Миряна Малеска, професор по политически науки от Скопие, пред „Труд news“: Кризата между Скопие и Атина може да се повтори и със София

Опозиционната досега ВМРО-ДПМНЕ спечели безапелационно парламентарните избори на 6 май в Северна Македония, а кандидатката u за президент професор Гордана Силяновска-Давкова победи с внушителна преднина и стана първата жена държавен глава на страната. В каква посока ще поеме югозападната ни съседка след тази промяна, как ще се развият отношенията u с България, дали ще се отдалечи от членството в ЕС - по тези въпроси разговаряме с професор Миряна Малеска от Скопие.

- Професор Малеска, изборите приключиха, резултатите от тях са известни. Имате и нов президент на държавата, Ваша колежка и професор от университета. Как мислите, дали изборните резултати направиха картината за Северна Македония по-добра за чуждестранните политици и наблюдатели?
- Чуждестранните политици и наблюдатели, ако имате предвид онези от демократичния свят, приемат промяната на властта чрез свободни и честни избори като нещо нормално и желателно. Ако една партия прекалено дълго е на власт в коалиция, като например партията на македонските албанци ДСИ, те знаят, че такава партия просто се корумпира, особено в нашите балкански условия, и няма да съжаляват, ако отидат в опозиция. От друга страна, те също така много добре знаят, че партията ДСИ, която е начело на „Европейския фронт“ - една коалиция от албански, турски, босненски и ромски партии, е непоколебима политическа сила, която стои зад конституционните гаранции за българското малцинство и за продължаване на преговорите за членство, при това веднага. Още нещо. Чуждестранните политици и наблюдатели не са особено щастливи, когато на власт триумфално се връща една националистическа партия, за която е известно, че оспорва международните договори с Гърция и България. Това е притеснително, защото ще изолира Северна Македония от процесите на интеграция и ще я направи ранима и подчинена на сръбско и руско влияние. Тъй като всички албански партии безусловно подкрепят европейския път на страната, както впрочем и привържениците на политиката на досегашния премиер Димитър Ковачевски, много е вероятно ВМРО-ДПМНЕ бързо да се размине с интересите на голяма част от гражданите на страната. И за да е ситуацията още по-сложна, ще кажа, че ако Албания напредва по-бързо към ЕС и се развива, а ние изоставаме, защо би трябвало да очакваме лоялност от нашите съграждани албанци към държавата ни? Затова мисля, че чуждестранните политици и наблюдатели гледат на нас със загриженост.

- „Изглежда в страната не остана никой, който да не е националист, в това число и албанците“, е Ваша оценка. Какво означава тази констатация за стабилността на държавата, а и в региона?
- Имаме горчив опит от бруталното разпадане на Югославия, когато един национализъм предизвиква друг и те влизат в надпревара. Това е крайно опасно за мултиетническа държава като нашата, а може да има усложнения и в региона. Не само по време на изборната кампания, но постоянно чрез „своите“ медии, доминиращи в информационното пространство у нас, ВМРО-ДПМНЕ проблематизираше Охридския мирен договор от 2001 г. Интелектуалци като Гордана Силяновска-Давкова, но и други, създават „научно“ покритие на македонските националисти. Президентката ни например в едно изказване, грозно определи конституцията ни като „Франкенщайн“. Тя направи алюзия с конституционните промени, приети след 2001 г., с които системата на решаване чрез мнозинство е заменена в определени области с консенсус между мнозинството и другите по-малки общности. Игнорира се и дори се подценява фактът, че вече четвърт век Охридският рамков договор осигури мир в страната, по-голяма справедливост и еднаквост и даде време етническите общности да се приспособят една към друга чрез деликатен баланс. Всички знаят, че промяна на конституцията не е възможна без мнозинство от две трети, което обхваща депутатите от албанската и другите по-малки общности. Но победилата партия и президентката открито и недвусмислено обещават на гласоподавателите македонци да направят ревизия на консенсуалния конституционен модел на решаване. Бих казала, че преднамерено държат отворени раните от конфликта през 2001 г. Като отговор на македонския национализъм, а и заради самата система, която одобрява етническата надпревара, се появиха партии на албанците, които в своите програми искат още по-големи права. Македонското мнозинство приема това като неправда и заплаха и затова се обръща към национализма като решение.

- В един Ваш анализ оценявате, че „политическото решение се взе, сега на ход ще бъде съдебната власт“. Какво мислите, че ще се случи? Ще се върнат времената на Никола Груевски когато правосъдието беше политически инструмент на властта? Или нещо друго?
- Не мога със сигурност да кажа, но знам, че ако имате абсолютно мнозинство в парламента и ако осигурите дори 2/3 мнозинство, може всичко да ви мине през главата. Арогантността на мнозинството е опасна. Вече имаме опит с авторитарен популизъм по времето на Никола Груевски, когато властта се премести от институциите в неформални и неконтролирани центрове на мощ, дори в един човек. Все още е рано да се каже какво ще бъде управлението на тази гарнитура, която сега дойде на власт, но едно от първите изявления на Християн Мицкоски е индикативно. Той заяви намерението си за пълното разпускане на две съдебни институции - Съдебният съвет и Съветът на прокурорите, в контекста на това за една нощ да се разчисти с корупцията, в това число и чрез арести на функционери. Истина е, че нашето правосъдие се показа като неефикасно и доста корумпирано. Но все пак съществува конституционна и законова процедура как се освобождават и назначават съдии, както и презумпцията за невинност. Изявлението на Мицкоски звучи като предупреждение към съдиите, а това не е добро начало за една политическа формация, която в цялата предизборна кампания пълнеше главите на хората с „върховенството на правото“.

- Казвате, че победата на ВМРО-ДПМНЕ може да бъде и „Пирова“? Защо мислите така? Та, 58 депутати са добра основа за създаване на мнозинство. Мицкоски се хвали, че вече има 61 депутати, дори повече. Какво би могло да се случи?
- Независимо от мнозинството, което Мицкоски вече осигури, немислимо е да се състави правителство без албанска партия. През изминалите тридесет години това беше неписано правило, по-силно от която и да било формална норма, тъй като беше наложено от реалността. Политическата криза, която имахме в миналото, завърши с формален договор, че в правителството ще бъде поканена онази албанска партия, която е спечелила най-много мандати сред гласоподавателите албанци. На тези избори албанските избиратели дадоха предимство на ДСИ на Али Ахмети. Проблемът се появи, когато Мицкоски заяви, че няма никога да влезе в коалиция с тази партия заради корумпираното u ръководство. Но съществува още един проблем, който може да направи победата на ВМРО-ДПМНЕ „Пирова“. Двете албански коалиции, които влизат в Събранието, настояват за продължаване на европейската интеграция, което означава конституционни гаранции за българското малцинство. ВЛЕН - втората албанска коалиция по брой депутати, е малко по-гъвкава и предлага решението да се вземе през следващите шест месеца. Като компенсация, според думите на техния лидер Арбен Таравари, те преговарят за шест министерски поста и за председател на парламента. Преговорите с ЕС са приоритет на албанците, които за това имат подкрепата на Брюксел, Тирана и Прищина. Али Ахмети символично заяви, че „за албанците слънцето изгрява от Запад“. От друга страна, Мицкоски и Гордана Силяновска-Давкова заявиха, че промяна на конституцията „под български диктат“ няма да има. С това те практически блокираха началото на присъединителните преговори с ЕС и отвориха прозорец на възможности за сръбско и руско влияние, от което албанците най-много се страхуват. Така че ситуацията на Мицкоски не е толкова „розова“, както изглеждаше, и изборната победа накрая може да стане горчива.

- Преди години президентът Киро Глигоров каза, че коалицията между ВМРО-ДПМНЕ на Любчо Георгиевски и Демократична алтернатива на Васил Тупурковски е „неестествена“. Дали не дойде сега времето на други неестествени коалиции? 
- На тези избори левицата, ако под това разбираме Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ), бе поразена до дъно с нейните само 18 мандати, при положение че ВМРО-ДПМНЕ има 58, а ДСИ - 19. Такава разлика в гласовете може да се обясни само и единствено като наказание, или като отмъщение за храбрата, но крайно непопулярна сред гражданите, политика на европеизация и демократизация на страната. СДСМ в коалиция с ДСИ направи ново разпределение на общините, прие закон за албанския като втори държавен език, провъзгласи политика на интеграция, излъчи лозунга „Едно общество за всички“ и така нататък. Коалицията между СДСМ и ДСИ стои зад Преспанския договор, с който се смени името на държавата. Премиерът Зоран Заев сложи подписа си под Договора за добросъседство и приятелство с България и „обща история“, което за македонските националисти е най-голямото предателство. Условието за присъединителните преговори, свързани с историческата комисия и конституционните гаранции за българското малцинство, преля чашата и наказанието от недоволното мнозинство дойде чрез избирателните бюлетини. Сега на власт идва партия, която поставя под съмнение всички тези договорености и оставя на гражданите на практика да се уверят кой е прав. Цената обаче ще бъде висока. За партньор във властта е избрана албанската коалиция ВЛЕН. Тя също има своя националистическа програма, в която обещава пълна равнопоставеност на двете общности по посока на федерализация и още по-голямо разединение между общностите.

- Как мислите, какво ще се случи с „консенсусната демокрация“ и едно от нейните правила „победител с победител“? Ще приеме ли партията на Али Ахмети да не бъде във властта със своето второ място като политическа сила? 
- Али Ахмети вече направи изявление, че няма да позволи да му отнемат победата чрез оспорване и съдебно решение за два мандата от 19 спечелени. Това просто ги прави победители. Всъщност думите на Али бяха закана, каквато отдавна не бяхме чували, че ще има „братоубийствено разчистване на сметките“. На мен също ми се струва, че няма смисъл от изборно състезание, ако Мицкоски не предложи първо на Ахмети да участва в правителството. ДСИ няма да се откаже от този принцип и сега се чака какво решение ще вземат като партия. Лично аз отдавна съм била и оставам привърженик на консенсусната демокрация, която като система повече включва, отколкото изключва, давайки възможност на малцинствата да стигат до инструментите на властта. Този модел стана конституционна форма след конфликта от 2001 г., осигури мир и чувството, че справедливостта и равноправието са задоволени, въпреки че реалността не винаги съвпада с модела.

- Лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски каза, че ще чака да види какво ще се случи в България на изборите на 9 юни. Как мислите, какъв български премиер би му харесал, за да имаме добри отношения?
- Този въпрос истински ме разсмя. Духовит е, но отговорът може би ще ви разочарова. Ако следваме аналогията на това как Мицкоски се отнася към гръцкия премиер Кириакос Мицотакис и към Преспанския договор, вероятно най-много би му отговарял български премиер, който не е доволен от Договора за добросъседство и приятелство и който открито отказва да признае, че днес съществуват македонска нация и език. Това ще служи на Мицковски за алиби да анулира този договор, който включва „общата история“.

- Добре, ще имате ново правителство, нов премиер и нов президент. У нас също ще има ново правителство. Ще продължим ли да се караме или ще намерим начин да подобрим отношенията си?
- Ако денят се познава от сутринта, мандатът на Гордана Силяновска-Давкова започна лошо. Още не беше стигнала до президентската резиденция и създаде сериозен междудържавен проблем, отказвайки на инагурацията си да използва конституционното име Северна Македония. В Гърция това бе изтълкувано като безочлива провокация и нарушаване на двустранния договор, подписан в Пресна през 2018 г. Напрежението се увеличи още повече, когато лидерът на победилата партия Християн Мицкоски заяви, че има лично право да нарича държавата „Македония“ и да използва определението „македонски“. Допълни още, че ако иска, нека Атина да го съди в международен съд. Това е невиждана глупост! Слабото му разбиране на международната политика е продукт на влиянието на Гордана Силяновска, която, ако би трябвало да я опиша, бих казала, че е твърд „македонист“, който намира алиби в процедурализма. И двамата не схващат, или не искат да схванат, че Гърция ще използва всички средства като влияние, натиск, заплаха и блокада по време на присъединителните преговори за ЕС. Дипломатите във Вашингтон или Брюксел сигурно се хващат за главата. Аз също „се хващам за главата“, тъй като намирам за крайно безотговорно след 30 години дипломатически усилия да се решат разликите около името, всичко сега така лесно, с едно действие да се хвърли във водата, без да се мисли за последиците. Страхувам се, че „историята“ ще се повтори и с България.

- В заключение - след изборите по-близо ли ще бъде Северна Македония до ЕС, или ще продължи да тъпче на място?
- Пропуснахме тази година да продължим преговорите с ЕС и се страхувам, че до 2027 г., когато Оливер Вархей очаква разширяване, ние няма да бъдем готови. Предполагам, че единственото, което ще u остане на властта, е да се обърне към Сърбия, която също като нас изостава. Това ще предизвика разминаване между македонската и албанската общност в страната и създаване на условия за политическа криза. „Тъпченето на място“ не е добър сценарий.

Нашият гост

Професор Миряна Малеска е преподавател в курса за докторанти по политически науки в Университета “Св. Св. Кирил и Методий” в Скопие. Съпруга е на първия министър на външните работи на Република Македония професор Денко Малески.