Признат за един от двайсетте най-добри хирурзи на Испания, д-р Кубрат Сакскобургготски носи и друга титла – Негово Царско Височество Кубрат, Княз Панагюрски и Херцог Саксонски. Kнязът даде интервю пред списание “BETTY Моята аптека” въпреки огромната си натовареност като лекар на първа линия в борбата с COVID-19.
Кубрат Сакскобургготски е третият син на последния български цар Симеон II и царица Маргарита. Роден е на 5 ноември 1965 г. в Мадрид. Там учи във Френския лицей, през 1990 г. завършва медицина в Наварския университет в Памплона. Специализира гастрохирургия отново в Мадрид, в клиника „Пуерта де Йеро“. От 1997 г. до 2003 г. е хирург по вътрешни болести в клиника „Робер“, след това в мадридската болница „Сан Камило“, където от 2006 г. е ръководител на отделението по хирургия и колопроктология и член на управителния съвет.
През 2004 г. участва в консултантския съвет на болница „Токуда“ в София. На 27 октомври 2010 г. е въведен в Малтийския орден, който днес е хуманитарна църковна организация, управляваща болници в различни страни. Д-р Кубрат Сакскобургготски и съпругата му доня Карла Мария имат трима синове – княз Мирко Панагюрски, княз Лукас Панагюрски и княз Тирсо Панагюрски. Двамата по-големи братя следват стъпките на баща си в лекарската професия.
Доня Карла Мария има собствена марка козметика Carla Bulgaria Roses Beauty – продукти на основата на розова есенция от България. Семейството посещава често нашата страна, с която го свързва не само историческата фамилна съдба, но и истинска любов и уважение.
Д-р Сакскобургготски, Вие, братята Ви и сестра Ви Калина завършвате Френския лицей в Мадрид, но след това всеки от вас поема по напълно различен професионален път. Вие как избрахте медицината?
Може да се каже, че почувствах лекарската професия като призвание още от малък. Когато за първи път успях да се кача сам на колело без помощта на родителите си, те решиха да ми направят подарък. За тяхно учудване поисках да ми подарят аптечка за първа помощ, която носех със себе си още от 7-годишна възраст, за да излекувам всички ранени. Така си остана и до днес…
Кога и как решихте да се насочите към вътрешните болести и колопроктологията?
Твърдо вярвам в тясната специализация. Аз специализирах обща хирургия и хирургия на гастроинтестиналната система. Това е нещо като „вътрешна медицина“ в хирургията. Тя обхваща твърде широко поле: съдова хирургия, хирургия на храносмилателната система, ендокринна хирургия, спешна хирургия… В глобализирания свят, в който живеем, пациентите търсят тесни специалисти, без значение в коя институция практикуват.
Кои са най-важните качества, които правят един хирург добър?
Без съмнение това са: призвание, образование, любов към работата и уважение към пациента.
Имате уебсайт с форум и блог и отделяте от личното си време, за да отговаряте на въпросите на пациенти и да ги информирате. Каква е Вашата мотивация да го правите така неуморно?
Онлайн консултациите са все по-чести. Здравните застрахователи, както и обществената медицина в много държави залагат на тях. Добре е както за пациента, така и за специалиста. Очевидно не всичко може да се реши по този начин, защото нищо не замества физикалния преглед, но една онлайн консултация все пак може да ориентира пациента и да помогне.
Наблюдава ли се тенденция за увеличаване на заболяванията на стомашно-чревния тракт през последните години? Имат ли връзка те с качеството на храната?
Мисля, че проблемът не е само в качеството на храната, което със сигурност се е влошило. Проблемът е в ритъма ни на живот. Във времето, в което живеем, в забързания живот, който водим, в липсата на сън, в стреса и напрежението, на които сме подложени ежедневно.
Имате ли представа за българската медицина във Вашата област и поддържате ли контакти с български лекари?
Не бих могъл да коментирам българската медицина, тъй като не съм практикувал в България, нито съм бил пациент… Когато идвам в България, го правя, за да посетя родителите си, не по професионални причини. Но имам много добър приятел български лекар, гастроентеролог, който ме държи в течение на процесите тук.
Как се развиха Вашите професионални отношения с Болница „Токуда“ в София?
През 2004 г. имах честта да участвам в българската делегация, която трябваше да убеди доктор Токуда, че България е добър избор за създаването на основната му болница извън Япония, поради добрия баланс между местоположение и необходимост от подобен център. Години по-късно се гордея, че София има такава болница с тези характеристики, която по онова време беше само проект.
Какво е за Вас България?
Родината на моя баща, която винаги са ни учили да обичаме и уважаваме.
Вашата съпруга, доня Карла, има собствена козметична марка продукти, създадени на основата на розова есенция от България. Как се приема българската роза в Испания?
Когато съпругата ми създаде марката Carla Bulgaria Roses Beauty, българската козметика нямаше никакви традиции в Испания. Карла свърши огромна работа по отношение на популяризирането както на страната, така и на уникалните свойства на българската маслодайна роза и достойнствата на българската фармацевтична индустрия.
Как се отнасяте към българската народна медицина и лечението с билки по принцип? В Испания има ли подобна традиция?
Тази традиция съществува навсякъде. Испания не е изключение. За мен това е едно полезно допълнение към традиционната медицина, което обаче в никакъв случай не би могло да я замени.
Кое е най-перспективното съвременно откритие в медицината във Вашата област?
Няма еднозначен отговор на този въпрос. Медицината непрекъснато се развива. Има толкова много открития. Мисля, че дешифрирането на нашия генетичен код ще даде възможност за популяризиране на превантивната медицина. Това ще даде възможност да се диагностицират заболяванията преди тяхната клинична изява. В това отношение ще напреднем.
Познавате ли българските планински и морски курорти, българското балнеолечение и минерални води?
Да, разбира се. Имал съм щастието да пътувам из цялата страна. Да опозная планината, морето. Спомням си с много топли чувства посещението си в село Баня, където се насладих на прочутите минерални извори, датиращи още от римско време!
Кой е Вашият начин да се откъсвате от ежедневието и да релаксирате?
Опитвам се да спортувам, защото това компенсира стреса, причинен от работата ми. Също така се опитвам да прекарвам свободното си време със семейството и приятелите си.
Каква е традицията във Вашето семейство за посрещане на големите семейни празници?
Както във всяко друго семейство – опитваме се да споделяме важните моменти заедно.
Какво от българската култура, изкуства и фолклор намирате за особено интересно и сте представили и на Вашите синове?
Винаги ме е изненадвал огромният артистичен потенциал на българския народ. Разходката из който и да е град във всеки един сезон е прекрасно изживяване. Художествени галерии, култура, мода, ресторанти, музика… нещо винаги се случва. За щастие децата ми са били с мен по време на пътуванията ми в България и познават всичко това.
Вашето пожелание към читателите?
Какво друго да пожелая освен… много здраве!