Ломчанин възражда бойни самолети и войнишки паметници

Авиомоделистът се рови в историята, открива неизвестни факти

Да не потъпкваме паметта на хората, които са дали всичко за България, призовава Митко Митков

Българската армия е останала има-няма само с десетина летящи самолети, а Митко Митков от Лом има над 30 изтребители и щурмовици. Е, неговите са миниатюрни модели, но са точни копия на самолетите, на които повече от век са летели асовете на родните ВВС.

- Авиомоделирането не е просто хоби, с което запълваш времето си, то е път през историята на световната и българската авиация, запознаване с подвизите на летците ни и повод за гордост и патриотизъм, казва 30-годишният мъж. Покрай заниманията си със самолети и проучването на бойните пътища на войската ни, младежът от Лом се е захванал и с възстановяване на потънали в забрава гробове на паднали за Отечеството войници. „Не можем да оставяме най-славните страници от историята ни да се губят, защото губим гордостта си и опорите си като народ“, смята младият мъж.

Интересът на Митко към моделирането, авиацията и армията пламнал още в ученическите години. Първите модели, които измайсторил в Центъра за работа с деца в Лом с помощта на учителя си Георги Дафов, се издигали с малък двигател и с корда, завързана за едното крило, се въртели в кръг. Ревът на машината и силуетът, порещ небето над главата му, го карали да се чувства като истински пилот, спомня си с вълнение той. Желанието да научи колкото се може повече за летателните машини, накарало момчето, което преди не се откъсвало от игрите, само да отвори книгите и да започне да чете за изобретяването на аероплана и раждането на българската авиация.Майстореното на минисамолети го ориентирало и към техническа професия – Митко завършил Гимназията по производствени технологии в Лом със специалност ел. техник. Но животът го тласнал в друга посока. В търсене на прехрана работил какво ли не - крояч в шивашко предприятие, в сервиз за гуми, куриер, търговски представител. Живял и в Лом, и в София, после пак се върнал край Дунав. Наскоро се оженил, очаква и дете. Но не изоставил страстта си към самолетите и историята.

- Мнозина мислят, че създаването на самолетни модели е детска игра, но за него се изискват много познания, сръчност и търпение, обяснява Митков. Преди да започне работа той проучва поне месец дадения модел. Комплектите, които се продават са само базата, върху която се гради. Производителите правят много грешки, моделистът коригира пропуските им, променя, допълва и работи, докато изгради напълно автентично копие на авиомашината. След това започна най-тънката работа- състаряването на модела. Върху корпуса се нанасят боя, камуфлаж, отличителни знаци. Истинските майстори имитират дори износването на метала и белезите от шрапнели, пояснява майсторът. Моделите, създадени от Митко Митков, участват в български и международни изложби и печелят награди. През октомври тази есен „Месершмит 109 Г 2“, сглобен от него, е отличен със специална награда на изложение в София. В Българската армия е имало над 100 такива самолета, с „Месершмит“ през август 1943 г. Петър Бочев сваля „летяща крепост“ над Берковица, обяснява ентусиастът. С „Фокер 3“, с какъвто летецът Марко Първанов печели първата българска въздушна победа в Първата световна война, Митко е взел златен медал на изложба в Сърбия. А за моделът му на „МиГ-23“ е получил още един златен медал в Сърбия и сребърен в София.

- Този самолет е копие на изтребител от затворената вече Авиобаза Габровница край Монтана. Ходил съм там, помня и как такава машина мина над къщата ни, керемидите затракаха, а огънят от двигателя режеше небето, разказва младият мъж. В ровенето из исторически книги и мемоарите на въздушни асове ломчанинът се е превърнал в истинска енциклопедия за възникването и развитието на българската бойна авиация. И пази в паметта си любопитни и слабо познати извън професионалните среди факти.

- Масово разпространеното у нас твърдение, че първата бомбардировка от самолет в света е извършена в Балканската война от българи, не е вярно. Истината е, че първи бомби от въздуха са пуснали италиански летци през 1911 г.,а италианецът –доброволец в нашата армия Джовани Сабели, заедно с Васил Златаров са хвърлили първите бомби от български самолет през октомври 1912 г., разказва Митко. И с гордост отбелязва, че съгражданинът му- поручикът от Втори ломски конен полк Милчо Митев, който се обучавал във Франция за пилот, през януари 1913 г. заедно с италианеца Сабели бомбардирал от самолет турския броненосец „Хайредин Барбароса“. „Това е първата във военната история въздушна атака на кораб и наистина е българска“, подчертава Митков. Но не крие горчивината си, че след десетилетия на слава и успехи българските военно-въздушни сили днес са в плачевно състояние.

- Сега политиците ни се карат откъде да купят нови изтребители. А до средата на миналия век България е имала три завода за производство на самолети - в Божурище,в Казанлък, където се произвеждали прочутите „Чучулиги“, и в Ловеч, където инж. Цветан Лазаров създал самолетите ЛАЗ, които дори се изнасяли в чужбина. Макар и успешна, самолетостроителната ни индустрия била напълно ликвидирана и страната ни започнала да се въоръжава със самолети от Съветския съюз, разказва Митко. И се надява президентът, който е върховен главнокомандващ и въздушен ас, да помогне за възраждането на военната ни авиация и почитта към хората, жертвали се за Отечеството. В търсенето на места и спомени за въздушни битки и бойни победи ломчанинът е обиколил родния Северозапад и страната. Но наред с разкази за героизма на летци и войници, се е натъкнал и на изоставени и потънали в боклуци войнишки паметници. И това го натъжава и гневи.

- Не бива да потъпкваме паметта на хората, които са дали всичко за България. Така губим същността си на българи, възмущава се младежът. През последните години той е почистил над 10 паметни плочи на загинали наши войници и офицери. Сред тях са паметникът на падналия на Каймакчалан подофицер Любен Манавски в Лом, на загиналите войници от село Василовци, на героя от Дойран ген. Владимир Вазов в столицата, на летеца Иван Сомлев – свален край Берковица през април 1944 г.

- Нямам много средства и възможности, но почиствам с вода и препарати потъмнелите от времето и калта плочи и изписвам с боя имената на героите. Стават като нови. Не може винаги да се оправдаваме с липсата на пари и време. Можем да променяме нещата около нас по малко, но постоянно, смята ломчанинът. И се радва, че намира приятели и връстници, които му помагат в родолюбивите дела.