Любомир Дацов, финансист, пред „Труд“: Без заетост и инвестиции няма читаво бъдеще

Не може само най-големите фирми в страната да са свързани с държавните поръчки

- Г-н Дацов, има ли пари в хазната според вас за увеличение на пенсиите в страната - тема, която е обект на преговори между бъдещите партньори в парламента?

- Ще се въздържа от оценки на политически послания и стратегии, които се отнасят за бъдеще време. България трябва стриктно да спазва бюджетна дисциплина, която повелява в добри времена да се трупат резерви, а в лоши държавата да бъде по-активна и да ги използва. В този смисъл бюджетът не трябва да се разглежда като резултат, а като стратегия за правилно управление.

Предполагам, че няма човек в държавата, който да е против да се вдигат пенсии и доходи, особено ако това е изпълнимо без сътресения за финансите на страната. Важно е обаче в следващите години да успеем да запазим позитивен баланс на макрорамката, да продължаваме да трупаме излишък в бюджета и да не се пипат данъци.

- Увеличение на доходите - това ли е най-важната стъпка, която трябва да направи България, за да се повиши стандартът на живот?

- За да направиш такава оценка, е важно каква отправна точка си избрал. Когато икономиката на страната върви нагоре, това открива повече стъпки, по които можеш да вървиш. Доходите са важни, но да не би проблемите в здравната и образователната система да не са. А темата с намаляващото население? Скоро, според демографски анализи, ще паднем под 7 милиона души. А тенденциите в социалната област - от дисбалансите на пазара на труда до нивото на заетост в страната и като брой, и като качество на работната сила? Проблемите във всички тези сектори могат да бъдат поставени като важни и спешни приоритети. Нужна е ясна стратегия, в която всички те да бъдат адресирани към основното - конкурентоспособността на нашата икономика и възможността по-бързо да растем. В много системи липсват структурни реформи, в други, като здравеопазването, операциите се оказаха погрешни и направо вредни. За да направиш реформи, са нужни немалко финанси, повече инвестиции. А сегашното им ниво е незадоволително. Това е оценката и на международните анализатори и се посочва в докладите и на Международния валутен фонд (МВФ), и на Европейската комисия, и на Световната банка. Проблемът е, че там пише, че потенциалът за растеж в България е нисък и това е спънка. Защото една устойчива стратегия за повишаване на качеството на живот и намаляване на разликите между България и средното ниво на Европейския съюз минава през по-висок икономически растеж, и то изграден на база качествени инвестиции. Постигнем ли това, реформите ще са възможни.

- На пазара на труда по данни на НСИ и на Агенцията по заетостта се регистрират исторически ниски нива на безработица и висок коефициент на заетост. Това не вещае ли по-розово бъдеще?

- Според данните на НСИ 2016 г. е била третата поред, в която се отчита ръст на заетостта и спад на безработицата сред населението на възраст 15-64 години. Коефициентът на заетост достига 63,4%, като по-високо ниво е било регистрирано само през 2008 г. Но не е много коректно да се правят генерални изводи на базата на толкова кратки наблюдения. Едва когато заетостта устойчиво се поддържа от над 70% от икономическото активно население, тогава може да имаме добри перспективи пред страната.

- Служебното Министерство на финансите прогнозира 3% ръст на икономиката през 2017 година. Очаквате ли сериозно увеличение на потреблението?

- Тези 3% са абсолютно реалистични. Вярно е, че растежът миналата година бе 3,4%, но през 2016 г. имаше еднократни фактори за по-голям ръст на БВП, най-вече заради това, че европейската икономика се оказа в много по-добра ситуация, а притесненията за състоянието на Китай до голяма степен не се реализираха. Голяма част от страховете през 2016 г. се разминаха с последствия през 2017 г. Така че относно потреблението от 2009 г. насам се наблюдава задържане и е логично донякъде, когато има относителна стабилност, хората да похарчат малко повече пари.

Оборотът в търговията на дребно расте с 4% на годишна база, но това са статистически данни и оценки, а реалните данни излизат поне година по-късно.

На макрониво в България всичко изглежда добре и като се задълбаеш в детайлите, тогава изникват въпроси, които често остават без отговор. Нарастването на заплати, доходи и кредитиране отчасти също не кореспондира пряко с въпроса откъде идва този ръст на БВП. Нивото на заетостта нараства слабо, относителното повишение на доходите не е толкова голямо. Тогава откъде идва нарастването на потреблението на домакинствата с тези темпове? На микрониво човек се обърква откъде идват всички тези високи оценки.

- При работодателите се наблюдава една предпазливост в анкетите за бизнес климата. Може ли тя да се превърне в увереност?

- Всичко в България се случва на базата на частния сектор, който работи за износ. Възстановяването на износа генерира и ръста на работните места и намаляването на безработицата. При положение че има работещи външни пазари, нещата в икономиката ще вървят в добра посока. Една част от тези предприятия обаче нямат достъп до държавата. И имат усещане, че тя е длъжник на малкия и средния бизнес. Не може само най-големите фирми в страната да са свързани с държавните поръчки или режими, контролирани от държавата. Това не е устойчив модел на бизнес.

- Банкови експерти прогнозират края на падането на лихвите по кредити и депозити, което ще се усети към 2018 г. Основателни ли са тези прогнози?

- В цял свят има ниски и отрицателни лихви. Разбира се, Америка задава посоката и рано или късно това се случва в останалия свят. Много по-важно е да се говори по въпроса, че регулациите в банковия сектор и кредитния пазар последните години не доведоха до нищо добро. Само до това, че вземането на кредит е достатъчно рисково и скъпо. Интересът на всички потребители е лихвата да е нормална. За да вървят банките и да дават повече кредити и хората да имат възможност да ревизират проектите си, финансовите институции не трябва да бъдат спъвани в дейността си. Всичките тези популистки проекти, прокарани последните години, всъщност не направиха нищо добро. А лихвите по кредитите са ниски само за малък брой фирми, които имат добро досие и висока норма на печалба.

- Има ли основание човек да се притеснява, че днес е сключил сделка с банката за равни вноски по кредит за определени години, а в близко бъдеще нещо може да се промени и рязко да се вдигне лихвата му?

- Въпрос на договор е. В традиционния случай всеки избира продукт, който е индивидуален и подходящ за потребителската необходимост. И ако в него има плаващ компонент, той може да се влияе и от вътрешната, и от международната среда. Затова подобни прогнози са некоректни.

Нашият гост

Любомир Дацов е роден през 1965 г. във Враца. Завършил е планиране и прогнозиране на икономическите системи в УНСС. Работил е в Министерството на финансите от 1992 г. като експерт, началник-отдел и съветник по фискалните въпроси на министъра на финансите. Зам.-министър на финансите в кабинетите “Сакскобургготски” и “Станишев”. В момента е член на Фискалния съвет на парламента - независим орган, който следи изпълнението на бюджета и е коректив на Министерството на финансите.