Лиляна Павлова, министър на европредседателството пред „Труд“: Политическата ни подготовка е в точен ритъм*

Боршош два месеца само изнудваше

* Интервюто е взето преди премиерът Борисов да се ангажира със спасяването на Мирослав Боршош

Редакцията на “Труд” бе помолена да смекчи позицията и да задържи своите разкрития, относно дейността на Мирослав Боршош, вследствие на която е създаден хаосът в подготовката на НДК за председателството и в същото време има сериозни съмнения за злоупотреби с колосални средства, осигурени от правителството целево за подготовката на НДК.

Позицията на „Труд” не е била нито твърда, нито мека. Тя е била базирана единствено на факти и е била израз само и единствено на отговорността на вестника към организирането на най-важното събитие за страната през следващата година.

За нас е без значение дали длъжността изпълнителен директор на НДК ще се заема от Боршош, Иванов, Петров или Драганов. За нас, а и предполагаме за гражданите без значение е също и дали НДК ще бъде в патримониума на културното, здравното или транспортното министерство. Нашата позиция е, че в управлението на НДК се съдържат фрапиращи знаци за корупция, потвърдена от факти, изнесени в публикациите ни.

Напълно неразбираеми са действията на правителството, което осигурява чадър за лицето Боршош. Затова и публикуваме в пълен размер интервюто на министър Лиляна Павлова. Отговорността е изцяло наша.

- Министър Павлова, посочихте няколко теми, върху които България ще се опита да привлече по-широк дебат по време на ротационното си председателство на ЕС – сред тях са перспективите за интеграция на Западните Балкани и “Черноморското сътрудничество” – какви конкретни мерки и усилия планира да положи правителството за прокарването на тези идеи и какви резултати ще очаквате?

- Предвиждаме като допълнение на програмата на председателската “тройка” (б.р. - Естония, България, Австрия) по общите въпроси засягащи дневния ред на ЕС да обърнем специално внимание на Западните Балкани и сътрудничеството в Черноморския регион.

Формулирали сме три направления, по които да придвижваме тези идеи – консенсус, конкуретоспособност, кохезия. Консенсус, който ще търсим по важни въпроси като сигурност, миграция, релокация на бежанци, особено за региона на Западните Балканите. Макар и точно в тези области обща позиция да е трудна за намиране. По темата за конкурентоспособността планираме да се съсредоточим върху въпросите на дигитализацията и възможностите за сътрудничество и развитие. Що се отнася до кохезията, там разговорите ни ще бъдат съсредоточени върху икономическите предизвикателства, многогодишната финансова рамка на ЕС. Особено внимание ще искаме да обърнем върху възможностите за сътрудничество в Черноморския регион. Темата е заложена и като част от регионалните стратегии, които ще следваме в рамките на “тройката”. Този приоритет е заложен и в Дунавската стратегия на ЕС и ще има пълна приемственост и в рамките следващото, след нас, австрийско председателство, а и на идващото по-късно румънско. Тук разбира се говорим за обсъждане на Дунавската стратегия на макрорегионално ниво, което е и фокусът на дебатите за бъдещето на ЕС. И тук намесваме отново Черноморското сътрудничество. Догодина – 2018 г. - ще се навършат 10 години от лансирането на програмата за “Черноморска синергия”. Последната не даде кой знае какви резултати и затова искаме да отворим дебата върху въпроса какво повече можем да направим отвъд “синергията”, в името на общия интерес – опазване на околната среда, пречистване на водите, въвеждане на единни стандарти и критерии, подобряване на инфраструктурата – особено от гледна точка на фериботни терминали, пристанищни връзки и оттам газови хъбове и други.

- Всичко това са въпроси, по които България ще търси конкретни ангажименти от страна на партньорите ни от ЕС и региона?

- Последното, в частност от страните от Черноморския басейн.

- А какво реално ще очаквате като резултат от усилията си в направленията, които посочихте, в рамките на шестте месеца българско председателство?

- Дали ще е обща декларация на Съвета на ЕС или част от заключенията на председателството ни, които ЕС ще приеме. Но ще очакваме темите, които сме повдигнали да бъдат включени в общите макрорегионални рамки. Дунавската стратегия е взаимосвързана с политиката на ЕС в Черно море, най-малкото по географски признак, затова че река Дунав се влива в него и смятаме, че едната политика трябва да е естествено продължение на другата.

- Имате ли подобна стратегия и очаквания що се отнася и до региона на Западните Балкани?

- В това направление планираме на първо време да сме инициаторите на среща на върха между ЕС и лидерите на страните от Западните Балкани, на която България да е домакин. Подобен формат на разговорите ще даде много по-широка основа за сътрудничество. Още повече, че в рамките на българското председателство, през март 2018 г., се очаква общия доклад на Европейската комисия за процеса на разширяване, който особено ще засяга региона на Западните Балкани. Не трябва да забравяме, че различните страни от региона се намират на различен етап готовността и преговорите си за членство в ЕС. Затова ще настояваме за ясно определяне на европейската перспектива на всяка една от държавите от региона – къде се намира една Сърбия, спрямо една Албания и колко можем да сме от полза ние.

- От полза, в какъв смисъл?

- Искаме да акцентираме върху темата “свързаност” на Балканите. Да стимулираме лансирането на директни самолетни, железопътни и магистрални връзки между столиците от региона. Да обсъдим възможностите за обща регионална роуминг тарифа. От друга страна, когато говорим за региона на Балканите, въпросите за сигурността са с приоритет. Затова и започваме още през октомври тази година в София със среща на съвета на министрите по правосъдие и вътрешни работи на ЕС и колегите от Западните Балкани. Основен фокус на разговорите ще бъдат именно темите за сигурността и миграцията през призмата на регионалните предизвикателства. Това разбира се е планирана среща – ние искаме да разширим тези разговори, което ще се случи на базата на заключенията, които ще извадим от първата среща в София.

- Т.е. България не влиза с конкретни очаквания или стратегически цели, а ще изчака, за да се съобрази с нагласите на всички?

- Не можем на този етап да имаме очаквания, преди ясно да сме си извадили заключения, какви са нуждите. В зависимост от тях вече ще може по-ясно да определим какви да са следващите постъпки.

- Закъснява ли подготовката за председателството?

- По никакъв начин не мога да кажа това. Даже напротив – смятам че доста приятно изненадахме европейските ни партньори. Защото председателството по никакъв начин не се заключва само в ремонта на НДК. Става въпрос за политическа подготовка, която върви в точен ритъм. Само за последната седмица успях да проведа работни срещи в Люксембург и Брюксел, а следващата съм на консултации с Европейския парламент в Страсбург. Поддържаме активни контакти със секретариатите на Съвета и Европейската комисия. Постоянното представителство в Брюксел е комплектовано с необходимите експерти, тези които ще ни трябват на национално ниво в България завършват курсовете си за обучение, имаме програма и готов календар на председателството. От 1 юли нашите експерти ще участват заедно с естонските си колеги в консултациите с европейските институции, в рамките на “тройката” и ще наблюдават отвътре, “в сянка”, както е термина, всички процедури.

- Ще търсим ли външни консултанти в контекста на председателството? Външни фирми, специалисти, от които ще имаме нужда?

- Спрямо установеният в ЕС подход имаме право да потърсим предварително помощта и сме заявили 11 експерти, които работят в европейските институции, които да се включат с експертна помощ и съвет, спрямо нуждите на страната ни. По правило те може да са българи или граждани на други държави, утвърдени като специалисти в конкретни области, в които се търси тяхната помощ. Ориентирали сме да търсим допълнителна експертиза в области както финанси, митници, междуинституционална кординация ... .

- Ще търсите ли и помощ в областта на Пи-Ар-а и прокарването на идеите на българското председателство?

- По въпросите на имиджа и комуникацията сме заложили на друг подход. Искаме да създадем политически консултативен съвет на високо равнище към министър-председателя. Вече са отправени покани към неговите потенциални членове – срлед тях са Жан-Давид Леви, политически съветник на бившия френски президент Никола Саркози; първият председател на Европейския съвет Херман ван Ромпой; бившия председател на Европейския парламент Ханс-Герт Пьотеринг ...

- Последният сигурно и в качеството му на директор на фондация “Конрад Аденауер”?

- Точно така. Очакваме и от други утвърдени европейски политици в скоро време да потвърдят желанието си да се включат в този съвет. Надяваме се тези личности да бъдат не само съветници, но и посланици на България – за приоритетите й, за имиджа й като държава-член и председател на ЕС.

- Какъв бюджет е предвиден за тези съветници?

- Те ще работят напълно безвъзмездно.

- Очаквате ли да надхвърлим заложената финансова рамка от 150 млн. евро, предварително определени за председателството? Ще ни стигнат ли?

- Стараем да се вместим. При всички положения ако се наложи ревизия, тя ще е в края на периода, в средата на 2018 г.

- Спрямо други държави, председателствали ЕС – това скъпо или евтино упражнение ще бъде?

- Спрямо тези, с които правихме анализ можем да кажем че се вместваме напълно в средата на очакванията. Още повече, че техните разходи често пъти не включват ремонти на сгради, каквито се наложи да предвидим ние.

- Като стана въпрос за ремонт на сгради, заради ремонта на НДК ли си отиде директорът на двореца Мирослав Боршош?

- Сградата на НДК беше определена като основна за председателството. В нея ще се провеждат всички срещи, които са извън Брюксел. Правителството отпусна целеви средства чрез увеличаване капитала на НДК, за да може сградата да отговаря на изискванията. Средствата са за ремонтно-монтажни дейности, за озвучаване, окабеляване. От това което заварих и като принципал на дружеството виждам, че управлението на НДК и най-вече договорите, които са сключени от изпълнителния директор на НДК страдат от много пороци, извършени са много незаконосъобразни действия и има пълен отказ от г-н Боршош да изпълнява задълженията си като възложител по договорите. Първо, да ги управлява адекватно и законосъобразно, второ, да предоставя на мен като принципал на дружеството информация и трето, да си изпълнява задълженията.

- Какво става с проверките на НДК, които изискахте?

- Изисках четири проверки. Едната – на ДНСК приключи, имам предварителен доклад от външния одит, а другите две продължават. От вече бившият изпълнителен директор Боршош имам пълен отказ да предоставя справки и информация. Говоря за официална кореспонденция. И не само това. С борда на директорите направихме цялостната картина в няколко направления. От гледна точка на търговското дружество, Управителният съвет изиска и не получи бизнес план, без правила за работа и за възлагане на обществени поръчки, без оздравителна програма. Това е установено и от външния одит. В предварителния доклад е посочено, че поръчките са проведени без ясна процедура и има незаконосъобразни действия от страна на изпълнителния директор. Одитът трябва да установи и дали са изразходвани предоставените целеви средства от държавния бюджет с увеличението на капитала на НДК със 17 млн. лв. Това, което виждаме е че не са изразходвани целево. Вместо за ремонт Боршош е давал от тези пари за покриване на стари задължения и за текущи разходи на НДК.

- Какво конкретно проверява Главният инспекторат на МС в НДК?

- Главният инспекторат на Министерски съвет със заповед на министър-председателя прави цялостна проверка. Тя също е фокусирана върху това, че търговското дружество със 100 % държано участие не се управлява целесъобразно. Дружеството е на минус. През 2015 г. е на минус 9,2 млн. лв., през 2016 г. на минус 8,6 млн. лв., а през 2017 г. за първите пет месеца е на минус 3,4 млн. лв. счетоводна загуба. Няма оздравителен план как тази счетоводна загуба ще се компенсира.

- Какво друго е установено от проверките?

- Установено е, че с държавни пари се продуцират филми и театрални спектакли, спонсорира се издаването на книги, без това да има икономическа обосновка. Това са част от резултатите, които излязоха от одита. Излезе наяве и отказът на изпълнителния директор да разработи бизнес план, оздравителен план и инвестиционен план. Изпълнителният директор дали преди аз да съм станала принципал на дружеството освен незаконосъобразно проведените поръчки, които доведоха до оскъпяване с милиони левове на ремонтните дейности е забавил съществено и преустройството на НДК. Още преди предоставянето на финансирането от МС, Боршош е подготвил искания до Агенцията за обществени поръчки да му се гласува анексирането и съответно сключването на допълнителни договори и дейности. В същото време, през последния месец той категорично ми отказваше да изпълнява функциите си на възложител. Имам официални писмени жалби от изпълнителя (”Галчев инженеринг” ЕООД), че не може да работи и излиза далеч извън срока на договора, поради това, че въобще не са му възложени дейностите, които трябва да извършва по ремонта на НДК. Той още няма сключени договори.

- Проведена ли е съгласувателната процедура с Дирекция “Архитектура и градоустройство”?

- Седем месеца откакто е сключен договорът за строително-монтажни работи все още няма одобрен проект и още няма издадено разрешение за строеж за дейностите, които изискват такова разрешение. Да, има дейности по текущ ремонт, които са изпълнявани, но без инвеститорски контрол от името на възложителя в лицето на Боршош.

- Сигнали за всички тези нарушения са били изпратени и до Томислав Дончев, който беше принципал в предишното правителство на Бойко Борисов.Попитахте ли го защо не е реагирал на тези сигнали?

- Напротив, реагирал е. Изискал е проверки, отчети и като принципал не му е подписал част от докладите.

- Можели да се стигне до смяна на изпълнителя “Галчев инженеринг”?

- Вече е твърде късно. Два месеца Боршош нищо не възлагаше, не робатеше и не правеше, а само обясняваше, че някой му е виновен за нещо. Осигурихме и допълнителни 28 млн. лв., той пак не възложи нищо. В момента единственият ни шанс е изпълнителят да си свърши работата. Като му се дадат законоустановените документи, анекси и договори.

- Ремонтът трябваше по договор да свърши в края на септември, беше удължен до края на октомври. Ще се справи ли изпълнителя или още веднъж ще се удължи срокът?

- Когато встъпих, беше краят на октомври, но понеже не се е работило трябва да видим какъв ще е новият краен срок. Това ще стане когато сключим договор и възложим на изпълнителя работа. Нямаме възлагане. Имаме пълен отказ, създаване на пълен хаос и пълен саботаж от страна на изпълнителния директор. Два месеца той нарочно изнудва. Това е чисто изнудване!

Нашият гост

Лиляна Павлова е родена в София. Завършва УНСС със степен бакалавър по „Международни икономически отношения” и Варненски свободен университет със степен магистър по „Публична администрация и европейска интеграция”. Има докторска степен по икономика.

През 2011 г. Павлова е посочена от премиера Бойко Борисов за министър на регионалното развитие и благоустройството на мястото на подалия по-рано оставка във връзка с кандидатирането си за президент Росен Плевнелиев. Тя е министър и във второто правителство на Борисов.

От 4 май 2017 г. е министър за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Владее английски и руски език.