Най-отдалеченото място на Земята

Първото космическо гробище

Кръстено е на герой на Жул Верн

Там ще падне Международната космическа станция

Искате ли да избягате от всичко и да се укриете на възможно най-отдалеченото място на Земята? Учените знаят с точност къде се намира то. Нарича се Пойнт Немо и е на хиляди километри от всякакви следи на човешка цивилизация, във всички посоки. Всъщност, най-близките хора са астронавтите на Международната космическа станция, която регулярно преминава в околоземна орбита над него.

Пойнт Немо според картата на NOAA.

Кръстен на Капитан Немо (което означава "никой" на латински) от новелата на Жул Верн "20 000 левги под водата", т.нар. Океански полюс на недостъпността се намира в Тихия океан на координати 48°52.6S 123°23.6W, на 2688 км от най-близката суша - Моту Нуи, един от Великденските острови, на североизток, антарктическият Остров Махер на юг и Остров Дюси на север.

Дори човекът, открил Пойнт Немо, никога не го е посещавал. През 1992 г. хърватско-канадският инженер по геодезия Хрвойе Лукатела намира точката в  океана, която е най-отдалечена от всяка земя, използвайки компютърна програма, която изчислява координатите, които са на най-голямо разстояние от три еднакво отдалечени сухоземни координати.

Точката в действителност е огромна област в океана, 34 пъти по-голяма от Франция. Заради географските си характеристики тя се използва като своеобразно космическо гробище, където различни държави и агенции отправят излезли от употреба сателити и спътници. Те се разбиват там умишлено, след напускане на околоземна орбита. Това се прави с цел да се избегнат щети на сушата при евентуални грешки в траекторията, тъй като при космическите катастрофи нерядко горящи отломки валят от небето на широк периметър. НАСА за първи път е използва района за бракуване на свой сателит през 1971 г.  Оттогава 263 обекта "космически боклук" са паднали там.

Изградена в космоса модул по модул от 1998 г. Международната космическа станция ще бъде изведена от орбита и "приземена" през 2031 г. в дълбините на Пойнт Немо.

Сред тях са и цели космически станции. Руската "Мир" беше изведена от експлоатация през 2001 г. и сега се намира на океанското дъно. Преди това, през 1979 г., същата съдба сполетя първата американска станция - "Скайлаб". НАСА също избра Пойнт Немо като последен паркинг за Международната космическа станция (МКС). По първоначални планове това трябваше да стане скоро - през 2024 г., но американската агенция издейства удължаване на този срок до 2031 г. В момента астронавтите на МКС прелитат само на 415 километра над Пойнт Немо – най-близкото регулярно присъствие на хора до тази изолирана зона.

Без живот

Тя не само е пуста от цивилизационна гледна точка, но също така е почти лишена от морски живот. Слабите океански течения и липсата на суша са изчерпали хранителните вещества във водата, правейки живота почти невъзможен за по-големи представители на фауната. Откакто през 1992 г. районът определен като полюс на недостъпността, учените се опитват да изследват морското дъно и да научат повече за обитателите му. До момента е документирано присъствието на различни микроорганизми и малки ракообразни в близост до вулканични отвори на морското дъно. 

Бълбукането

В света на конспиративните теории, а и сред океанолозите, Пойнт Немо е известна с един странен акустичен феномен - зловещ шум от дълбините, който сякаш е излязъл от научнофантастичен филм.

През 1997 г. учените са шокирани, когато се натъкват на един от най-силните звуци в океана, записвани някога. Подводни микрофони разположени на над 4800 километра един от друг, улавят звука, който оттогава е наречен „Бълбукането" (The Bloop).

Експертите от Националната администрация за океаните и атмосферата на САЩ (NOAA) не успяват да установят неговия източник, но са категорични, че той трябва да е огромен по размери. Звукът е толкова силен, че може да се чуе на разстояние хиляди километри под водата.

"Необичайно е, когато звук се записва на всички сензори, които сме разположили", заявява Боб Дзиак, ръководител на програмата за морска акустика в NOAA. „Ако това е кораб или кит, когато издава звук в океана, той не е достатъчно голям, за да бъде уловен през целия Тих океан. Но този звук беше записан на много хидрофони, така че се открои като нещо уникално".

Главният изследовател на NOAA по това време д-р Кристофър Фокс стига до заключението, че той не е създаден от човек, нито е резултат от сеизмична активност. От агенцията дори сензационно обявиха, че източникът му може да е жив организъм. „Колебая се да го кажа, защото не мисля, че е много полезно в научната дискусия, но смятаме, че вероятно е с животински произход и една идея, която беше изнесена, беше идеята, че това е гигантски калмар“, коментира тогава Дзиак.

Това беше достатъчно на любителите на конспирациите да повярват окончателно, че сензорите са уловили шум от неизвестно до момента древно същество или морски динозавър. Тяхната теория е подкрепена по любопитен начин от разказа "Зовът на Ктхулу", на един от най-популярните автори на научна фантастика Хауърд Лъвкрафт. Създаден 66 години преди откриването на океанския полюс на недостъпността, той описва морско чудовище с невъобразими сили, което спи в дълбините на Тихия океан, недалеч от Пойнт Немо. Огромното му тяло е с елементи от дракон, октопод и човек. 
Близо десетилетие по-късно, през 2005 г., нови изследвания на записа констатираха, че "Бълбукането" най-вероятно е резултат от отчупване на айсберги.

Каквато и да е истината, фактът че не я знаем показва колко много още има за учим за океана и планетата, наш дом.

Всеки континент има свой полюс

Северноамериканският полюс е маркиран със стълб, който представя 7-те ценности и четирите цвята на Колелото на медицината на племето Лакота (дясно). Австралийският - с проста табелка (ляво).

"Полюс на недостъпност" e географски критерий за маркиране на местоположение, което е най-трудно за достигане. Той може да се определи като център на най-големия кръг, който може да бъде начертан в дадена зона, без да се достига бряг. Съществуват и континентални (сухоземни) полюси на недостъпността - общо пет.

Евразийският се намира в северозападен Китай, близо до границата с Казахстан. Това е и възможно най-отдалечената точка на сушата от океана (около 2510 км), където и да било по света, като се има предвид, че Евразия е най-големият континент на Земята.

Африканският е на 1814 км от брега, близо до град Обо в Централноафриканската република.

В Северна Америка континенталният полюс на недостъпност е в резервата Пайн Ридж в югозападна Южна Дакота на около 11 км северно от град Алън и на 1650 км от най-близката брегова линия.

В Южна Америка полюсът е в Бразилия, близо до град Аренаполис, на 1504 км от най-близкия океан.

Австралийският полюс е на 920 км от брега и на 161 км северозападно от Алис Спрингс.