Кристиян Шкварек, политически анализатор, пред „Труд news“: Шествието за семейството трябва да стане най-голямото мероприятие в България

Възможно ли е България да има демографска стратегия и кое правителство ще има политическата воля да започне работа по нея - отговорите дава Кристиян Шкварек, само няколко дни преди провеждането за поредна година на „Голямото шествие за семейството“ тази събота. Организаторите искат да го превърнат в най-голямото обществено мероприятие в България, което защитава консервативните ценности и дава силен отпор на либералната пропаганда, казва Шкварек.

Каквато и политическа власт в България да вземе решение категорично да направи стъпките в посока на това да имаме демографска стратегия за следващите години, тя ще отговори на натиска от улицата, затова правим шествието, категоричен е общественикът пред „Труд news“. Негова е и прогноза колко дълъг ще е животът на 50-ото НС, което днес се събира на първо заседание.

- Имате визия за това каква трябва да бъде демографската стратегия в България в следващите години и това е една от целите на „Голямото шествие за семейството“, което организирате всяка година - какво следва, господин Шкварек, какво трябва да се промени?
- Няма какво да променяме за момента в демографската политика на държавата, защото такава липсва. Нашата основна и най-важна цел е България въобще да седне и да прави такава демографска политика. Това изисква огромно усилие, тъй като става въпрос за работа между основните министерства, това не може да дойде от едно място. Всяко общество има различни причини, поради които страда от демографска криза. И следователно има различни решения за отделните общества, според тяхното ниво на урбанизация, на религиозна активност, етническа структура и т. н. България трябва просто да вземе категоричното решение, че е нужно да има демографска стратегия за страната. Това се опитваме основно да направим - да принудим държавата да започне този процес. Вече започне ли го, можем да говорим в каква насока се движи този процес, но за момента дори няма индикации, че някаква редовна власт ще седне и ще каже взимаме решението България да направи демографска стратегия до 2050 г. и ще излезе от тази криза.

- За сметка на какво демографската стратегия остана извън приоритетите на редовното правителство, което имахме за 9 месеца?
- Имахме редовно правителство и въпреки това не се стигне до такова решение, тоест въпросът е политически. Той опира до политическа воля. Защо сега този кабинет не взе решението да започне такава демографска стратегия - защото имаше други приоритети. Например, изпълни всичките искания на „София прайд“ и на ЛГБТ организациите за генерална промяна на Наказателния кодекс. Нещо, за което се борят от 20 години. Последният парламент изтърбуши Наказателния кодекс, правейки престъпленията срещу хора от такава нестандартна сексуална ориентация по-тежко наказуеми. Следователно той ги превърна в специална, по-висши, по-привилегирована каста в България според закона. Ето това е нещо, за което намериха политическа воля, време и усилия да го направят, а не да седнат и да стартират процеса за демографска стратегия. Това показва, че колкото и да се твърди, че те са онеправданите, истината е, че властта и мейнстриймът, камо ли международното положение, са на тяхна страна, защото властта се занимава с техните искания и цели, а въобще не обръща на нашите. Предвид, че, според мен, нашите са доста по-належащи и засягат всички, включително тях. Защото ако няма хора в България след 50 години, това ще засегне всички, докато това да променяш Наказателния кодекс в полза на ЛГБП общността, не засяга всички.

- Какви са вашите цели, за които се борите чрез „Голямото шествие за семейството“, което организирате тази събота, на 22 юни?
- В Европейския парламент е наложен терминът мейнстрийминг, което значи урегулиране на това, че всеки нов закон и регулация следва да отговаря на критерия как помага на конкретна кауза. В случая в Европейския парламент това е зелената кауза и джендър каузата, затова там има зелен и джендър мейнстрийминг.  Ние вярваме, че в България трябва да се въведе такъв правен принцип, или политически - демографски мейнстрийминг. Тоест всички за закони, регулации и реформи оттук нататък да има едно основно изискване - те да отговарят на въпроса как и дали помагат на демографската ситуация в страната. Ако въведем подобен мейнстрийминг, ние ще сложим хак в системата, без значение кой управлява. Той ще трябва да се съобразява - каквито и закони и реформи да се правят, те ще трябва първо да отговарят на въпроса помагат ли на демографската криза. Такъв хак, ако успеем да заложим в системата, да го заложи нашето движение, можем да се надяваме, че той ще има дългосрочен ефект, без значение кой е на власт.

- Какъв е пътят натам обаче?
- Пътят натам е през политическа воля. Трябва редовна власт, която да реши, че има достатъчно силен натиск от улицата и от обществеността за това да въведе тези първи стъпки към демографска стратегия и демографски мейнстрийминг в България. Да усетят жегата, да усетят напрежението от улицата. Знаете, че политиците нищо не вършат, ако не усещат напрежение или евентуално електорална файда от това нещо. Аз мисля, че в случая има и двете. Каквато и политическа власт в България да вземе решение категорично да направи стъпките в тази посока, тя хем ще отговори на този натиск от улицата, който се надявам да го има и затова правим това шествие. Моля ви, елате на 22 юни, в събота на нашето шествие на „Александър Невски“, защото така ще окажете този натиск от улицата на властта, хем ще демонстрираме на политиците, на партии, че има електорална файда, че това ще се хареса на хората, че това е нещо, което може да ти донесе само позитив. Не разбирам как някой би се отблъснал от това, че даден кабинет би решил да спасява демографията на България. Мисля, че само могат да спечелят от това.

- Смятате ли тогава, че шествието би могло да бъде надградено, да се случва повече от един път в годината?
- Ако разполагах с неограничена власт и всеки ден бих го правил. Всеки ден бих изкарвал 20 000 човека на улицата. За момента първата ни цел е, ако ще веднъж в годината е, но да бъде най-голямото обществено мероприятие, което се провежда в страната ежегодно, защото ако Вас ви пита някой чужденец да му разкажете за България, консервативна, православна, балканска - кое е най-голямото ежегодно обществено мероприятие във Вашата страна? Знаете ли какво трябва да му отговорите, за да не го излъжете - трябва да му кажете „София прайд“, трябва да му кажете гей парадът.  Де факто откакто те стигаха 10 000-12 000 души, станаха най-голямото ежегодно провеждано обществено мероприятие. На една и съща конкретна дата, месец, няма друго такова. И това е малко срамно, когато говорим за консервативна християнска България. Първата ни кауза е нашето шествие да стане най-голямото, за да измием този срам - като ни питат в чужбина, да казваме шествието за семейството, а не гей парада.

- Какви са другите цели на шествието?
- Няма как да скрием факта, че освен позитивния дневен ред, който е да създадем демографска стратегия на държавата, другата цел е очевидна. Очевидно, че се позиционираме като алтернатива на „София прайд“. Ние казваме следното - тяхната заявка, на този международен либерален франчайз, на ЛГБТ движението, то не е нещо, измислено в България, юни да се превърне в месеца на прайдовете, е нещо, което не може да остане без отговор. Ние не смятаме, че в България юни трябва да бъде наложен и да се установи като прайд месец. Ние вярваме, че трябва да бъде месецът на семейството, трябва да бъде месецът, който започва с Деня на детето, следователно трябва да бъде не на смените на пола и на хирургическите операции, и на исканията на ЛГБТ-движението. Не, ние смятаме, че трябва да бъде месец на семейството и на борбата с демографската криза.

- Заявките по време на предизборната кампания бяха за фокус върху обществените политики, за приоритети след изборите като образованието, здравеопазването. Смятате ли, че демографската стратегия на страната може да намери място в дневния ред на правителството, ако бъде сформирано такова?
- Това зависи от партньорите на ГЕРБ, които имат тази традиция да се водят по идеологията на по-малкия коалиционен партньор. Когато направиха коалиция с „Обединени патриоти“, това беше консервативно управление, което имаше приоритети да пази границата, да строи ограда по границата. Те махнаха Истанбулската конвенция, която тръгнаха да я налага в Европа. Когато пък по-малкият партньор беше ППДБ, приоритет бяха ЛГБТ исканията и Наказателният кодекс. Така че на първо място, големият въпрос е с кого ГЕРБ ще направят коалиция, защото ако направят с ППДБ отново, аз не вярвам, че това може да бъде консервативно управление. Ако направят с някой друг, да речем с ИТН, които избраха да влязат в партията на Европейските консерватори и реформисти на тези избори, тогава индикацията, че е възможно да бъдат прокарани някакви консервативни политики, е много по-добра.

- Говорите за разлом в обществото относно либерални и консервативни възгледи и ценности - нека влезем в детайли тук.
- Основата на този разлом е фактът, че прогресивното движение повече от два века се опитва да разруши трите основни носещи колони на християнската цивилизация. Това е приемането на норма в сексуално отношение, религиозно и в етнонационално отношение. Те се опитват да наложат идеята, че няма Бог, няма пол и хетеронормативност, и няма нации, държави, граници и пр. Те се опитват да съборят тези три основни колони, ние се опитваме да ги запазим. Това е разломът с тях и затова се позиционираме като вид контра на тяхното движение. А докъде е стигнал този разлом в обществото ни, в България тези три носещи колони са доста разрушени, може би наполовина от предходните 100 години. Не е просто ЛГБТ движението това, което разрушава тези ценности, но те са на върха на острието на това прогресивно движение сега, а от друга страна едни консерватори се опитваме да спрем процеса.

- Тези европейски избори не ни ли показаха именно тенденцията либералните възгледи да отстъпват място пред консервативните?
- Силно надценена е идеята, че има много голяма крайнодясна, консервативна вълна в Европа. Промяната по-скоро беше в това, че силно прогресивните леви формации, либерални и зелените изгубиха доста. Те се сринаха с над 40 евродепутати. Следователно по-скоро тяхната програма ще бъде по-трудна за изпълнение, особено и ако Макрон изгуби парламентарни избори във Франция. Но това не значи от друга страна, че консерваторите и крайнодесните са взели някакъв невероятен превес, те не се качиха с много. Следователно и тяхната програма няма да има такава тежест да бъде налага и изпълнявана. Вместо да вървим към консервативен завой, по-скоро това, което виждам, е връщане от много крайноляво и зеленото към някакъв център.

- След като видяхме, че в парламента влиза „Величие“, може ли да направим анализ колко толерантен е българинът и към какво?
- Българинът е учудващо и доста толерантен от гледна точка на това, че за разлика от северните и източноазиатските народи, няма високи ново на колективно мислене. Това се отразява негативно в неща като по-голяма корупция, по-голям непукизъм, обаче от друга гледна точка в България много по-трудно виреят радикални политически течения и движения. Много по-трудно е българина да го превръщаш във фашист и нацист през 30-те години или комунист през Студената война, или либерал днес. Докато по-северните народи много по-лесно и бързо, стройно приемат тези идеологии на модерността и това, което бъде спуснато отгоре. Българите са типични средиземноморци, типични балканци, по-отпорни на тези неща. „Ганьо“ казвам с позитивна конотация - Ганьо Балкански има такава вродена скептичност към властта и идеологиите и му помага да бъде устойчив на експериментите на модерността. Това го прави по-толерантен. Той не си дава евреите, когато дойдат нацистите, той не си дава вярата, когато дойдат комунистите. И сега не си дава ценностите, когато дойдат либералите. Това го прави хем по-труден за управление, но хем по-склонен да не изпада в крайности на нетолерантност, ксенофобия, шовинизъм или в другата посока - либерализъм, зелено, ЛГБТ и т. н.

- Но как обяснявате резултата на седмата партия в парламента?
- „Величие“ са феномен, който изненада много, тъй като те са продукт на алтернативната медийна среда. Тя се ражда навсякъде по света, мейнстрийм медиите отстъпват на алтернативните медии в социалните мрежи, големите подкасти и канали.

- Каква е Вашата прогноза за 50-ото НС, което днес се събира на първото си заседание?
- 50-ото НС ще бъде поставено пред един основен проблем: липсата на легитимация предвид катастрофално ниската избирателна активност. То трябва да действа категорично и с конкретика: закони, бюджет, реформи, които да са видими и да дадат усещането, че държавата започва пак да се движи. И преди всичко: съставянето на кабинет и излизане от политическата криза. В тази връзка моята прогноза е, че ще се направят всички усилия тези неща да бъдат постигнати, защото основните партии видяха жълтия картон, който им беше вдигнат от избирателите. Те почват да осъзнават, че поредни избори ще бъдат пагубни за почти всички формации в сегашния парламент.

Нашият гост
Кристиян Шкварек е роден в София, израснал в полско-българско семейство. Завършил история в Англия и “Европеистика и политика” в католическият университет в Льовен, Белгия. Работил в посолството на Полша в София и постоянните представителства на България и Полша към Съвета на Европа в Брюксел. Политически анализатор от платформата Мисъль, член на Младежкия консервативен клуб и създател в “Петте Кьошета”.