Кръвожадното безочие на Нетаняху

Десет дни трябваха на международната общност да излезе от „COVID-ступора“, в който се намира вече близо година и половина, и да осъзнае какво се случва в „най-предпочитания-да-бъде-забравен“ в Западния свят конфликт между Израел и палестинците. Последните месеци единствените новини, които масово се тиражираха от световните агенции, свързани с еврейската държава, бяха похвалите за това колко успешно се справя с ваксинационната кампания на над 9-милионното си население. Почти достигнали 70-те процента за „стадния имунитет“ на една общност и вече свободни да пътуват до ЕС, у нас включително. И на фона на всичко това, за да перифразираме онзи циничен виц: „казах ти, че никой няма да пита за палестинците“. Да се спасяват, както могат.

Иначе Израел официално не прави разлика между собствените си граждани/данъкоплатци от еврейски или арабски произход, стига от това да не зависи политическото оцеляване на премиера Бенямин Нетаняху. Който след четири извънредни парламентарни избори за последните две години, поради невъзможност на неговата партия „Ликуд“ да състави трайна управляваща коалиция, на 5 май върна отново мандата на президента Рувен Ривлин.

До това се стигна след като Нетаняху изчерпа максимума от 28 дни, които има по закон да предложи ново правителство. Според международни наблюдатели, след провала на разговорите му с Бени Ганц и формациите вляво, отчаянието му стигнало дотам да предложи коалиция между „Ликуд“, ортодоксалните еврейски фракции и арабските партии в Кнесета - което, естествено, било отхвърлено и от двете страни.

И след пет мандата като премиер на Израел, последният, изглеждащ пред края си преди да е започнал, за 24 часа западните анализатори предсказваха края на „ерата Нетаняху“.

Но никога не подценявайте Биби, както казваше големият му приятел Доналд Тръмп. По-малко от денонощие, след като Нетаняху върна мандата на президента Ривлин, на 6 май беше обявено, че Върховният съд на Израел ще се произнесе върху принудителното изселване на четири арабски семейства от квартала „Шейх Джера“ в Източен Ерусалим. Районът е формално анексиран от Израел след Шестдевната война през 1967 г., но според международните споразумения продължава да е част от палестинските територии. И макар обвяването на решението да беше отложено (до ден днешен), самата новина бързо се превърна в основа за сблъсъци между спонтанни демонстрации на евреи и араби в района, който се намира на около два километра от Стария град на Ерусалим. За да е напълно заредено бурето с барут, на следващия ден, 7 май, първият от последната седмица на Рамадана, израелската полиция нахлу в джамията „Ал Акса“ - второто най-свято място за исляма, и разпръсна молещите се. Нападението съвпадна с мюсюлманския празник „Лайлат ал-Кадър“ (Нощта на Кадър) - значим празник за арабите, бележещ получаването на Корана от Мохамед - и Денят на Ерусалим, отбелязван от евреите. Разбирайте, всички са вече по улиците, когато започва операцията, с разрешението на властите или не. Оптималната рецепта за координиран хаос, особено когато знаеш как ще реагира всеки в подобна ситуация.

Което отговаря на всички възможни очаквания. Провокирани от събитията в Ерусалим, където сблъсъците са вече между полицията и арабските демонстранти, в следващите две денонощия в смесените селища в окупираните територии на Западния бряг, израелци открито нападат и линчуват свои палестински съжители. Което на 10 май провокира групировките „Хамас“ и „Ислямски джихад“ да обявят открита война на Израел и до вчера следобяд за 10 дни да са изстреляли над 2500 ракети срещу еврейската държава, достигайки с някои предградията на Тел Авив.

Отговорът на „Цахал“ (израелските въоръжени сили) е по сценария, по който винаги се водят войните с „Хамас“ - дали ще е 2006 г. или 2014 г. - „Железен купол“ пази от ракетите „Касам 5“ на до 90-95%, „Шин Бет“ (израелското контраразузнаване) на теория не греши, когато задава цели на Военновъздушните сили в Газа или на Западния бряг и затова резултатът дотук е над 170 убити палестинци, срещу 10 израелци. Всичките цивилни граждани. Чака се сухопътната операция, която обикновено идва след като израелците са изтънили редиците отсреща - до 10-15 дни от началото на конфликта. Заради което новината от четвъртък срещу петък вечерта, че „Цахал“ започва сухопътна операция в Газа - оповестена официално и оттеглена своевременно - само показва, че „някой“ има открито интерес да „тупка топката“, докато води преговори да остане на власт в наложената извънредна ситуция. А кой умира пътьом....