Кирил Вътев, бивш министър на земеделието и храните, пред „Труд news”: Плачевните земеделски добиви не са заради сушата

Намалелите добиви на земеделска продукция това лято отказаха стопани да сеят определени култури. Дали само сухият климат е причина за загубите и къде са пробойните на българското земеделие? Тези въпроси поставихме към бившия земеделски министър Кирил Вътев. Като част от служебен кабинет той сподели и наблюденията си как работи държавата под управлението на служебни правителства, което стана обичайно явление, заради поредицата предсрочни избори.

- Г-н Вътев, бяхте сред министрите от екипа на Николай Денков, но се включихте и в служебен кабинет. Ефективно ли е управлението на държавата от служебно правителство?
- Опитът ми като служебен министър е седмица, но единственото, което видях, е че държавната администрация при такава смяна на правителство спира да работи. Има служители с дълъг стаж, които взимат отпуски и болнични и какво ли не и чакат да видят как ще се подредят нещата докато се върнат. Това е рефлексът им за оцеляване, имат си изградени реакции за такива ситуации. Аз за първи път в живота си съм в държавна администрация и за първи път виждам такова нещо.

- Заради горещото лято производители обявиха, че поради изключително ниски добиви тази година, спират да сеят определени култури. Само на горещините ли се дължи това намаляване на добивите?
- Намаляването на добивите не е новост, но това, че тази година е много силно изразено, заради продължилата суша, не е водеща причина. Истинската причината е, че България от 2008-2009 г. си разруши хидромелиоративната система и де факто правим земеделие с почти символично напояване. А без вода няма живот, а какво говорим за реколта и добиви! Тя вдига добивите в пъти. Затова са ни скъпи и високи себестойностите и земеделците са крайно недоволни. За мен е необяснимо как е възможно една държава да си лиши производителите от най-важното нещо като водата.

- Каква част от площите се напояват?
- Когато бях в министерството, данните бяха за 0,7% от обработваемата земеделска земя. Сега, с рехабилитацията на каналите, би следвало да има някакво увеличение, за което нямам информация.

 - Може ли да сравните разликата от добива от поливните площи и от останалите?
- За всички култури е различно, всички имат нужда от напояване, но царевицата е една от най-чувствителните. Тази година добивът спада до 200 кг от декар, когато се жъне. Когато не се жъне са нула. При поливно земеделие тя дава между 1600-1800 кг от декар, а ние обичайно добиваме по 400-500 кг. Това, виждате, че е с 3 - 4 пъти по-малко от обикновено, вследствие на липсата на напояване. По-високи добиви има около р. Дунав, където е по-влажно и тук-таме из страната, където са по-близо до водни басейни. Генерално, добивите ни от царевица са плачевни, заради липса на напояване.

- А за другите култури?
- Плодове и зеленчуци без напояване не стават, лозята също. Пшеницата, като най-ранна култура, е най-малко чувствителна към дългото лято, затова добивите са добри. Но всичко след нея е катастрофа. Хората намират начин, някои от тях, които се борят на пазара, дори и да прекрачат законови норми, напояват с риск да бъдат глобявани, но и са глобявани. Правят незаконни сондажи, пускат помпи в реки и водоеми. Най-притеснителното е, когато тези, които имат официално разрешение да взимат вода от язовири, които са напоявали хиляди декари, а в момента само двама земеделски производители ползват вода, са санкционирани. Причина е дори, ако агрономът е допуснал грешка и е изтеглил по-голямо количество от заявеното, следват актове и глоби. Сякаш тази държава не се интересува да се произвежда, а да се стопират стопаните. На тема управление на води България се нуждае от спешни действия, стига сме правили стратегии. Не на парче, а кардинално, цялата страна трябва да бъде обхваната в една програма, която да почне да се изпълнява веднага. Тези 24 проекта за възстановяване на поливни канали, които се осъществяват в момента, са добре и затова казвахме, че са приоритетни, но това е крайно недостатъчно.

- Защо „Напоителни системи“ са в това състояние?
 -Защото е ликвидирана хидромелиоративната система. Има следствени органи, прокуратура и съд, които могат да установят кои са виновните лица на държавни позиции. Държавата не е абстрактно понятие, тя се управлява от определени хора. Публична тайна е това, което се случи пред очите на всички ни, че тръбите се извадиха и се продадоха. Северна Гърция полива с български тръби.

 - Какви са примерите в другите държави?
 - България е страна, която е учила света на хидромелиорации, без да конкретизираме държави, а в момента те са много по-напред от нас. Ето ви Румъния. Когато бях министър, пратих екип да видим какво е направила - похарчила е над 2 млрд. евро и си е направила напоителна система само от р. Дунав, не от язовири и други реки. В момента полива 30 млн. декара само от там. А ние имаме пряко съприкосновение с р. Дунав също, а имахме помпени станции и поливахме хиляди декари. За Гърция да не говорим. Турция изгради изкуствена река, за да си обезпечи земеделските производители с вода.

- Работихте ли ефективно с МОСВ по въпроса за разрешителните за сондажи за стопанско напояване?
- Много трудно се стига до разрешителни за напояване, това е факт. Все още, минимум година и половина чакат стопани за разрешение за сондаж за поливна вода. Аз имам личен опит - две години чаках и накрая се отказах. Процедурите са много усложнени, ужасни. Понякога, въпреки дългото чакане, е възможно да се стига и до отказ. Но Нормативните актове се творят в Народното събрание, а МОСВ твърдят, че не могат да нарушават закона. Това остава в ръцете на парламента.

- Има данни от последните седмици на Министерството на земеделието за изключително увеличен внос на продукция - в пъти повече, отколкото изнасяме. На какво се дължи десетократно увеличение на импорта?
- Вносът не се различава особено от годините досега. В България има недостиг на плодове и зеленчуци, защото имаме ударно производство на сезонна продукция. През зимата вносът нараства. Той падна от 80% на 70%, т. е. с 10 на сто е увеличено българското производство на пазара. Но, както знаете, у нас липсват кооперативи. Затова пуснахме една програма за центрове за събиране и опаковане на плодове и зеленчуци, за да може и малките производители да стигнат до пазара. Защото, примерно, една верига от супермаркетите има нужда от 500 тона домати на седмица, не познавам производител, който може да обезпечи това количество, затова си го внасят. Ако се направят кооперативи ще е възможно. Но да не забравяме, че те са резултат на предприемаческа инициатива, а не всички да чакаме държавата да ни направи, което е порочна инерция от соца. Нужна е предприемаческа инициатива и Нормативна уредба, която благоприятства кооперирането и вливането на пазара на по-големи количества от малки и средни производители.

- Украинският внос пречи ли на българските земеделци?
- Миналата година положихме огромни усилия да го ограничим. Направихме го изключително коректно и почтено. Имахме контактна точка с Министерството на икономиката на Украйна. Ние одобрявахме вноса и мога да кажа, че спряхме едно огромно количество от 500 хиляди тона царевица, защото беше нелогично и защото фирмата, която бе вносител от българска страна беше с 10 лв. капитал и на три месеца от регистрацията. На всички беше ясно, че това ще бъде реекспорт само по документи. И реално ще се извърши логистика от Украйна директно за определена дестинация. А цената беше толкова ниска, че българите нямаше да могат да изнесат едно зрънце, защото беше изцяло в ущърб на българските производители.

А най-големият проблем за целият ЕС е, че Украйна не произвежда по тези строги правила на Зелената сделка, които оскъпяват продукцията. Припомням протестите, които бяха основателни, защото най-важният белег на конкуренцията е да бъде при равни условия, а Украйна по никакъв начин не изпълнява тези скъпоструващи екологични норми. Произвежда си свободно, пръска си с всякакви препарати, използва всякакви семена за по-високи добиви. А тук всички тези норми за екологичност оскъпяват продукцията. Всички искаме да имаме чиста храна и земя, но трябва и на пазара конкуренцията да бъде при равни условия. Украинското производство не спазва всички изисквания, контролирани стриктно в ЕС, това е проблемът с техния внос.

- Като говорим за качество, БДС предизвика много спорове с отпадането му при млечните произведения. Предлага се въвеждане на защитено наименование за произход. Ще гарантира ли това по-добър продукт?
- По темата за защитените наименования за произход имаме генерален проблем и той е, че законодателството предполага единствено и само Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) да контролира. Силните решения ги има от 50 години и повече в Италия, Франция, Австрия и Германия, Холандия също, където вътрешният самоконтрол на самите организации на производители, били те кооперативи или камари, е толкова безкомпромисен, че никой няма шанс да стигне до пазара, ако не покрива изискванията на контролните стандарти. При нас всеки може да прави каквото си поиска, контролът на практика е невъзможен. Аз много пъти съм казвал, че всичко, което се очаква от БАБХ, е невъзможно. Целият китайски народ да се назначи там, тя пак няма да се справи. Трябва да контролира фермите, стопанствата, семената, торовете, препаратите, ваксините, кланиците, мандрите, търговска мрежа... Това наистина е невъзможно. Не се ли допусне самоконтрол от производители, организации на производителите, било кооперативи, камари и браншови организации, които да не допускат нарушение на стандартите, които печелят потребителско доверие, ние само си играем на регистрации в ЕС. Ще дам пример в моя бранш, на месопреработвателите - какво като имаме над 10 регистрирани продукта с традиционно специфичен характер. Някой от тях да е направил бум на пазара, както едно „Прошуто ди Парма“ или „Пата негра“ от Испания или италианското „Пармиджано Реджано“, което в цял свят печели голямо доверие? Но там този контрол се извършва вътре от самите производители, защото те много добре знаят, че контролът печели доверието на потребителите. 

- Като заговорихте за Вашия бранш, месопреработвателите с каква продукция работят - внос или родно производство?
- Поставени сме в неизбежно положение. Ние нямаме нито една кланица в България, която може да доставя различни позиции месо, да задоволи потребностите ни. Например, ако един месопреработвател произвежда приоритетно деликатеси, на него му трябват позиции като филе, бут, гърди за бекон и са му нужни примерно по 5 тона от тези артикули, за да направи един камион от 20 тона, а тук няма такава кланица, която да ги осигури. Всеки иска да ти продаде цяло теле или цяло прасе. А на месопреработвателите не им трябва цялото, защото им остават позиции, които трупат на склад и носят огромни финансови загуби. Това е причината да има внос на месо в България. Въпреки че това на пръв поглед оскъпява продукцията, но ако ги съпоставим с огромните количества, които остават на склад нереализирани, загубата би била значително по-голяма. Това обяснява необходимостта от внос на позиции, а не на трупно месо. Трупното предполага да оползотвориш всички части на трупа, няма такъв преработвател дори и по света. Затова българското свинско месо отива основно в магазините за свежа консумация, почти всички вериги вече имат собствени транжорни, разфасоват и продават. 

- Спазват ли се стандартите, все още се държи на БДС, въпреки че стана ясно, че това е просто марка и няма общо с миналото?
- За месните продукти - когато министър Мирослав Найденов каза: „Искам да се върнe БДС, да вдигнем качеството“. Но по БДС абсолютно всички месни продукти имат 2% соев протеин. Това бе дамгосвано едва ли не като вредно. А ние нямаме апарат в България, който може да отмери количествено соята, колко е тя. Има просто уреди, които могат да засекат има или няма. Затова казахме, че е неприложим БДС и затова направихме стандарт „Стара планина“, в който задължително няма соя. Но след като се напомпа потребителското очакване и направихме бум, след месец шеф на някаква лаборатория открил следи от соеви гени и това срина целия пазар и всичко беше само за месец. Така че, в България е хватка да си създаваме проблеми, след това да ги решаваме и след това да записваме огромен успех, че сме решили проблеми, които сами сме създали.

 - Какво се случи със Закона за браншовите организации?
- Основно това е въпрос към партиите, които управляват държавата от 1992 г. насам, защото оттогава датират първите законопроекти. Явно че политиците нямат никакъв интерес България да има силни, ефективни браншови организация, които да водят към пазарен успех своите членове. Всичките ни са по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, т. е. те са едно пожелание или една част от тях са вече привлечени към определени партии и функционират като организации за партийни поръчки. Така че, браншовите организации, тези които наистина функционират като такива, доколкото им позволява закона, са едни самодейни организации на наивни ентусиасти.

- Да завършим с това, ще Ви видим ли в партийни листи на идните избори?
- Плановете ми се разминават кардинално с участие в политиката, няма да ме видите нито в листи, нито в партии. Просто това не е за мен. Аз от 33 години съм в частния бизнес и този опит, които имам злощастието да натрупам за 10 месеца като министър, с нищо не ме привлече да участвам в политиката и държавната администрация.

Нашият гост
Кирил Вътев беше министър на земеделието в кабинета „Денков“. Служебният премиер Димитър Главчев го остави на поста в служебното си правителство временно. Той е завършил спортно училище, а след това профил "Свободна борба" във ВИФ (сега Национална спортна академия). Има 11-годишен стаж като треньор, последните три като старши треньор на юношеския национален отбор по борба. През 1993 г., заедно с брат си Тодор Вътев, учредява месопреработвателната компания "Тандем-В" ООД. Вътев е бил председател на Асоциацията на месопреработвателите в България три мандата, неин почетен член и дългогодишен член на Държавната комисия по биологично земеделие. Участвал е в бизнес обучения в Австрия, Германия, Белгия, САЩ, Италия.