Лишиха бизнеса от 120 млн. лева

Срив на мярката 60/40 след решенията на служебния кабинет

Наполовина намаляха фирмите, получили средства за запазване на заетостта

Най-засегнати са промишлеността и търговията

Над 120 милиона лева по-малко е получил бизнесът по мярката 60/40, за да запази работниците си в кризата, показват последните данни на Националния осигурителен институт. За месеците юни и юли общият размер на плащанията по схемата 60/40 е намалял до 95,4 млн. лв. в сравнение с близо 220,8 млн. лв. за април и май, или на месец сумата се е свила наполовина - съответно от 110,4 млн. лв. до 47,7 млн. лв.

Причината е орязването на мярката, което направи служебното правителство, след като от юни промени изискванията към компаниите, които могат да се възползват от помощта. Първоначалният вариант на схемата, въведена от правителството на ГЕРБ, предвиждаше право на компенсации от 60% от осигурителния доход на работника да имат всички фирми с 20% спад на приходите от продажби.

От 1 юни обаче, за да получат помощ, компаниите вече трябваше да имат 40% спад на оборота, тоест да са пред фалит. Ако намалението на приходите е над 30%, те получават 50 на сто от осигурителния доход на служителите си. Още тогава фирми от ресторантьорския и хотелиерския бранш, синдикати и работодатели предупредиха, че мярката на практика спира да работи и няма да имат достъп до нея.

От НОИ също признават, че намалението на отпуснатите пари се обяснява с две причини: първо, близо двойно намаление на броя на работодателите, участвали в мярката, и второ, намаление с около 27 на сто на сумата, която се пада средно на един работник и служител.

Докато през април и май от схемата за запазване на заетостта са се възползвали 6000 работодатели, то през юни и юли, заради новите изисквания, това са направили едва 3 100 фирми. През двата месеца на пролетта са получени плащания за общо 152 300 работници и служители, докато през юни и юли - за едва 90 000 души.

В сравнение с април и май 2021 г., финансовата подкрепа за юни и юли 2021 г. намалява към всички икономически сектори. Най-голям спад в абсолютен размер има в секторите, които досега получаваха най-много средства - преработваща промишленост (спад с 51,4 млн. лв.), търговията (спад с 16,5 млн. лв.), транспорт, складиране и пощи (14 млн. лв.), добивна промишленост (спад с 13,2 млн. лв.), хотелиерство и ресторантьорство (спад с 9 млн. лв.).

Помощ

Държавни дружества с най-много средства

Дадени компенсации за 1,5 млрд. лева

Сериозни суми получават фирми под шапката на “Мини Марица Изток”.

Държавни компании са получили най-големи суми по мярката 60/40, показаха последните данни на НОИ. Най-висока сума е отишла досега за “Рудник Трояново - Север”, част от “Мини Марица Изток” ЕАД, който е получил 45,5 млн. лева, а на второ място в своеобразната класация се подрежда “Рудник Трояново - 1” с 38,4 млн. лева.

На трето място по обща сума на компенсациите са “Български пощи”, които са получили помощ в размер на 32,6 млн. лева. Челната петица се допълва от казанлъшкия производител на оръжия “Арсенал”, получил 30 млн. лева от старта на програмата до днес, и “Рудник Трояново 3”, също част от “Мини Марица Изток” ЕАД. Още 3,4 млн. лева са получили “Мини Марица Изток” като централа.

Сериозни суми са получили и големи частни фирми като компанията за ремонт и поддръжка на самолети “Луфтханза Техник София” с 19 млн. лева, производителят на стъклени изделия “Пашабахче България” със 17 млн. лева, винарската изба “Едоардо Миролио” с 15 млн. лева, производителят на санитарна керамика “Идеал Стандарт-Видима” с 13 млн. лева и др. Близки до властта вземат коронасубсидии за милиони. От старта на схемата на 15 март 2020 г. до средата на септември 2021 г. общият обем на компенсациите възлиза на 1,5 млрд. лева, а средства са получили 13 307 фирми. Средната компенсация на служител е 575 лева, а 21 са средно компенсираните служители в компания.

Предложение на работодателите: Подкрепа за фирмите от хазната до 30 юни 2022 г.

Минималната заплата не трябва да расте

Подпомагането на пострадалите от пандемията фирми да продължи и през 2022 г. и отмяна на минималната пенсия, предлагат от АИКБ.

Предоставянето на подкрепа на засегнатите компании за преодоляване на негативните последствия от пандемията трябва да продължи и през 2022 г.

Това е една от препоръките на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) към бюджета за следващата година. Мерките за подкрепа може да бъдат удължени, тъй като Европейската комисия представи предложение за удължаване на Временната рамка за държавни помощи до 30 юни 2022 г., посочват от АИКБ.

От работодателската организация настояват за продължаване на мярката за запазване на заетостта, известна като 60/40. Както и за въвеждане на система по примера на т. нар. модел “Kurzarbeit” в немскоговорящите страни, подкрепяща финансово запазването на заетостта в краткосрочни периоди на ниско натоварване на предприятията. От АИКБ искат и прилагане на мярката за частично финансиране на постоянните разходи на фирми със спад в приходите от продажби над 30% спрямо 2019 г.

АИКБ се обявява против административното увеличаване на минималната заплата в период на криза. Организацията предлага договарянето на минималните заплати да става от синдикатите по браншове. От АИКБ настояват и за отпадане на “класовете” за стаж на работниците, както и да спре вдигането на минималната пенсия. Според АИКБ минималната пенсия трябва да бъде премахната и размерът на пенсията да се определя само от внасяните осигуровки, а подпомагането на нуждаещите се пенсионери с ниски пенсии да става чрез системата за социалното подпомагане.

Искане на КТ “Подкрепа”

Ръст с 27% на минималните осигурителни доходи

Бизнесът отказва преговори
 
Конфедерация на труда “Подкрепа” настоява минималните осигурителни доходи за всички икономически дейности и професии да се увеличат през 2022 година с 27 процента, колкото е ръстът на минималната работна заплата в последните три години.

Поради възпрепятстване на преговорите от страна на работодателските организации, през последните няколко години социалните партньори не провеждат такива. Увеличението на минималните осигурителни доходи се прави само по административен път и като резултат от нарастването на минималната работна заплата, обясняват от синдиката.

Вследствие на това 76% от минималните осигурителни доходи са на равнището на минималната работна заплата.

Според “Подкрепа” замразяването на МОД води до сближаване на реалния осигурителен доход както между професиите, така и между икономическите дейности, но в посока надолу.