с административна дейност и управление на човешки ресурси, процесуално представителство и правно обслужване.
С избори се занимава от 2001 г., като оттогава до 2009 г. е била председател или секретар на РИК или ОИК - Русе. В периода 2010-2014 г. е била експерт към Народното събрание във връзка с приемането на Изборния кодекс.
През 2009 г. е назначена за член на ЦИК за избиране на народни представители и на ЦИК за избиране на членове на Европейския парламент от Република България. Става член на ЦИК отново през 2014 г. с мандат до 2019 г., като през този период е и говорител на комисията. През 2021 г. е избрана за председател на ЦИК, като преди това е работила като законодателен референт в Народното събрание.

Още от (Интервюта)