Кой ще им даде пари?!

Партиите са в шок, изправени пред края на десетилетието с тлъсти държавни субсидии

„А сега кой ще ни даде париии!? Кажете ни! Отговорете! Мълчите! Позорно мълчите!“ Това крещи прогимназиалната учителка Сийка Бечева през 1991 г. в Кърджали на видеозапис от архива на Евгений Михайлов, който стана голям хит преди три години.

Подобно на активистката на БСП леля Сийка, потресена в зората на демокрацията от разграждането на уредените (особено за „другари“) социални системи по соцвреме, партиите са в шок, изправени пред края на десетилетието с тлъсти държавни субсидии. И шефовете им крещят един през друг: „Кой ще ни даде париии!?“.

Още след националния референдум, на който броени гласове не достигнаха, за да е решението задължително, депутатите трябваше да предприемат нещо. Тогава имаше шанс да се приемат идеи за намаляване на 5-6 лв. или 1% от минималната работна заплата (МРЗ) на глас. Имаше и законодателно проучване, изготвено по поръчка на Народното събрание, в което са описани различните системи в Европа. Но никой освен „Труд“ не му обърна внимание. Може би защото от него става ясно, че субсидиите са по-високи само във Финландия...

Колективната воля беше като в друг соцшлагер от една реч на Тодор Живков: „Решихме да изчакаме, да видиме и най-накрая, ако требва ше са преустройваме“.

Само ГЕРБ предложи 1 лев на глас и остана в добре пресметнато малцинство. Бойко Борисов се принуди пак да обещае за левчето в „Шоуто на Слави“ през ноември миналата година. Но не се намери депутат, който да внесе предложението в Бюджет 2019.

Накрая скандалната информация за надписаните партийни субсидии се озова в Слави Трифонов, той я изгърмя и... замлъкна.

Министерският съвет скалъпи проект за връщане на надзветите пари за последните три години, според който щяха да се приспадат от следващите траншове. И веднага след това предложи те да станат по лев на глас. Което щеше да рече да се приспадат безброй години. След като „Труд“ обърна внимание на този нонсенс, в парламента набързо измислиха друга процедура.

Моментът пак беше по бай Тошо: „Приземяване, приземяване трябва, другари!“ И това депутатът ветеран Йордан Цонев, участвал в изготвянето още на първите и на повечето следващи разпоредби за партийното финансиране, го знае много добре. Един друг депутат обаче, който отскоро идва в парламента, захвана да решава въпроса като в бизнеса си - с размах. И ДПС внесе предложение за „американски модел на отворено финансиране“. Който е толкова американски, колкото в онази реклама на шоколад - „швейцарски, от Своге“...

ГЕРБ обаче прегърна „отвореното финансиране“ с две ръце, и то през главата на коалиционните си партньори.

Всяко дарение над размера на МРЗ щяло да се отчита пред Сметната палата, с декларация за произход на парите, заобяснява шефката на бюджетната комисия в НС Менда Стоянова. „Фирма Х, милионерът Y, който пожелае, по най-прозрачния начин, проверят служби, Сметна палата, 100% прозрачност“, рече Борисов.

Обаче това не го пише нито в действащите закони, нито го има в предложенията за промени. И след като „Труд“ посочи този факт, парламентът изпадна в ступор. Така се стигна до хаос по време на второ четене в бюджетната комисия и отлагане на точката, предвидена като първа в дневния ред на пленарната зала за петък. Формалната причина: „поради липса на готов доклад за второ четене“ - принос в парламентаризма, въведен от настоящия правосъден министър Данаил Кирилов.

Впрочем, предишният неизготвен доклад за второ четене, заради който беше отложено обсъждането в зала, така и не беше изготвен. Ставаше дума за депутатските заплати...

Смело може да прогнозира какво ще каже Брюксел, ако българският парламент разреши безлимитни дарения за партиите без строг контрол. Във вътрешнополитически план - да оставиш БСП без пари е седесарски подход от края на 90-те години на миналия век. Подход, родил романтични червени спомени за години студ и мрак на „Позитано“. Последвани обаче от няколко управления с участието на социалистическата партия...

Вместо прогноза какво ще се случи в крайна сметка с финансирането на партиите, нека си припомним още един цитат на Тодор Живков: „Как ще решиш проблема? Може да решава тоа, който има пари, бе! Щом немаш пари, какво ще решиш ти, бе? Ти немаш право да решаваш.“

Българският Кисинджър липсва

„Семейството ми беше Цветанов. Всеки ден по пет пъти по всяка една тема... И сега ми липсва. Но се разделихме“, каза Бойко Борисов в четвъртък в Брюксел. И добави, че сега новата шефка на парламентарната група на ГЕРБ Даниела Дариткова е разбрала „какво е да си Цветан Цветанов“.

Отсъствието на „този Хенри Кисинджър“, както го наричаше Волен Сидеров, се усети още в първия случай, в който имаше нужда от деликатна парламентарна дипломация. Дали, ако Цветанов още беше в НС, нямаше с наобикаляне на стаите в кулоарите да уреди мнозинство зад всички предложения на ДПС...