В доста моменти от сезона, а особено в последното състезание в Абу Даби, Формула 1 заприлича на събитие на Световната федерация по кеч. Сякаш над всичко беше шоуто и интригата, която да задържи вниманието на зрителите за сметка на чисто спортния елемент. Стигна се дотам феновете по цял свят да посрещат с бурни освирквания нарочения за най-велик пилот в историята Люис Хамилтън, защото виждаха в него любимец на статуквото. И аплодираха Макс Верстапен, тъй като той единствено можеше да се пребори с империята...
А всъщност Формула 1 е отборен спорт - все пак тимовете плащат заплати на състезателите, при това много сериозни. И както казваше покойният сър Франк Уилямс, ние правим състезателни коли, а не шампиони. Но феновете са по-склонни да героизират личност, а не фабрика, така че титлата при пилотите е доста по-популярното постижение. Тъкмо затова всички погледи бяха приковани към битката между Хамилтън и Верстапен, а не в надпреварата между “Мерцедес” и “Ред Бул”, а шефовете Тото Волф и Крисчън Хорнър с лекота жертваха интересите на вторите си пилоти в интерес на първите. Формула 1 вече е борба за имидж, гигантска платформа за реклама и влияние, която създава определени образи в интерес на спонсорите, независимо дали става въпрос за автомобилостроители или производители на енергийни напитки.
Така всичко се сведе до актьорите в главните роли. Люис бе действащият шампион, който кара по-добрата кола и взима най-голямата заплата, а покрай другото използва славата си, за да промотира теми като борба с расизма и хомофобията, екологични каузи и всяка друга точка от либералния дневен ред, за която се сетите - все пак направи кучето си веган. Макс пък се интересува само как да изкара колата си начело на колоната без да се съобразява с нищо. Връзката му с “Ред Бул” е брак по сметка - на него му трябва възможно най-бърза кола, освен тази на “Мерцедес”, на тях - човек, който ще я пришпори докрай и отвъд.
Именно това е истинската Формула 1 - такава, каквато я обичат феновете. А подобен човек доста отдавна не беше сядал зад волана на някой от водещите болиди. Лудия Макс е идеалният за тази работа. Син е на Йос Верстапен, който е бивш съотборник на Михаел Шумахер от началото на кариерата му в “Бенетон”. За разлика от Шуми обаче нидерландецът не прави славна кариера и оставя тази мисия за сина си. Но пък трупа опит и компетентност от присъствието си в седем различни отбора, а пък съпругата му Софи Кумпен е била състезателка по картинг. Първият братовчед на Макс - Антони Кумпен, е пилот в състезания за издържливост и има два старта в НАСКАР.
Всичко, което с знае за Макс, е свързано само се карането на състезателни коли. Баща му го слага зад волана на 4 години, а още преди да стане на 10 е шампион на Белгия в клас “Минимакс”. На 13 вече участва в международни състезания и завършва втори на Световната купа KF3 след бъдещия си съотборник в “Ред Бул” Александър Албон. А на 15 е световен шампион в сериите KZ и получава място на тестовете за Формула Рено. Показва по-добри времена от титулярните пилоти на тима “Джоузеф Кауфман Рейсинг”, дебютира в сериите “Флорида Уинтър” и печели още второто състезание - с 4 хилядни пред милиардерския наследник Никола Латифи, който му поднесе такъв подарък завчера...
Талантът му е забелязан от академията на “Ред Бул”, която вече се е превърнала в най-големия инкубатор за млади пилоти във Формула 1. След година в отбора на компанията във Формула 3, Макс получава място на една от тренировките преди Гран при на Япония и на 16 години става най-младият участник в уикенд от Формула 1. През следващия сезон вече е пълноценен пилот на втория отбор “Торо Росо” и поставя рекорд за най-млад пилот в “кралските гонки” преди ФИА да въведе възрастова граница. През пролетта на 2016-а младокът заменя издънката Даниил Квят в “Ред Бул” и триумфира още в първия си старт в първия отбор на тима в Испания - най-младият победител в историята на Формула 1.
Първите два сезона при “Червените бикове” обаче са белязани предимно от инциденти, които му носят и прякора Лудия Макс - пилотът не е склонен да прави никакви компромиси с останалите на пистата. Паметен остава един момент, в който Верстапен налита на бой на Естебан Окон, след като двамата се засичат на пистата. Нещо, което Хамилтън не би направил. Но и нещо, което е точно в духа на автомобилните състезание, в които адреналинът и тестостеронът носят истинския заряд и привличат феновете. А ако някой си е мислел, че може да увеличи популярността на Формула 1 като промотира дресиран от пиарски екип шампион на “потиснати групи” като етнически или сексуални малцинства, вече може да е сигурен, че пътниците за този влак са малко. Хората по трибуните и пред екраните искат да гледат риалити шоу, което наподобява филма “С пълна газ”. А Макс е точният човек, който може да им го даде...
От 7-годишен знам, че е специален
Знам, че е специален от времето, когато беше на 7 години. Още в първата обиколка, когато седна в колата и направи много бърза обиколка със студени гуми, беше ясно, че се справя отлично с пилотирането. Кариерата му ми струва много време и пари и никога нямаше да инвестирам толкова в нея, ако не виждах това в него. Но с Макс има смисъл. Когато отидехме на някоя нова писта, никога не сме планирали да преследване този или онзи фаворит, мислехме само за победата. Това исках от него и това искам от него и сега.
Йос Верстапен, баща
“Мерцедес” има кола, ние него
“Мерцедес” имат най-добрата кола, а ние Макс. Той е истински гладиатор. Тази титла не е плод на една обиколка, а на 22 състезания. Във всяко от тях Макс беше невероятен. Имаше моменти, в които късметът беше против него, но той никога не загуби вяра в крайната цел. Държеше главата си наведена и продължаваше да работи. Кара с цялото си сърце и страст, но също и с огромно умение. Това го прави заслужен световен шампион, още повече, че победи пилот като Люис, който е невероятен съперник и най-успешният автомобилен състезател в историята.
Крисчън Хорнър, шеф на “Ред Бул”
Поздравления, няма нужда да протестираме
Поздравления за Макс и неговия отбор. Не мисля, че трябва да продължаваме да протестираме срещу случилото се в Абу Даби и решенията на съдиите. Това не би променило нищо за мен. Печелили сме състезания и сме губили, трябва да си извлечем поуки и да продължим напред. Горд съм с това, което направих аз и хората от нашия екип. Ще видим какво ще се случи догодина.
Люис Хамилтън, седемкратен световен шампион
Белгия, Нидерландия, Монако
От дете си мечтая да стана пилот, да побеждавам и да слушам химна, каза Макс Верстапен след титлата, спечелена в Абу Даби. Но пилотът, който се трогна така от оранжевите плаката на нидерландските фенове, всъщност е роден Белгия.
“Там обаче се прибирах само да спя, през деня бях в Нидерлания, всичките ми приятели са там”, казва Лудия Макс, който на 18-годишна възраст решава окончателно да се състезава под флага на Ниската земя.
Така или иначе подобно на почти всичките си колеги той живее в Монако, за да не плаща данъци.