Мюсюлманите - нежелани и в Европа

По-младите хора са по-благосклонни към изповядващите исляма

„Този декрет е насочен срещу всичко, в което ние в Америка вярваме”, заяви председателят на фракцията на Демократическата партия в американския Сенат Чък Шумър по повод подписания от Доналд Тръмп указ за мюсюлманите. От всички оспорвани декрети, подписани от него за краткото време след влизането му в Белия дом, този със забраната за мюсюлмани предизвика най-голямо объркване - в страната и в чужбина. С него за срок от 90 дни се забранява на граждани на седем страни с преобладаващо мюсюлманско население да влизат на територията на САЩ, за 4 месеца се замразява програмата за приемане на бежанци в САЩ, а на тези от Сирия - за постоянно.

Тази мярка предизвика остри протести в САЩ, но не само там. Германската канцлерка Ангела Меркел заяви, че декретът противоречи на “основните принципи на международната помощ за бежанците” и поставя мюсюлманите под генерално подозрение. Кметът на Лондон Садик Кан се обяви за това да бъде отменено предстоящото посещение на Доналд Тръмп във Великобритания, “докато съществува тази забрана”.

В същото време Тръмп си спечели и много похвали: неговите привърженици в САЩ ликуват, а в Европа десните популисти го аплодират - от Марин льо Пен във Франция през Геерт Вилдерс в Нидерландия до Александер Гауланд от “Алтернатива за Германия”. Гауланд дори заяви: “Тръмп прави всичко правилно и ни показва как и ние трябва да действаме.”

Доналд Тръмп твърди, че забраната е свързана с терора и цели да повиши сигурността на страната, а не е свързана с религията. Вярно ли е обаче това? И не преследва ли забраната всъщност точно това - мюсюлмани да не могат повече да влизат в САЩ?

Изследване на лондонския аналитичен център “Чатъм хаус”, проведено в 10 европейски държави - Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Испания, Италия, Полша, Унгария и Франция - стига именно до това заключение. От анкетираните 10 хиляди души - още преди Тръмп да подпише оспорвания си декрет - 55 процента са се обявили за това граждани от предимно мюсюлмански държави да не бъдат допускани до техните страни.

Някои от десетте държави, участвали в изследването, имат сравнително големи мюсюлмански общности, като Франция, Белгия или Великобритания, а в други - като Полша и Унгария - практически нямат мюсюлмански малцинства. Този факт обаче не се отразява на нагласите спрямо мюсюлманите. Най-силна е съпротивата срещу тях в Полша (71%), следвана от Австрия, Унгария, Белгия и Франция, въпреки че в тези страни живеят различни по големина мюсюлмански общности. С изключение на Полша всички тези страни през последните години или са във водовъртежа на бежанската криза, или са ставали мишена на ислямистки терористични нападения. Освен това във всички тях десните партии или са в подем, или вече участват във властта. Най-малко привърженици има забраната за влизане на мюсюлмани в Испания - “само” 41 процента.

Изследването отчита също пола, възрастта, образователния ценз и местоживеенето на анкетираните лица. Потвърждава се, че по-младите хора са по-благосклонни към мюсюлманите - само 44 процента от анкетираните на възраст между 18 и 29 години подкрепят забраната за влизане на мюсюлмани, докато във възрастовата група над 60 години цели 63 процента подкрепят ограничителната мярка.

Степента на образование също играе определена роля в нагласите - 59 процента от хората с по-ниско образование подкрепят забраната за влизане на мюсюлмани, а сред по-образованите делът им е 48 на сто. Дори сред хората с висше образование всеки втори не иска страната му да приема мюсюлмани.

(От Дойче веле със съкращения)