Труд
Автор:
Стойчо Стойчев
Рядко ставам емоционален по политически теми, но днес чета някакви сърцеизлияния за “ново мнозинство”, което било “безпринципно” събирало в себе си “несъбираемото” и т.н. НЕ! НЕ! НЕ! Днес не се роди ново безпринципно мнозинство, а СЕ РАЗПАДНА БЕЗПРИНЦИПНОТО МНОЗИНСТВО, за което обяснявам от 2018 г. насам, което се събра за пръв път да подкрепя М. Манолова за кмет, а после обикаляше площади, спираше метро и самоуправстваше по кръстовища. Мнозинството, което в крайна сметка излъчи текущия кабинет. То безпринципно събра костовисти с комунисти, култур трегери с чалгари и т.н. с едната цел да се докопа до властта.
Не е проблем, че успя. Това което ме вбесява е самозабравата на тези хора и безкрайната им наглост да представят този бъркоч като стандарт за нормалност и почтеност. Болшевишкият им ентусиазъм да стигматизират всичко различно от тяхното, да “оправят”, “чегъртат”, “изличават”. Да подменят смисли, да тълкуват дори базови думички както им изнася. Последният пример от лицето Киро е възхвалата на политическото ренегатство като проява на висш патриотизъм.
Киро, революционерите се въртят в гробовете за дето сравни с тях Гела и компания, така да знаеш!
Днес никакво ново мнозинство не се е родило. Днес кабинетът на Киро изгуби парламентарната подкрепа. Обществена подкрепа той никога не имал.
