Посланик е убит в Турция. Дванадесет души загиват и десетки са ранени в Берлин. Стрелят се в Цюрих. Стотици хиляди страдат всеки ден в Алепо, в Турция, в Йордания - бежанци, мигранти, прокудени от родните си земи нещастни и клети хора.
А какво се случва у нас?
След кошмарните убийства и терористични атаки в близки до нас страни като Германия, Швейцария и съседна Турция да не помислите, че нашенският потребител във фейсбук, по блогове и форуми, в туитър и т.н. ще остави за малко клавиатурата, ще се поспре, ще отправи съболезнования към близките, най-сетне ще се замисли поне? Не! Той се опиянява от трагичните новини и бърза да сподели из социалните мрежи жадните си за кръв мисли, омразата към другите хора и глада си за сензации.
Добре че има хора, които призовават да се обединим в неприемането на това поведение като нормално. Ето, аз използвах фейсбук и написах:
„Срам и позор за всички, които вместо да проявят човечност (ако щете - дори и неискрена да е!), показват искрено, че са животни!“
А може да е толкова просто - нашенци да вземат да изкажат своите (най-искрени?) съболезнования, да помълчат, да се поклонят пред мъката на роднините и близките на загиналите... Къде ти! Нашенци вървят из интернет, а и в традиционните медии, сипят коментари, плюят „врага“ и мразят, мразят, мразят. За такива като тях преди време големият наш футболист Димитър Бербатов написа, че са хейтъри - от английски „хора, които мразят“. Кого мразят ли? Различните от тях - по-добри, по-умни, с различен цвят на кожата, от противоположен пол, от друга раса...
Особено отчетливо това се вижда във фейсбук и в коментарните рубрики на онлайн изданията - там, където няма последващ контрол, или там, където домакините на стените не смеят да наложат правила за поведение, притеснени, че ще бъдат обвинени в цензура. Никаква цензура не е да искате гостите ви да се държат учтиво и внимателно. Напротив - нежеланието да се наложи възпитано поведение води до грозни сцени, в които по адрес на домакините се сипят обиди, гнусни обвинения или само нападки, а те не смеят дори да се обадят.
Утре е Бъдни вечер.
Същите тези нашенци хейтъри ще седнат на трапезата, ще вдигат наздравици, ще се радват на деца и внуци - с една дума, ще се веселят, като между две наздравици ще поглеждат към работещия телевизор и ще попържат всичко - и програмата, и водещите, и политиците, и изпълнителните на празничните песни. През главите на тези хора няма да мине никакво колебание, никакво съмнение, никакво угризение. Защото угризения имат други хора - със съвест, които осъзнават, че са направили някаква грешка; те се каят и се молят грешката им да бъде опростена - ако не днес, поне в един друг свят (друг е въпросът дали го има този друг свят).
За хейтърите обаче всичко е ясно - светът е само един и той е черно-бял. Хейтърите си мислят, че живеят в белия свят, че те самите са бели. Но изглежда не знаят, че душата им е черна независимо от цвета на кожата. За хейтърите всичко е просто - ако не си с тях, значи си им враг. Логиката на простия, озлобения човек. Логиката на нациста. И на съветския болшевик. Проста и грешна, защото в основата ѝ е омразата, а с омраза никога никой нищо хубаво не е постигнал.
Какво забелязваме обаче из фейсбук и във форумите? Ако се пускат да пишат анонимни коментари, нашенци изведнъж стават много смели, особено в псувните и обидите. Във фейсбук нашите интернет тролове са все по-невъзпитани и по-провокативни.
За да не се чудите какво не е редното в поведението на интернет троловете, ще го обясня с нещо, което е лесно за разбиране от всеки, който е посрещал или е бил на гости. Представете си, че сте поканили у дома си 8 души на вечеря. Идват, всичко върви нормално, говорят си и т.н. Изведнъж на вратата звъни някой. Оказва се ваш бегъл познат, блъска ви от вратата и влиза в дома ви - неканен, но за сметка на това кален, мокър и мръсен. Без дори да поздрави, сяда на масата и започва да плюе по яденето - истински, с храчки, като се смее: „Заплювам си го, че да не го изяде някой!“ После започва да плюе и по хората около масата.
Вие като възпитани домакини ще си мълчите ли?
Другите ви гости гледат потресени. Непоканеният, но натрапил се „гост“ продължава странното си и безобразно поведение, като обижда - първо с думи, после и с действия - останалите ваши гости. Вдига крака и полага калните си обувки върху масата, на бялата покривка, между чиниите.
Колко ли ще издържите на такова поведение?
Е, тогава защо оставяте хората в интернет да се държат по подобен свински начин?
Невъзпитаните няма да изчезнат
Грешката на всички, които не разприятеляват такива мразещи всичко хора, които оставят техните коментари и поведение без внимание, е само една - вярата, че невъзпитаните ще изчезнат. Не само че няма да изчезнат, но се и множат, при това доста бързо.
Ако искаме да посрещаме Бъдни вечер, Великден и всички други светли празници в добро настроение и с добронамерена усмивка, един от начините да сторим това е, ако поставим ред в общуването - онлайн и на живо. И ако не подминаваме мълчаливо хулиганското поведение - където и да го видим.
*Авторът е един от интернет пионерите на България, във фейсбук е на адрес www.facebook.com/VeniMarkovskiPublic. Мнението му е лично и не ангажира нито една от организациите, с които е свързан.