Мая Нешкова и Кирил Икономов: В потрес сме от „ценностите“, които влязоха в България

Мая Нешкова и Кирил Икономов са сред най-популярните и обичани музикални семейства у нас. Съдбата ги среща, когато Мая е избрана за постоянен солист в неговия оркестър „Благоевград“, в който преди това гост-солисти са били имена като Емил Димитров и Йорданка Христова. Успехът на бенда и новата му звезда е толкова голям, че те правят турнета не само у нас, но и в Сърбия, страните от бившия Съветски съюз и Западна Европа. Концертните зали в България не могат да поберат многобройните им почитатели и Мая става единствената изпълнителка, която изнася концертите си на стадиони. Кирил Икономов е носител на „Гран при” на музикалния фестивал в Улан Батор през 1987 г. за най-добър гост диригент, където Мая Нешкова също взема „Гран при” за изпълнение по негова музика. През 2001 г. Мая Нешкова е отличена с награда за цялостно творчество на Международния фестивал „Еврофест“ в Скопие, а през 2006-та година Маестрото печели „Гран при” Филиграни - за песен. Мая и Кирил Икономов оставят за поколенията не само прекрасни песни, но и църквата „Успение Богородично” в местността Бачиново, Благоевград. Двамата са родители на близначките Весела и Йоана, които пеят заедно с тях на сцената.

- Вие сте създатели на вечния хит „Честит рожден ден“, а този месец и двамата имахте повод за празнуване. На 10-ти май Кирил Икономов имаше юбилей и навърши 70 години, а няколко дни по-рано Мая също посрещна рождения си ден. Какво си пожелахте и гледате ли с оптимизъм към бъдещето?
Мая: Аз определено да! Никога не позволявам нещо да ме отчайва и смятам, че всеки следващ рожден ден е една благословия - да имаш щастието да посрещнеш още една година, и още една… Това му пожелах и на съпруга ми – да има още юбилеи. Такова е и посланието ни в „Честит рожден ден“ - човек да издига в култ живота си и да го цени, защото това е най-ценното нещо!
Кирил: Пожелаваме на всеки, който уважава нашето творчество да живее 100 години и то щастливо! За мен годините са математическо понятие, важното е как се чувстваш и как изглежда светът през твоите очи. Рождените дни за нас са строго семейни празници и спазваме тази традиция. На такъв купон може да поканиш целия свят, но близките са ни дадени от  Господ и празниците са за тях.

- А как се изненадахте един друг за вашите рождени дни и кои са най-хубавите подаръци, които получихте от близките ви?
М.: Подаръкът на Кирил за мен е, че се грижи за празника от-до, вкл. и трапезата той я приготвя - и на неговия рожден ден и на моя! Дъщеря ни Весела пък ме зарадва с една нейна картина. Беше нарисувала със специални бои моята втора душа – котка! Йоана я бях предупредила, че искам цветя за градината, така че не ме изненада с подаръка. 
К.: От Мая получих един прекрасен стол за музикалното ни студио! Мислех, че е за почивка, а тя го купила с пожелание да не излизам от студиото. Не ми каза например: „Иди до Париж, Берлин, или Мюнхен да си починеш, а ми вика: „Ето ти стола, бачкай!“ (Смеят се.)
М.: Да уточня, че столът е шефски, не работяшки. 

- Мая, а ти не си ли пожела от Маестро Икономов да те изпрати да се заредиш на някоя гореща дестинация?
М.: Трябваше да съм на Малдивите през юни, но започваме турне през юни, юли и август – в Русе, Плевен, Стара Загора... На 11-ти юли приех и поканата за голямото честване на Петър Дънов в зала „Арена София“, по повод 160 години от рождението му. Ще бъде голям спектакъл, с участието на Валя Балканска, Нешка Робева, филхармония... Така че, Малдивите ще почакат.   
К.: Какви Малдиви - кой ще се грижи за мен?! (Смеят се.)

- А да очакваме ли нови песни от вас?
К.: Ще има буря от нови песни, които ще пуснем през лятото. Пилотната ни песен ще е „Кажи любов ли е това?“

Мая и Кирил са заедно вече 45 години.

- През миналата година вие бяхте част от едно от най-мащабните турнета „Обич и песен“. Как си обяснявате това, че концертните зали на вас и колегите ви са пълни, а родните радиа и телевизии упорито отказват да въртят песните ви? Виждате ли в това целенасочена политика да не се подкрепя българското?
К.: Виждаме, как да не виждаме. Политиката е народът да се опростачи до безобразие, но мисля че това няма да се получи – хората умеят да отсяват зърното от плявата.
М.: Срещаме добра подкрепа за турнето от „БГ радио“. Има проблясъци да се толерира българската музика и има хора, които дават живота си за това, а техният труд не остава недооценен - залите на турнетата са препълнени, а публиката е възторжена. Това носи самочувствие и увереност в това проблемно време, но изисква наистина възрожденска работа. Трудно е да се държи здрав и силен духът на човек, защото като ти промиват мозъка и ти казват, че това което харесваш не е стойностно и започваш да губиш вяра. Искат да те убедят, че си тъп, като харесваш българска музика и не изповядваш евроатлантически ценности и не се чудиш кой пол си… Мисля, че с нашата ценностна система, отношение към културата и хубавата музика, ние предлагаме на хората нещо красиво, познато и любимо и те го усещат с фибрите си. Това е една от причините нещата ни да са успешни.
К.: Новоизлюпените политици говорят само за евроатлантически ценности, но видяхме какви ценности влязоха в България и какво чудо стана – пълен потрес! Ние всички, които стискаме здраво песента и духовността на българина сме малко възрожденци и ако успеем да обърнем машината ще е добре, ако не успеем – язък за България! Спомням си думите на Паисий: „О, неразумни юроде, защо се срамиш да се наречеш българин?!“ Откъдето и да погледнеш все е потрес, а радиостанциите бълват основно английски песни… България е предадена в момента, но българинът трае, обаче скоро може и да изригне.

С дъщерите им - близначките Весела и Йоана

- Разбирате ли българите, които не виждат смисъл да гласуват, или мислите, че трябва да се гласува?
К.: Аз смятам, че гласуването трябва да стане задължително и само тогава може нещо да се случи. Всички знаят, че се купуват гласове и цари пълно лицемерие – ще дойде някой, който не може да пише и чете и чака само да му подадат нещо, за да гласува! Щом си продаваш гласа, ти вече си извън закона! Трябва да спре тази порочна практика. Надеждата ми е, че се появяват трезво мислещи политици, но тъжното е, че в Парламента няма такъв трезво мислещ и мъдър човек от 60 години нагоре – къде са Петър Дертлиев, Стефан Савов - къде са тези имена?!

- Вие имате песен „Опълченци“. Какво мислите за това предложение да се промени датата на националния ни празник от 3-ти март на 24-ти май и за това противопоставяне между Денят на Европа и День Победы?
К.: Това е политическа перверзия, как може да отречеш тази Русия, която е дала 28 милиона жертви?! Разгромили са фашизма и са забили знамето, където е нужно, а сега да празнуват Ден на Европа! Каква Европа, цяла Европа тогава беше срещу Съветския съюз – те от какво са се освободили и кой ги освободи – освободиха ги Сталин и Съветската армия! Това наистина е политическа перверзия... Какъв е този Ден на Европа - денят 9-ти май е празник на освобождаването на Европа от фашизма! Ние с Мая на Коледа бяхме във Виена, по същото време, когато събаряха паметника на Съветската армия у нас и австрийци ни питаха какво става в България?! На другия ден отидохме и поднесохме цветя на паметника на Съветската армия във Виена.
М.: Там никой не пипа паметниците! В Братислава също има огромен паметник на Съветската армия, а и не само там и никой не помисля да ги руши. 
К.: Това у нас се прави с цел да се отрече Русия и да се пренапише историята - какво ще ни остане, ако сменят и националния ни празник?! Колко години България е била под робство? Някои хора не искат да се чества свободата ни, но ти трябва да си роб в мисленето, за да не искаш да празнуваш тази свобода! Трети март е националният ни празник. Трябваше на 4-ти януари 1878 г. - в най-големият студ, да дойде ген. Гурко и да освободи София - това е чудо! Затова направихме Паметника на опълченците и песента „Опълченци“. Как ще изтрият това: да дойдат толкова много войници – руски и всякакви други и да си оставят костите в България?! Тогава Русия се е била пак срещу тази Европа, защото и почти всички командващи от турските армии са били европейци, които са приели турски имена – евреи, французи, има и един англичанин… Всички знаем срещу кого се е бил Александър II, който е вървял напред с иконата на Света Богородица и Христос! Как може да има дебат по този въпрос?! Да не говорим на 24, 25 и 26 август какво чудо и клане е било в Стара Загора, за да могат да стигнат до Одрин, за какво си говорим? Къде бяха западняците тогава, мислите, че на руснака му е приятно да убива ли?! Който е тръгнал срещу Русия, бял ден не е видял – това е страна пазена от Господа и благословена! Сега се бият братски народи и вместо България да прояви разум и да опита да ги спре – ние наливаме масло в огъня! 

- Имали ли сте някога проблеми заради това, че не се притеснявате да изказвате открито мнението си?
К.: Аз не се притеснявам, защото тези неща ги чувстват и мислят много хора. Страхът от говорене не е полезен, но съм сигурен, че всеки разумен българин говори чрез нас. Вярвам, че няма нормален човек, който да иска да се въвлече България във война, защото по-грозно от това няма. В текста на моята песен „Генералите също плачат“ се казва: „Проклета е всяка война!“ 

- Мислите ли, че ако Тръмп спечели изборите в САЩ, той може да съдейства да се спре по-бързо войната в Украйна?
К.: Аз съм убеден, че ако той спечели изборите ще задуха друг вятър. Тръмп е бизнесмен и ценител на хубавото. Мисля, че двамата с Путин ще се разберат като джентълмени. А Путин доказа, че е лидер от световна величина!

- На фона на всичко останало, виждате ли позитивни новини около нас?
К.: Хубаво е, че хората вече започват да осъзнават, че селското стопанство трябва да се възстанови, че образованието е под критичната точка, за икономиката да не говорим… Българинът е изправен пред голямо предизвикателство - или трябва да опази род и Родина, или ще сме наемни работници. Да се върна на „грозния социализъм“ – тогава улиците бяха чисти, армията беше армия, здравеопазването беше здравеопазване, културата цъфтеше - нямаше завод без самодейност, а ресторантите бяха с живи, хубави оркестри… Ще кажа имената на двама министри – Людмила Живкова и Георги Йорданов, благодарение на които го имаше това златно време на българската култура. Какво нещо е да си министър на културата в душата си, а не като сега да седне на стола и вече: „Аз съм министър“ - да си прави селфита и даже да не познава творците… А Георги Йорданов няма концерт, на който да не е дошъл, или опера и театър - познава и уважава артистите и се интересува от проблемите им. Той не е пропуснал да ми се обади да ме поздрави за рожден и имен ден. И сега ме поздрави още в 7, 30 ч. сутринта с цитат от „Върви, народе възродени!“

Дъщерите им Весела и Йоана са вокалистки в техния бенд

- Вашите дъщери пеят заедно с вас на концертите ви. Те имат ли желание за самостоятелни кариери в музиката?
К.: На този етап не, но гледат какво е и искат да участват в проектите на Мая. Мен това ме радва, ние сме е едно пеещо семейство и това е един феномен в България - цялото семейство на сцената! Кадърни деца са - Весела учи ветеринарна медицина и е управител на конна база до София, Йоана е ангажирана с нашите проекти и ни помага.

- Вие сте заедно вече 45 години. Как опазвате семейната хармония?
М.: Ето, например сега интервюто е с двамата, но главно той говори и това е една от рецептите - да отстъпваш. (Смее се.)