Княз Александър Трубецкой пред „Труд“: Руският народ не е готов за монархия

Руският войник и българският опълченец извоюваха освобождението на България

В навечерието на 140-годишнината от Освобождението на България от турско робство „Труд“ разговаря с княз Александър Трубецкой, който бе на обиколка у нас по повод юбилея. Потърсихме мнението му за перспективите на двустранните отношения между Москва и София, за бъдещето на френско-руските връзки, за ролята на руската емиграция днес и за анексирания Крим. Княз Трубецкой сподели и вижданията си за влиянието на историята върху днешните политически събития.

- Г-н Трубецкой, какъв е поводът за Вашата визита в България?

- Дойдох тук по молба на асоциацията за руско историческо просвещение „Двуглав орел“. Неин ръководител е небезизвестният в България Леонид Решетников. Като член на тази организация г-н Решетников ме помоли да оглавя делегация в България, в която влизат още двама историци. Потомък съм на руски емигранти, които са напуснали страната след революцията и винаги съм се увличал от историята.

Разбира се, тук сме и по покана на г-н Румен Петков, който е член на Инициативния комитет за отбелязване 140-годишнината от Освобождението на Плевен от турско робство Имахме и среща с експрезидента Георги Първанов.

- Срещаме се в София, но визитата Ви включи и други български градове.

- Да. Бяхме в най-главните от исторически точки, свързани със 140-годишнината от войните на Балканите. Четохме доклади в Стара Загора. Разбира се, бяхме на Шипка. Посетихме и Ловеч, и Плевен, където имахме голяма конференция с участието на кмета Георг Спартански и на областния управител. Нашата цел бе да говорим за събитията отпреди 140 г. - история, която сближава в най-различни аспекти България и Русия. Неслучайно в България има над 400 паметници и гробници на войници, които са участвали в тази война и е много важно те да бъдат съхранени. Обиколихме много от тях и се срещнахме с хора, за които тази памет за общата история е изключително важна.

- С какво е важна?

- Защото често става така, че в хода на политиката отношенията се влошават. А добрите спомени от историята винаги свързват хората и дори насочват и направляват политиката. Мога да ви дам и скорошен пример. Във Франция неотдавна започнаха отбелязването на 300-годишнина от началото на дипломатическите отношения с Русия, които започват с визита на император Петър I в Париж. По този случай във Версай бе открита изложба и тя се превърна в повод новият президент Еманюел Макрон да покани руския си колега Владимир Путин. В последно време отношенията между Франция и Русия не са особено добри, но ето историята помогна за възобновяване на дипломацията.

- Идвате от среща с българския вицепрезидент Илияна Йотова. Какви теми обсъдихте с нея?

- Разказах на г-жа Йотова за нашите инициативи тук - за конференциите в Стара Загора и в Плевен, за срещите ни. За мен е важно хората и по-специално младежите да се заинтересуват от собствената си история, която много често е забравена. Посещавам България в последните 20 години. Бях тук на 120-годишнината и на 130-годишнината от Освобождението.

- Както казахте вече, следващата година имаме юбилей - 140 г. от Освобождението на България. Смятате ли, че тази годишнина може да даде тласък за възобновяване на добрите отношения и връзки между България и Русия?

- Много ми се иска и много се надявам на това. Вече дадох за пример френско-руската годишнина, която помогна за възобновяване на отношенията между Русия и Франция. Юбилеят догодина е най-добрият начин да привлечем вашите и нашите власти да се срещнат и да обновят отношенията си. Във всичките си разговори тук почувствах, че всички искат и се стремят към това.

- А смятате ли, че руският президент Владимир Путин ще откликне на поканата да дойде у нас догодина?

- Ами най-добре го попитайте него. Лично аз смятам, че ако има такава възможност, това ще бъде много добре.

- Тази седмица бе публикуван рейтинг на най-изтъкнатите личности от всички епохи и народи и руснаците поставиха на челната позиция Йосиф Сталин. Вие кого бихте сложили на първо място?

- Това ме възмущава много. При управлението на Сталин избухва Втората световна война и му приписват победата в нея. Сталин никого не е победил, победата бе извоювана от руския народ. Същото се отнася и за събитията в България през 1877-1878 г. Генералите тогава не са били на особено високо ниво, победата е спечелена от руския войник и от българския опълченец, които са компенсирали понякога неопитното началство. Сталин се използва сега, тъй че все едно получава алиби и всички забравят, че той е много отрицателна фигура от руската история.

- И все пак кого бихте поставили на първо място в подобен рейтинг?

- Не искам да се впускам в дълбоката история и от руснаците бих поставил не толкова познатия, макар и известен, цар Александър III, управлявал от 1881 до 1894 г. Малко хора знаят неговите постижения, но това е единственото царство, в което не е имало нито една война. В този период не е имало нито една война, тогава дипломацията е била по-силна. Не можем да кажем, че Александър III не е знаел какво е война. Той е участвал в Руско-турската война (1877-1878) и дори се отличава в нея с един стратегически маньовър. Но неговата политика му позволява да царува без войни. Така че той е моят избор.

- Днес Русия продължава да търси своята национална идея и позициониране в света? Възможно ли е да се завърне към монархията?

- Лично аз съм убеден монархист. Смятам, че тази система позволява на страните да създадат постоянност. Кралят или царят може да е добър, лош или по средата, но има постоянност. Най-добрият вариант е конституционна монархия, която да бъде гаранция за порядъчност в държавността. Но за да се завърне Русия към монархията, трябва да има консенсус. Самият народ трябва да бъде готов за това.

- А руският народ готов ли е за подобна крачка?

- Не съм уверен. Както България не беше готова, когато царят стана министър-председател, но след това нищо не се получи. Просто народът й не беше готов. Иска ми се Русия да бъде монархия, но не смятам, че това може да се случи в обозримо бъдеще.

- Преди президентските избори във Франция казахте, че ще дадете гласа си за Марин льо Пен. Защо не симпатизирате на Еманюел Макрон, който победи на вота?

- През април и май имахме два тура. На първия гласувах за Франсоа Фийон (кандидата на умерената десница - б.р.). Когато той загуби, на втория тур гласувах за Марин льо Пен, но не толкова за самата нея, колкото за човека, която тя представяше за свой бъдещ премиер - Никола Дюпон-Енян. С него съм се срещал и много ми импонира. И смятам, че ако той бе станал премиер, това щеше да е много добре за Франция.

- А как ще се развиват отношенията между Русия и Франция, след като Льо Пен загуби и Макрон стана президент?

- След тази първа среща на Путин с Макрон във Версай има известно затопляне. Това ще стане с помощта на френско-руска комисия, върху която в момента се работи.

- С какво ще се занимава тази комисия?

- Засега знам малко подробности. Тя ще привлече както политици, така и обществени личности, които ще работят по подобряване на отношенията. Да, президентите се срещнаха, но французите, както и всички европейски страни, решиха да удължат санкциите срещу Русия с една година.

- В тази връзка бих искал да Ви попитам за посещението в Крим в началото на юни. Президентът Макрон тъкмо заяви, че Париж няма да признава полуострова за руски.

- Това е глупаво. Моето лично убеждение, че това е заявено под натиск от другата страна на Атлантическия океан - от американска страна. Докато бях в Крим, забелязах, че са се появили много представителства на различни фирми.

- Западни компании?

- Да. Има супермаркет „Метро“, представителства на всички големи автомобилни компании, като например „Мерцедес“. А едновременно с това не признават Крим за руски. Това е неразбираемо за мен. Въпросът за Крим трябва да бъде приключен, както и казах на конгреса, в който участвах там.

- Роден сте в Париж и живеете във Франция. Как според Вас Русия трябва да използва потенциала на живеещите в чужбина руснаци?

- Всъщност в момента живея в самолета от Франция до Русия и обратно. Шегувам се, разбира се, но действително в рамките на XX в., започвайки от различни събития, като революцията от 1917 г., много руски емигранти се заселиха в целия свят. В момента русофоните - хората, които знаят руски език и не са задължително русофили, са около 30 млн. души. Това са тези, които живеят извън Русия, но знаят руския език и познават руската култура. Сред тях има и русофоби, естествено. Колкото до мен, аз съм потомък на руски емигранти. Те напускат страната с дълбока ненавист към съветския режим и комунизма, но запазват дълбоки чувства на патриотизъм. И хора като тях създават училища, театри и много други неща в света. Руският поет Иван Бунин, който също е бил емигрант, много добре описва този феномен. „Не сме изгнаници, а сме посланици“, пише той.

- Споделяте ли това виждане?

- Точно така. Ние сме посланици на Русия, там където се намираме. Ние можем да пропагандираме културата, православната вяра, въпреки че сме и мишена на русофобията.

- Служил сте във френската армия, но сте отказал да станете офицер в нея.

- Да, казвал съм това в едно от ранните си интервюта. Възпитан съм от родителите си в дълбока любов към Русия, но и в уважение към Франция. Баща ми винаги ми е казвал: „Родил си се във Франция и тя е твоята родина - дословно, мястото, на което си се родил. Но отечеството - земята на отците ти, е Русия“. Тогава имаше Студена война, която можеше да прерасне и в реални бойни действия. В Трета световна война. Слава богу, това не се случи. Когато бях във френската армия, ми е хрумвало, че в случай на избухване на война, можеше да се окажа в ситуация, в която да се изправя срещу руски войници. Затова и не се съгласих на унтерофицерска подготовка. Казармата беше задължителна и аз просто изпълних дълга си към моята родина Франция.

Нашият гост

Княз Александър Трубецкой е роден на 14 март 1947 г. в Париж в семейство, което води корените си от княз Гедимин Литовски. Баща му - княз Александър Трубецкой, е офицер от руската имперска гвардия и един от многото свои сънародници, които напускат страната след октомврийската революция през 1917 г. В чужбина се запознава и със съпругата си княгиня Александра Голицина.