ЕС си дава сметка, че Косово е в Европа, а не в САЩ
Как да си помирител, щом мирисът от барута остава
На 24 март 1999 г. министър председателят на Руската Федерация Евгений Примаков, летейки за официално посещение в САЩ, демонстративно обръща над Атлантика самолета си и се връща в Москва в знак на протест срещу началото на бомбардировките над бивша Югославия. Операцията е „Съюзническа сила“ по кодировката на НАТО и „Милосърдния ангел“ по кодировката на САЩ. Официалният повод за атаките е присъствието на сръбски войски на територията на Косово.
По иронията на Съдбата се случва същото в края на финалната драма за Косово. Косовският президент Хашим Тачи обърна самолета на път за историческата си среща в САЩ по покана на Доналд Тръмп за решаване на косовския въпрос със сръбския президент Александър Вучич. Новината избухна както бомбите на операция „Съюзническа сила“ преди двадесет и една години. Обвиненията срещу президента Тачи, бившия председател на парламента и сегашен лидер на Демократическата партия на Косово Кадри Весели, както и срещу осем други високопоставени представители на някогашната Армия за освобождение на Косово (АОК) са за преследвания, изтезания и убийства и други престъпления срещу сърби, косовари, роми и представители на други етнически групи по време на войната в Косово 1989-1999 г., както и срещу политически противници на АОК в Косово. Това беше обявено от прокурора на Специализирания съд в Хага, разследващ военните престъпления в Косово, Джак Смит. Президентът Тачи, Весели и другите би трябвало да отговарят за около 100 убийства. Тези обвинения не бяха изненада. Много са чували и чели за престъпленията на сърбите във войната, но също така се получаваха сведения и за същите зверства от страна на косоварите и то не от кой да е... Първо швейцарецът Дик Марти направи разследване, в което посочи, че АОК се е занимавала с трафик на хора, проституция в Европа, наркотрафик и търговия с човешки органи.
Впоследствие такива факти бяха изнесени и от Карла Дел Понте - бившата главна прокурорка на Международния наказателен трибунал на ООН в Хага за престъпленията в бивша Югославия. Прокурорката написа книга: „Ловът. Аз и военните престъпници“, разкриваща подробности за т. нар. „Къща на ужасите“, където според Дел Понте хора, отвлечени от АОК, буквално са разфасовани, а органите им били изпращани в частни и нелегални клиники за трансплантации. Обвиненията водеха към предишните полеви командири на АОК, а сегашни водещи политици, Хашим Тачи, по прозвище „Змията“, бившия министър-председател Рамуш Харадинай, „косовският Рамбо“, преди това Началник на Щаба на АОК, Кадри Весели, бивш председател на Парламента на Косово, а в редовете на АОК, Началник на разузнаването.
Настоящият съд, който отправи обвинения към Тачи е специализиран за престъпленията на АОК. Той е създаден по косовските закони и е инсталиран в Нидерландия, само за да има защита от властта в Прищина и на свидетелите. Това не е съдът в Хага за престъпленията в бивша Югославия. Това е съд, който се занимава с разправата между косовските групировки след установяване на независимо Косово. Ударите тогава са основно срещу политическите противници на АОК, а именно членовете на партията на Ибрахим Ругова. Има съществена разлика между двете крила в политическия живот на Косово. Ругова беше истински авторитет, професор, завършил Сорбоната. Основател на Демократическата лига на Косово, винаги водил борбата си за независимост от територията на Косово с политически средства. Човекът, който предизвика Референдума от 1992 г. Докато генезисът и на Тачи, и на Харадинай може да се открие в Швейцария. И двамата са били емигранти там, но в същото време според някои информации на Дик Марти са ръководили мрежата от нелегален бизнес и такса „Косово“ от 10% на приходите на всички албански косовари.
Основната цел беше постигната, стопира се процесът на решаването на Косовския въпрос. Кой има интерес? Нека да тръгнем по обратната връзка, а кой имаше интерес тази сделка за Косово да се случи? На първо място американският президент. Доналд Тръмп се намира в предизборна ситуация. Много би искал да постигне значим външнополитически успех, защото външната политика е основният прерогатив на американския президент. След неуспеха със сделката с Пхенян, Северна Корея, провалът на Израело-Палестинския въпрос на него му остана само Косово. За това и беше назначен и нов специален пратеник, не че вече нямаше такъв, но на сцената се появи Ричард Гренел, човекът за „Black Ops“ - Специални операции на съвременната американска външна политика. Съвместявайки сериозни и отговорни постове като посланик на САЩ в Берлин, а също така и Началник на Националното разузнаване, Гренел сам си избра и още една нова роля - спец-пратеник по Косово. На пръв поглед победата изглеждаше лесна.
Ричард Гренел брутално нахлу в новата си мисия. Изхвърли неудобния му премиер Албин Курти, косовски националист, непризнаващ никаква външна намеса и не приемащ вашингтонския план за решение на Косовския въпрос. Надежден съюзник беше Хашим Тачи, който напътстваше процеса на отстраняването на неудобния, но харизматичен лидер от студентските протести Курти. Кои са „противниците“?! Сърбия след операцията „Милосърдния ангел“ на ВС на САЩ е разгромена, обградена от всички страни вече членки на НАТО. Русия е съгласна, защо е така подробно по-надолу, ЕС е разединен, непонятен, неадекватен. Оказа се, че това не е съвсем така. Европа с притеснение следеше какви ги вършат в Косово САЩ и техните инсталирани и управляеми протежета. Защото ако Ибрахим Ругова имаше европейски корени, то сегашните косоварски лидери открито заявяваха пълното пренебрежение и неглижиране на Европа. Открит американист и противник на ролята на ЕС е Хашим Тачи. Още от първите дни при назначаването на специалния пратеник Мирослав Лайчек, изпратен с мандат на заместник-председателя на ЕК и върховен комисар по външната политика и политика за сигурност Жозеп Борел, Хашим Тачи отказа да се срещне с него. Заяви, че ЕС първо трябвало да признае Косово и да даде визова либерализация за косоварите, тогава да се намесва в процеса. Допълни, че „единствената светлина в тунела на Косовския проблем се виждала от... Вашингтон“.
ЕС е наясно с политическите пристрастия и зависимостите на албанския елит, но си дава сметка и за факта, че все пак Косово е в Европа, а не е щат на САЩ и ние всички ще търпим последствията от несъгласувана с Брюксел сделка. От какво се опасява Европа? На първо място от това, че u беше отнет ключовият механизъм за приобщаване. Ако в САЩ се постигнеше споразумение по Косово вследствие на вече взети решения в ЕС, пред Сърбия вече нямаше да има европейски механизми за контрол и въздействие за начало на преговори, а после същото и за Косово. И къде е тук европейското начало?! Второ, тук вече се засягат и отношенията с Русия. Владимир Путин негласно подкрепи развоя на преговорите за размяна на територии между Сърбия и Косово. Възможният компромис прави директна препратка за бъдеща такава сделка за Крим, Южна Осетия, Абхазия, Молдова. Щом в Централна Европа може... значи и в Източна Европа също ще може да се разменят територии за независимост. В Кремъл очакват да има международно признат прецедент с размяна на граници.
Другите скрити страхове са заровени в самото Косово. Независимо от заявленията на Хашим Тачи, че няма да се кандидатира за нов мандат за президент, нещата при евентуално подписване на споразумение със Сърбия, включващо размяна на територии, не стои точно така. При пътуванията ми в Прищина много мои колеги, косовари, международни анализатори ми обръщаха внимание на факта, че при евентуална сделка, включваща промяна на границите, това ще доведе и до промяна на Конституцията (при всички условности на такава). Това даже е задължително, защото става въпрос за промяна на териториалните граници, а оттам ще се даде и възможност за нов мандат на Тачи и то вече като „миротворец“. Хашим Тачи ще има вече перспективата да се откъсне от сегашната си партия, Демократическата и да създаде своя собствена. Също така новата Конституция ще му осигури възможност за нов и даже няколко нови мандати като президент. От това точно се притесняват и неговите политически противници в Косово.
Каква е перспективата пред Косово? Предизвикателството пред Хашим Тачи е много сериозно. Преди време министър-председателят и негов непримирим противник Рамуш Харадинай хвърли оставка, когато беше обвинен от международния съд в Хага за военни престъпления. Тогава „Рамбо“ постъпи мъжки и заяви: „Няма да се явя като обвиняем като премиер на моята страна Косово! Това е недопустимо за водач на народа ни!“. Сега този въпрос стои пред Тачи. Както и отправеното заявление на ЕС чрез повдигнатите обвинения, че хора участвали в разстрели, не могат да са лидери на европейски държави. Няма как! Когато си бил преди партизанин с автомат в ръцете и сега да искаш да се представиш като помирител, мирисът от барута винаги остава.
Труд
