Новите обещания на Фон дер Лайен

Тя не само не си е взела бележка, но изглежда дори втвърдява позициите си

Председателят на Европейската комисия и екипът около нея не се вслушват в мнението на масовия потребител

Търговията с квоти е далеч от пазарните принципи

Урсула фон дер Лайен беше преизбрана за втори мандат начело на Европейската комисия и представи новите си приоритети. В настоящата статия ще коментирам най-важните моменти от намеренията є, които всъщност не се различават съществено от инициативите и решенията досега.

Фон дер Лайен заяви, че настоящата версия на Европейския съюз е най-добрата от създаването му въпреки несъвършенствата и неравенствата. Тя не само не си е взела бележка, но изглежда дори втвърдява позициите си, което не би могло да допринесе за по-различен резултат от настоящия - скромен растеж и запазване на огромната разлика със Съединените щати (според данните на Световната банка към 2023 г. покупателната способност на доходите в САЩ е с почти 37% по-висока от тази в Европейския съюз).

Конкурентоспособност и зелена сделка

Отново както преди 5 години най-важният приоритет на Фон дер Лайен остава зелената сделка и преходът към нисковъглеродна икономика. Недостатъчно бързото развитие през последните години и най-вече през 2023 г. все пак е подсказало на екипа є, че сам по себе си този приоритет вече не се посреща с голям възторг и поради това към него е добавено повишаване на конкурентоспособността. Основен инструмент за постигането на последната цел е подобряване на регулирането и понижаване на административната тежест при подготовката на отчети, по-малко бюрокрация, по-ефективно прилагане и по-бързо даване на разрешения за започване на бизнес, където те са необходими.

Всички членове на ЕК ще трябва подробно да обследват портфейла си и да представят конкретни предложения за намаляване на тежестта. Заедно с това един от заместник-председателите ще координира дейностите им в тази посока и ще докладва веднъж годишно пред Европейския парламент за напредъка. Също така ще бъде обърнато специално внимание на частта от регулациите, които се отнасят до малките и средните предприятия.

Подобна инициатива е добра и действително би било полезно за икономиката на ЕС, ако тя бъде реализирана в цялост.
Само че задълбочаването на зеления преход ще повлияе в обратна посока. Фон дер Лайен обеща (и е твърде вероятно да го изпълни) още през първите 100 дни на новата ЕК да бъде договорена сделка за чиста промишленост. Освен това през предстоящия мандат предстои да започне прилагането на т. нар. Система за търговия с емисии 2 (СТЕ 2), която обхваща сградите, транспорта и други сектори и се отнася до генерирането на емисии при потреблението на енергия (за разлика от досегашната система за производството). Първоначалната цел за емисиите от тези източници трябва да бъде изпълнена още през 2030 г., въпреки че те започват да се прилагат напълно през 2027 г.

През предстоящия мандат търговията с емисии ще обхване сградите и транспорта.

Така позитивният ефект от намаляването на административната тежест по съществуващите регулации далеч ще бъде надхвърлен от негативния от въвеждане или прилагане на нови.

Новите (за икономиката) ще повишат едновременно административната тежест, тъй като изискват създаването на нови административни звена или възлагането на дейностите на външен изпълнител, както и генериране на допълнителни разходи за тези квоти. Освен това се намалява предвидимостта, тъй като се добавя допълнителен източник на несигурност поради наличието на “пазар” за тези квоти, където цените ще се променят. Според прогнозите те ще варират в твърде широки граници (от 48 до 340 евро през 2030 г.).

Търговията с втория тип квоти (както и с първия) е далеч от пазарните принципи. При истинските пазари участието е доброволно и произтича от осъзнаването на някакъв интерес или нужда. Съответно колкото по-голяма е полезността от продукта, толкова повече е склонен да плати купувачът. Това не определя пазарната цена, тя зависи от всички продавачи и всички купувачи. Тоест трябва да се отчете и какви са предлаганите количества - колкото по-оскъден е продуктът, толкова по-висока ще бъде цената.

Търсенето на този продукт е създадено по принуда, а предлаганите количества се определят централизирано с политически решения. При предвидено намаляване на търгувания брой квоти дори запазването на същия размер емисии би означавало, че цената на тон ще се повишава. Тоест този допълнителен разход ще нараства и това ще се прехвърля към крайните потребители, които ще трябва да плащат все по-високи цени. На международните пазари това ще означава намалена разходна конкурентоспособност на продуктите, произведени в ЕС, което е точно противоположно на обявения приоритет.

Показателите за измерване на икономическия растеж, какъвто е брутният вътрешен продукт, по дефиниция не отразяват мъртвото тегло за икономиката от държавната намеса - наличието на изкривяващи регулации и данъци, които променят потребителския избор и водят до това количества стоки и услуги изобщо да не бъдат произведени. Тоест производството расте, но би могло да се увеличи с по-висок темп, да бъде по-устойчиво или да бъдат произведени различни продукти спрямо съществуващите, тъй като държавната политика е въздействала в определена посока.

Разбира се, защитата на живота и здравето на потребителите и на трети страни, които не са част от дадена сделка, е важна и необходима задача, но не е задължително тя да се извършва по начините, които се прилагат в момента или са планирани за следващия мандат на ЕК. Съвсем естествено е производителите и търговците да бъдат държани отговорни за качеството на околната среда и да поемат разходите или, ако е възможно, да се погрижат за пълното възстановяването до предходното є състояние преди замърсяването. При такава ситуация възниква необходимостта от доказване на причинно-следствена връзка между действията на някакъв бизнес и замърсяването, както и идентифициране на пострадалите от това хора или райони/региони.

Подобен процес е трудно осъществим по отношение на емисиите парникови газове и по-специално - на въглероден диоксид, защото са налице силно различаващи се позиции по темата дали климатичните промени (които никой не отрича, че се случват) са резултат единствено от човешката дейност и то в аспекта є отделяне на такива емисии. Всъщност въглеродният диоксид и въглеводородите са продукти на съществуването на живи организми на нашата планета, тоест това е съвсем естествен процес, който не замърсява околната среда. Освен това липсват доказателства, че ако Европа се превърне във въглеродно неутрален континент до 2050 г. това ще повлияе върху температурите по целия свят, при положение че относителните дялове на икономиката и населението є спрямо глобалните стойности се понижават и няма изгледи за пречупване на тези тенденции.

Европейското законодателство се основава на превантивен подход - за да не се случат изобщо емисиите, се въздейства пряко върху производството. Така произведените количества от някои продукти или забавят растежа си, или се понижават, или дори се свеждат до нула, но същевременно се насърчава производството и най-вече потреблението на други продукти. При този преход действителните желания на потребителите рядко се отчитат, но въпреки регулациите и дори забраните в крайна сметка те имат значение.

Фон дер Лайен и екипът около нея обаче не се вслушват нито в мнението на масовия потребител, който напоследък показва, че търсенето на електромобили например е далеч по-малко, когато субсидиите при покупка отпадат, нито в бизнесите, които се преместват извън ЕС заради скъпите емисии, затруднения достъп до енергийни източници и тежките регулации.

Другите приоритети

Социалната политика по принцип е приоритет на националните правителства, но ЕК възнамерява да предприеме по-активни действия и в тази област. Ще бъде назначен еврокомисар с пряка отговорност за жилищната тема, което би могло да означава, че се предвижда някакъв тип държавна намеса на ниво ЕС и на пазара на жилища. Все още не е налична информация какви мерки ще бъдат предприети, но е задължително да се припомни, че активната жилищна политика беше една от предпоставките за възникване на кризата с второкачествените ипотеки в САЩ, която след това достигна мащабите на Световна финансова криза през 2008 г.

Всъщност решението на проблема с достъпността на жилищата е в повишаване на покупателната способност на доходите чрез растеж, който включва всички социални групи. Пътят за това е както чрез по-благоприятна среда за бизнес, така и чрез подобряване на образованието. Фон дер Лайен идентифицира като сериозен проблем прекомерното време пред екрана, особено за по-младите жители на ЕС, но често се оказва, че това развитие е резултат от множество фактори, каквито са ниската цена, лесният достъп до съдържание, незаинтересоваността или липсата на време и възможности на родителите да осигурят други занимания, които да са достатъчно интересни, и т. н.

Това са фактори, върху които администрация, която е толкова далеч от хората, колкото ЕК, трудно може да въздейства. Отново е налице опасността наднационален орган да се опитва да се намеси там, където става въпрос за отношения и решения, касаещи отделни индивиди, което означава, че такава намеса би била обречена на неуспех и/или би била свързана с твърде високи разходи.

Изключително важна област, в която Фон дер Лайен обещава спешни мерки в рамките на първите 100 дни от мандата, когато ще бъде представена цялостна визия, е селското стопанство. Натискът за промени от фермерите в целия ЕС продължава да се засилва (пример за това бяха блокадите в Германия и Франция). Реформа на Общата селскостопанска политика действително е необходима, тъй като тя е скъпоструваща (заема основна част в настоящия бюджет на ЕС) и не дава желаните резултати. Използването на нови технологии допринася за намаляване използването на труд и делът на заетите в него ще продължава да се понижава.

Огромните субсидии и свръхпроизводството би трябвало да водят до по-достъпна храна, но въпреки това цените продължават да се повишават. Изглежда, че проблемът е по веригата между селскостопанската продукция и крайния потребител, където трябва да бъде насърчена конкуренцията. Освен това е необходимо да се търсят нови пазари извън ЕС, а субсидиите да се понижават, което едва ли ще бъде насоката на бъдещите промени.