Маргиналният президент

Текат безумни политически надцаквания

Въпреки че на Росен Плевнелиев през последните няколко години му се наложи на два пъти да управлява страната, като назначи служебни кабинети, в обществото продължава да битува схващането, че президентът има само представителни функции. Основните му задължения са да се снима с деца, спортисти, политици и да ни приветства с настъпването на новата година. Може би и заради това никой не обръща внимание, че политическите партии игнорираха и не взимат насериозно предстоящите президентски избори.

Те ще се проведат на 6 ноември 2016 г., а евентуален втори тур ще е на 13 ноември 2016 г. Заедно с президентските избори на 6 ноември ще се проведе и допитване до народа по три от шест предложени от шоумена Слави Трифонов въпроса. Към настоящия момент по-голям интерес се генерира към инициативата на Трифонов, отколкото към важния избор за президент. Първата обявена кандидат-президентска двойка е Жорж Ганчев-Кольо Парамов през май 2016 г. На 28 юли 2016 г. Красимир Каракачанов и Явор Нотев са издигнати за кандидати от инициативен комитет на патриотични организации. Цяло лято обаче силните парламентарно представени партии се вторачваха в избора на управляващата партия ГЕРБ. Целта бе на база обявения от тях кандидат, те да съобщят своя.

В политическото пространство от няколко месеца за евентуален кандидат се спряга името на Бойко Борисов. Именно това възпира и партиите да обявяват свои кандидат-президенти. Ако обявят слаб кандидат, а Борисов се яви (според последните социологически проучвания е най-одобряваният политик) ще спечели с лекота. Ако изберат силен кандидат, а ГЕРБ заложат на по-слаб, те ще останат с една силна личност по-малко сред своите редици, които и без това са оредели. Това политическо надлъгване доведе до цялостно маргинализиране на личността, която ще поеме президентската институция.

До вота остават два месеца, а единственият обявен кандидат от основните политически партии е този на БСП – ген. Румен Радев. Въпреки че името му бе анонсирано още на 17 август, до миналата седмица не беше ясно каква ще е неговата подкрепа.

Реформаторският блок в типичният си хаотичен стил, все още обсъжда възможните варианти. Според Найден Зеленогорски четирима са потенциалните им кандидати за президент. Вече сме началото на септември, а те все още нямат обединение около един основен кандидат, което прави работата им много по-трудна, защото ще имат твърде малко време да го представят и наложат сред своите избиратели.

Голямата въпросителна в ГЕРБ обаче остава. Все по-силни стават слуховете, че кандидатът им ще бъде Бойко Борисов, но неотдавна той сам заяви в телевизионно интервю, че не е готов за президент и няма да се кандидатира. Все пак самият Борисов през годините е доказал, че може да сменя мненията си само за едно денонощие, така че политическите му опоненти не приемат това му изказване. Цветан Цветанов пък преди няколко дни заяви, че кандидатът на ГЕРБ за президент вече е известен, но името му ще бъде обявено до 2 октомври.

Изводите от тези безумни политически надцаквания са няколко и нито един не е в полза на народа (както се заклеват всички политици, че ще се ръководят в своята работа). На първо място става все по-видно, че политическият ни елит страда от цялостна липса на доверие сред населението. Лицата в политиката, които не са се компрометирали и се ползват с що-годе някакво доверие, са единици. Използването им за президентската институция ще остави голяма дупка в партийните редици.

На следващо място можем да заявим, че политическите субекти изцяло са заживели в свой собствен паралелен свят, в който гласоподавателите сякаш не само не са важни, но и нямат право на мнение. Вместо борба за това кой да представи и наложи по-добре своя кандидат президент в обществото и той, както и неговите послания, да достигнат до по-голям брой гласоподаватели, политическите партии са се вторачили в ГЕРБ и всеки техен ход е правен с цел да се парират действията на Бойко Борисов. Подобна стратегия избра БСП при предходни избори. Спомняте си предизборните клипове на боксов ринг, как се налага опонента (в случая ГЕРБ). Тогава това им донесе разгром и силен отлив на гласоподаватели. Явно уроците не са добре научени.

Липсата на време за адекватна президентска кампания (нека вметнем, че президентските кампании в САЩ например започват две години преди самите избори) също силно ограничава възможностите на партиите. Това означава, че те трябва да представят кандидат, който е широко познат и ползващ се с голямо доверие. Такива хора обаче, както казахме, се оказва, че липсват. Ето защо президентът няма да бъде личностен избор, а партиен. С други думи на 6 ноември няма да се гласува за избран от народа от кандидат, а за поставен от партия. Тук обаче остава отворен въпросът как след това един толкова силно зависим от политическата сила стояща зад него човек, ще се превърне в независим президент?

Предстоящите президентски избори са важни и за политическите партии. Вотът ще покаже каква е тяхната подкрепа сред населението, а оттук и какви биха били възможностите им при евентуални предсрочни избори. Може би и за това се разиграва целият театър, който наблюдаваме. Превръщане на изборите за президент в мащабно социологическо проучване и запазване на силите (личностни и финансови) за нова управленска битка.

(От личния блог на автора)

Да не забравяме, че е върховен главнокомандващ

На Росен Плевнелиев му се наложи в рамките на своя мандат да избира и назначава два пъти служебни правителства, които да управляват страната, и нарастващото недоверие към политическата класа, то новият президент ще бъде ключова фигура в управлението и стабилността на държавата. Към това можем да прибавим и задълбочаващия се проблем с бежанската криза. Нали не сме забравили, че президентът е и върховен главнокомандващ на българската армия? Ето защо маргинализирането на личността, която ще обитава Дондуков 2, не е в интерес на никого.