Легендарният музикант от „Щурците“ Кирил Маричков: Политическата коректност става новата цензура

Аз съм убеден демократ и никога няма да променя това

Разпадът на семейството е началото на деградацията на човешката цивилизация

Преди година младата българска група JEREMY? Направи нещо, което феновете смятаха за невъзможно – записа парче на БЪЛГАРСКИ език. В тази промяна в стереотипа на бандата, която до този момент пее и твори на английски, пръст има един от титаните в рока, човекът-Щурец Кирил Маричков. Ненапразно Ерсин Мустафов го кани да запишат заедно новото парче, озаглавено „Не си сам“. JEREMY? и Кирил Маричков издигнаха това първо сътрудничество до едно по-високо ниво: довечера е първият им съвместен концерт в Sofia Live Club.

- Г-н Маричков, истина ли е, ваше изказване е станало причина JEREMY? да направят за първи път песен на български език?

- Преди около две години имаше среща на музиканти в Студио 1 на БНР. Идеята беше да се възроди една класация на българската музика. Бяха поканени много музиканти - от различни поколения, JEREMY? също бяха там. Имаше изказвания, някой стана и каза: "Е, да, обаче не бива да участват български групи, които пеят на английски. И даже спомена моето име - как Кирил Маричков си пее на български, Сашо Петров прави хубави текстове за българска музика. И двамата със Сашо Петров казахме, че след като музиката и текстът са писани от българи, нищо че е на английски, не може да шкартираме тези групи и те да не участват. По този повод после JEREMY? ми благодариха за подкрепата. Тогава аз им казах: "А вие защо пък не направите песни и на български?" И те: "Мислили сме, но на нашите почитатели им харесва, че пеем на английски. Как ще го посрещнат?" Викам: "Добре ще го посрещнат, ще видите."

Повече от година мина и един ден ми се обади Ерсин: "Ние наистина направихме едно парче на български, но искам заедно да го изпеем." Казвам, да, разбира се, но нека да го чуя все пак това парче, имате ли демо? Той ми прати демото, чух парчето и установих две неща: първо, че парчето много ми харесва, и второ, че той много добре си пее на български език. И се съгласих. Получи се много хубаво парче, много съм доволен. На всичкото отгоре се оказа, че гласовете ни си приличат. Даже някои хора не могат да познаят кой кой е и ме питат: "Добре, ти пееш, ама той къде пее? Казвам, как така - аз пея единия куплет, той пее другия. На припева пък пеем двамата. Представихме го в един клуб през декември, сега, на 8 март, отново ще участваме заедно - не само с това парче, направихме заедно някои мои песни. Даже на първото участие като свирехме "Рок в минало време" Ерсин се включи на припевите, и много хубаво ги пя. "Хамлет" беше другата моя песен, която правихме заедно, и тя много хубаво стана. Хората пееха заедно с нас. Викам им на JEREMY?: "Виждате ли вашите почитатели как пеят и на български?"(смее се). А те много добре посрещнаха и тяхното парче "Не си сам", много възторжено. Така че надявам се това да е едно начало и групата да направи и други песни на български език, а може би и цял албум. Харесвам ги много, защото имат стил в правенето на песни.

- Вие сте басист...

- Да, но свиря и на клавишни инструменти и на ритъм китара.

- Може би най-известният ви колега басист е сър Пол Маккартни. Срещали ли сте го?

- Не, но съм му срещал баскитарата. Де да знам дали е истинската, така пишеше в "Хард рок кафе" в Лондон: "Бас китарата на Пол Маккартни". И аз се снимах до нея.

Бил съм на концерт на Пол Макартни, с Wings още, през 1998 г., когато Линда - съпругата му беше още жива. Но не съм успял да говоря с него.

- Ако можехте да го питате нещо, какъв въпрос щяхте да му зададете?

- Я, да помисля... Бих го попитал защо не се събраха пак с "Бийтълс", с Джон. Какво толкова имаше между тях, такива гениални песни написаха двамата заедно, такова нещо беше. Защо не успяха да преодолеят тези проблеми и "Бийтълс" да продължат. Вероятно, ако го бяха направили, нямаше да се случи това, което се случи с Джон Ленън.

Макар че, човек никога не знае. Самият Джон Ленън в една песен пее: "Животът е това, което ти се случва, докато си правиш други планове." Посветена е посветема на сина му Шон, казва се Beautiful Boy. Напоследък често си я припомням, особено след като сега обявихме, че на 30 октомври на моя рожден ден ще направим в НДК един голям концерт с "Фондацията",  по случай това че ставам на 75 г. Аз се притесних, че го обявихме толкова рано, защото винаги си спомням за тази песен на Джон.

- Говорихме за Пол Маккартни, а да ви питам какво мислите за третия пол?

- Трети пол няма и не може и да има. Да не споменавам „специфичните“ думи, но имаш или едното, или другото. А иначе ти може да си мислиш, че си от някакъв трети пол, както може да си мислиш че си петел, кокошка или Наполеон например, обаче това са си други бих казал „психически“ проблеми. Аз съм за толерантност по отношение на хората с различна сексуална ориентация, но да се говори за трети пол - няма такъв. Има трети род. Нека да уточним нещата - джендър не означава пол всъщност, означава род: той, тя, то. Ако някой не иска да е "той" или "тя", защо да не му викаме "то".

- Във връзка с това наскоро излезе един виц: "Родител 1 казва на Родител 2: "Приготви мляко, че Нещото реве."

- Това за мен е деградация на нашата цивилизация. Ако се реши от криворазбраната политкоректност тези думи да изчезнат и да се заменят с Родител 1 и Родител 2, това е нещо ужасно, това е голяма грешка. Това са двете най-важни думи - мама и татко, майка и баща. Разпадът на семейството е началото на деградацията на човешката цивилизация. Имайте предвид, че както има експлозия, така има и имплозия, както има горе, има и долу, както има ляво, така има и дясно, както има минус, така има и плюс. Тоест, както има еволюция, така има и деволюция, деградация. Както има развитие, така има и упадък. Не можем да сме сигурни, че нещата се движат само в една посока. За съжаление, борбата между доброто и злото съществува и тя е непрекъсната, с различен успех ту на едното, ту на другото. Много неща се измислят за добро, пък се оказва, че злото у тях е повече - атомната енергия например. Мария Кюри самата е умряла от радиацията, не е знаела че това нещо е смъртоносно.

- Така е, преувеличената политическа коректност може да нанесе много вреди...

- Да оставим настрана колко аргументи дава тя в устата на противниците на Европейския съюз и на демокрацията, да манипулират обществото. Ако, например, в края на XIX и началото на XX век кажеш, че всичките тези пушеци от индустриализацията са вредни за човечеството, ще ти кажат, че си консерватор, ретрограден, че си против прогреса. Сега, сто години по-късно вече разбираме, че това нанася страхотни вреди. Същото ще бъде и с тези неща. В един момент ще се разбере, че са нанесли повече вреда, отколкото полза и че пътят ни е да се живее според природните закони.

- Безспорно е влиянието на "Бийтълс" върху музиката на "Щурците". Кой от албумите им ви е любим?

- Първо, много рядко използвам думата "любим". Харесвам, обичам почти всичките албуми на "Бийтълс". Ако трябва да изредя два-три: Revolver, Sergeant Pepper, Abbey Road... Обаче двойният, този, белият... А в началото какви хубави парчета имат! Винаги много съм ги харесвал.

- Освен "Бийтълс", кои групи харесвахте? 

- Много харесвах "Ролингстоунс", "Кингс". Хората много обичат да се делят като в спорта - "Левски"-ЦСКА. Същото правят и в музиката. Едно време в началото противопоставянето беше "Бийтълс" или "Ролингстоунс". По-късно стана "Дийп Пърпъл" или "Лед Цепелин", след това - "Пинк Флойд" или "Куин", ACDC или KISS, ама вечно така. Пък аз какво да направя, като харесвах и "Бийтълс", и Ролингстоунс. Примерно за "Дийп Пърпъл" и "Лед Цепелин" ще кажа, че харесвах "Лед Цепелин" повече. Но и "Дийп Пърпъл" харесвах, не е да не съм ги харесвал. В музиката не е като в спорта и човек трябва малко по-широко да гледа на нещата.

- Има ли нови групи, които са толкова добри като старите?

- Има много добри нови групи, които страхотно свирят и много хубаво пеят - и от нашите, и от чуждестранните групи.

- Какво е нужно на един млад музикант, за да прави добра музика?

- Важното е нещата отвътре да им идват, а не да се съобразяват с комерсиалния успех. Тези нагласяния според вкуса на публиката, общо взето, не излизат толкова успешни. Ето, пак ще дам за пример случая с "Бийтълс" - хем се харесаха на публиката, хем бяха нещо съвсем различно от всичко преди това.

Това бих дал като съвет. Както в случая с парчето на JEREMY? - личи си, че не е направено непременно да стане комерсиално, а пък се хареса и още много ще се харесва. Така трябва да действат.

- От този принцип ли се ръководите в творчеството си?

- Да, този принцип ме е водил. Още повече, че тогава имаше много цензура. Ние и с това не се съобразявахме, но се налагаше да правим разни хитрости (смее се).

- Какви например?

- Помня, че през 1984-а като направихме песента "Рок в минало време" – тя излезе почти една година преди албума "Конникът", се явихме с нея на пролетния конкурс в БНР, където спечели и награда, но в припева се пее "Хей, знай някой ден всичко се обръща и тогава младостта само в спомена се връща." Комисията по текстовете зачеркна това "всичко се обръща". Как така всичко се обръща, властта ли ще се сменя, какво искате да кажете? И съответният цензор, знам му и името, като зачеркнал "всичко се обръща", написал отгоре "листът се обръща“. Така и го изпяхме на записа. Но на концерти винаги сме го пяли "всичко се обръща".

Ами знаете ли, че спряха и песента "Надежда от "Надежда"? Защото се пее: "И до "Надежда" тъмната алея / отдавна вече зная наизуст / от ходене по нея престанах да пълнея / и ето че приличам на Исус..." Защото се споменава Исус, а Исус няма! Бог няма! После я пуснаха, де… като стана перестройката.

Написах една песен "Педя човек“, където се пееше „Перя човек - лакът вреда". На Димитър Керелезов беше текстът, той беше много находчив в това отношение и "Рок в минало време" беше по негов текст. Та тогава помня, Бог да я прости Ана-Мария Тонкова, тя беше редактор в Радиото и беше на страната на тогава "младите" групи. И за "Педя човек, лакът вреда" ни каза: "Абе, я напишете "лакът брада" като давате текста на комисията, за да го приемат. Като четеш целия текст, забелязваш , че имаше един дебел, ама много дебел намек, за някои педя човеци с лакът вреда, тогава ръководещи държавата. С тази песен пък се случи обратното - текстът мина на комисия с "лакът брада", а ние на записа го изпяхме с "лакът вреда".

- Не ви ли наказаха?

- Те хич не се и сетиха да чуят записа. Ние много пъти сме имали такива случаи. Помня в самото начало, още края на 60-те, пеехме Satisfaction на „Ролингстоунс“ на английски. Абсолютна забрана имаше да се пее на английски. Можеше да се пеят чужди песни, но ако текстът е на български. "Стар албум" от втората ни плоча е кавър на "Кингс" - ние я изпяхме с български текст на тогавашния ни барабанист Пепи Цанков. Други песни от тази плоча бяха „Песен за Щурците“, „С китара по света и „И една звезда“. А в първата плоча "Веселина", "Звън“, „Изпращане“ и „Малкият светъл прозорец“.

- Споменахте „Веселина“. Май сте кармично свързан с това име.

- Изглежда че е така, защото жената, която обичам до ден днешен и за която се ожених, се казва Веселина.  А аз съм изпял песента, когато съм бил на 20, а тя е била на 5 г. Музиката е на Петър Ступел, а текстът на песента е на Радой Ралин и той говори за истинска Веселина, която е работела в Сатиричния театър и която той познавал и ни разказваше за това.

Години по-късно срещнах Веселина и се оказа, че когато е била на 5, нейният голям брат, който е бил на 15 по това време, й подарил тази наша плоча и й е казал "Тази песен е написана за теб". И тя вярвала на това като малка. Винаги съм си казвал, че съдбата има някакъв пръст в тези неща.

- Друга изключително популярна песен на „Щурците“ е „Среща“. Текстът е на хасковския поет Симеон Стоянов. Той не е сред най-именитите български поети - как попаднахте точно на него?

- „Среща“ не е моя песен, тя е на Христо Ковачев, аз съм й направил аранжимента, но той ни я предложи. Имаше си навремето една композиторска мафия, без която не можеше да се мине - въпреки, че Христо Ковачев не беше част от тази мафия, той беше добър човек. Така наречените „утвърдени български композитори ни предлагаха песни, и ние трябваше да ги приемаме, за да може да излезе албум, да ни пускат по концерти. Тези песни, общо взето, после ги преправях, за да стават за групата, но ги избирах по текстовете. И на тази песен ми хареса текстът - стори ми се много вълнуващ.

- Значи за вас е много важен текстът на песента?

- Винаги е бил много важен, не си спомням да имаме песен с глупав текст.

- Във връзка какво ви е отношението към по-комерсиалните жанрове - чалгата и рапа?

- Рапът е музиката на аутсайдерите, изразява протеста на аутсайдера. На мен ми харесва рап с чувство за хумор - на "Ъпсурт" някои от парчетата са такива. Но и в рапа има доста текстове от чалгаджийски тип. Всичко си зависи от таланта. Във всеки стил може да има и нещо талантливо. Чалгата е някак си синоним на музика, която не е хубава. Те си я наричат попфолк. Но не изключвам, че в един стил, който се нарича попфолк, може да излезе и нещо хубаво. Защо да не излезе?

- А вие слушате ли такава музика?

- Не, не никога. И няма да слушам, така че няма и да разбера, ако излезе нещо хубаво.

- Песента "Аз не съм комунист" стана химн на демократичните протести след 1989 г. Как я написахте?

- Там е работата, че аз известно време преди да станат промените я написах тази песен. И реших да я изсвиря на Щурците, като им казвам: "Абе, тука такава песен ми хрумна, май не можем да я направим, ама така, да я чуете." И помня, че Валди Тотев, който има много хубаво чувство за хумор, вика: "Ако ме питат за тая песен ще кажа, че съм я чул като съм бил насапунисан в обществената баня и не съм видял кой я пее." Той никога не ходи на обществена баня, ама така ми каза, че щял да каже. Насапунисан.

Та такива работи имаше много - спираха ни концерти, наказваха ни непрекъснато. Вече като станаха промените, веднага я записах. Сега вече се чудя какво бих изпял днес като първи стих: „Аз не съм терорист“, може би. Но то си го има в текста. Тази песен наистина имаше успех, обичахме да я пеем по концерти.

- Как се почувствахте, когато падна Тодор Живков?

- Аз си спомням точно момента. Не знаех че е паднал. Излизам на „Янко Сакъзов“ и моят съученик Иван Милев от „Бъндараците“ минава с един велосипед и вика: "Честито, честито!" "Какво честито?" "Тодор Живков паднаааа." Викам: "Сериозно?!" И така...

Само че това се оказа също част от плана. Защо падна тази система? Падна по чисто икономически причини. Беше генерално сбъркана икономика. Промишлеността беше трудоемка, енергоемка, материалоемка и произвеждаща загуба. И си разменяме боклуците с боклуците на другите соц държави. Обаче ние изпращахме за Съветският Съюз няколко самолета Ту 104 пълни с най-хубавите домати или череши, а те ни даваха една газка, която харчи 40-50 литра на сто км. и така… И никой не се досети и нямаше прозорливостта да направи като в Китай - хем тоталитарен режим, хем силна пазарна икономика.

- В днешно време какви са политическите ви възгледи?

- Аз съм си убеден демократ и никога няма да променя това нещо в себе си. Аз смятам, че демокрацията, въпреки всичките си дефекти - и най-големия си в момента – така наречената политическата коректност, въпреки всичко е по-добрият вариант. От всичко друго.

- По времето на социализма откъде „Шурците“ имахте тази смелост да се опитвате да заобикаляте цензурата? Защо си мислехте, че ще може да продължите, че няма да ви спрат завинаги?

- От това, че им носехме много пари. Ние носехме на тогавашната Концертна дирекция много големи печалби. Освен нас, само Лили Иванова и Емил Димитров докарваха такива приходи от концерти, а после и „Сигнал“. Плащаха ни по таблица: максималният хонорар за група беше 35 лв. на човек. За да разберете колко са 35 лв. днес, трябва да ги умножите по четири, т.е. с 35 лв. тогава можеха да се купят неща колкото с около 140 лв. сега. От този хонорар, обаче, ни удържаха 20% обществено осигуряване (ДОО), ергенски данък и данък общ доход (ДОД). Така че взимахме около 25 лв. Цялата група, плюс тонрежисьор и трима техници, струвахме на Концертна дирекция точно 196 лв. Средният приход от наш концерт беше около 4000 лева – в стадиони и летни театри - повече, в малките салони по-малко, но в тях правехме по два-три концерта на ден като на кино. И именно там се случваха „разни инциденти“. Редовно се продаваха повече билети от местата в салона, хората бяха един връз друг и като станат прави се случваше да счупят някой стол. А нас ни караха после да плащаме счупените столове. Все ние обирахме пешкира. Някой път ни спираха и концертите заради това, че с нашата музика караме публиката да става на крака. Да, хората у нас ставаха прави, както е нормално за един концерт на рок-група, а не оставаха седнали да ръкопляскат, както в Съветския съюз – само накрая на песента, като роботи. Бил съм на турнета там, затова знам - много сърдечно се държаха, но много дисциплинирано. Те, нашите милиционери също биеха с палки, като станеш прав, но явно не толкова, колкото в Съветския съюз.

- В печата има две версии как е избрано името "Щурците" - в радиоконкурс, или че майките ви - вашата и на Пепи Цанков - първия барабанист, са го измислили. Коя е вярната?

- И двете са верни. Просто ние бяхме решили, че името ни ще е „Щурците“. За първи път идеята се появи още когато бяхме в „Бъндараците“. Наистина, нашите майки измислиха името. От баснята за щуреца и мравката - щурецът е свободният музикант, а мравката – еснаф потребител, извършващ безсмислен труд и на всичкото отгоре не ценящ изкуството.

Обаче в концертна дирекция казаха: "Щурците!? Прилича на онези ливърпулските рошльовци. Няма да има такава група! Дум, дум, дум! И от един пепелник пълен с фасове от цигари, това го помня, подскачат извън пепелника по бюрото. Така прибегнахме до хитрост. Отиваме в Младежката радиостанция "Хоризонт" и обясняваме „Ние сме една млада група и нямаме име.“ Тогава записахме "Песен без думи" и някои други парчета. (Тя също е кавър - на групата Shadows). Гинка Станчева и Коста Цонев бяха водещи на това предаване, в което пуснаха песента и обявиха: "Пишете ни, приятели, студентска група търси своето име." И ние впрегнахме всички приятели да пишат писма и името "Щурците" спечели.

- Минавало ли ви е през ум да напуснете страната - в момент на разочарование, примерно?

- Никога, никога. Много разочарования, много наказания съм имал, но никога през ум не ми е минавало да емигрирам.

- Защо?

- Защото тук е семейството ми, тук са близките ми, тук са приятелите ми, които обичам, тук е синът ми, тук е Витоша. Това беше по-силно от всичко друго. А съм имал много възможности. Много повече от други хора. Ние дори имахме предложение да станем подгряваща група на "Ролингстоунс". През 1974 г. В Полша, по време на турне с Мими Иванова, преди концерта ни във Варшава идва мениджърът Адам и ни предупреждава: "Момчета, тук да свирите страхотно, защото ще идва мениджърът на "Ролингстоунс“ да подбира подгряваща група за световното им турне. А ние и без това свирехме две техни парчета, защото в Полша можехме свободно да пеем на английски. Сложихме още няколко - изпяхме Satisfaction, Honky Tonk Wоman, Sypmpathy For The Devil, It”s All Ower Now... Абе, помня че изпяхме 4-5 парчета.

Свършва концертът и в гримьорната гледам двамата - мениджърът на нашето турне плюс друг човек, идват ухилени: „Няма какво да търсим повече - вие сте.“ Мениджърът на „Ролингстоунс“ ни казва: "Значи, правим ви сега тук визи и тръгваме." А ние с Пеци имаме деца на по една година. И цяла нощ мислим какво да правим. Не спахме просто. Как ще тръгнем на турне без да се върнем в България? Те ще ни обявят за невъзвръщенци, ще има репресии срещу семействата ни, как така да не ги видим повече? И на другия ден му казваме: „Ние не можем така оттук да тръгнем. Дайте ни едно писмо до Импресарска дирекция, ние сме известна група в България, пишете какъв е хонорарът. Хонорарът ни беше 1000 долара - малък за „Ролинстоунс“, но нечувана сума за нас. Като чу това, агентът се натъжи и каза: "Те няма да ви пуснат." „Как няма да ни пуснат?“ Тук обаче, в импресарска дирекция, ченгето - този човек е още жив, ще се сети че за него говоря - казва: "Какво? На онези хулигани? Никога!". И така не ни пуснаха, а "Ролингстоунс" взеха унгарската "Локомотив ГТ" и те пробиха на запад.

- С Пеци Гюзелев бяхте много близки. Мислите ли често за него?

- Като пътувахме по турнета, чак след 80-те почнаха да ни дават отделни стаи. Дотогава винаги с Пеци бяхме в една стая. Една сутрин той се събужда и седи такъв един, малко унил. Питам: "Пеци, защо така, бе?" И той: "Абе, знаеш ли какво изчислих - че с теб съм бил в една стая повече, отколкото с жена ми." Тогава аз осъзнах, че същото важи и за мен. Много тежко преживях неговата загуба. Мислех че няма да мога да изляза да пея вече.

Често го сънувам че е жив. Че нещо си говорим и ще правим концерти и нови песни. В един момент си казвам: ама, чакай, той всъщност не е жив, и това ме събужда. После трудно заспивам. Той ми беше най-близкият човек, след семейството ми.

Нашият гост

Кирил Маричков е роден на 30 октомври 1944 г. в София. От малък свири на пиано, после на кларнет, бас-китара, китара. Единият му дядо - по майчина линия, е музикант от рода Левиеви, а другият - архитект. Първата му група е "Бъндараците". В студентските си години - 1967 г., заедно с барабаниста на "Бъндараците" и други две момчета създават "Щурците". Има 14 издадени албума, от които два самостоятелни. След падането на комунистическия режим "Щурците" записват песента "Аз съм просто човек", която се превръща в неофициален химн на опозицията. 75-ият му рожден ден на 30 октомври ще бъде отбелязан с голям концерт на "Фондацията" в НДК.