Н. Пр. Кенет Мертен, посланик на САЩ у нас, с ексклузивно интервю пред „Труд news“ в навечерието на срещата на върха на НАТО: Ако Русия успее в Украйна, ще живеем в по-опасен свят

Н. Пр. Кенет Мертен, посланик на САЩ у нас, с ексклузивно интервю пред „Труд news“ в навечерието на срещата на върха на НАТО: Ако Русия успее в Украйна, ще живеем в по-опасен свят

Целта на НАТО не е да води война, а да я предотврати

Въпросът е не дали, а кога Украйна ще се присъедини към пакта

Приносът на България е безценен за Алианса

Във Вашингтон утре започва срещата на върха на НАТО. Това е среща на Северноатлантическия съвет на възможно най-високото ниво - това на държавните и правителствените ръководители на страните членки. На сегашния форум на върха ще бъде отбелязана 75-годишнината от основаването на пакта, който днес вече има 32 членки.

Предстои също да бъдат взети важни решения за бъдещите действия на Алианса към предизвикателствата и променящата се глобална среда за сигурност. Основна тема на срещата на върха ще бъде конфликтът в Украйна и подходът на НАТО към него.

Какви решения се очаква да бъдат взети на форума? Какво послание ще отправи от него НАТО? Единен ли е Алиансът в позицията си за украинската криза? Възможно ли е пактът да се намеси пряко в конфликта в Украйна? Каква е ролята на България за укрепването на пакта, в който членува вече 20 години? На тези и други въпроси отговори специално за „Труд news“ посланикът на САЩ в България Н. Пр. Кенет Мертен в навечерието на срещата на върха на НАТО.

- Ваше превъзходителство, утре във Вашингтон започва срещата на върха на НАТО, една от основните теми на която ще бъде войната в Украйна. Киев обяви, че очаква на форума да бъде взето „силно“ решение. Да очакваме ли такова и какво би могло да е то?
- Предстоящата среща на върха на НАТО във Вашингтон е историческа и представлява жизненоважна възможност да се срещнем с всички свои съюзници, между които е и България, за да обсъдим плановете за защита на нашето бъдеще. Срещата ще отбележи 75-ата годишнина от основаването на най-успешния съюз в историята. И докато очакваме срещата на върха, е важно да подчертаем, че Алиансът е по-силен от всякога. Присъединяването на Финландия и Швеция наскоро укрепва още повече НАТО и способността на Алианса да възпира агресори и да защитава своите граждани. Предстоящата среща на върха на НАТО ще изпрати мощно послание за единство и решителност, за да покажем, че НАТО твърдо подкрепя Украйна срещу непровокираната агресия на Русия. Очаква се съюз­ниците да се споразумеят по отношение на няколко инициативи за укрепване на сътрудничеството на НАТО с Украйна. Първо, съюзниците ще постигнат съгласие да дадат начало на Програмата на НАТО за подкрепа и подготовка в областта на сигурността за Украйна. Тази инициатива ще включва командване на НАТО, начело с генерал-лейтенант, базирано във Висбаден, Германия, с логистични центрове на източния фланг, което ще засили нашата подкрепа за самоотбраната на Украйна, без да превръща НАТО в страна от конфликта. Второ, очаква се съюзниците да се споразумеят за дългосрочна финансова подкрепа за Украйна, с която ще демонстрираме нашия ангажимент към подкрепата за Украйна в предвидимото бъдеще. Трето, въпреки че НАТО не планира да отправи покана към Украйна по време на срещата на върха, съюзниците ще изградят мост към членството на Украйна. Единодушни сме, че бъдещето на Украйна е в НАТО и че въпросът не е дали ще се присъедини, а кога. Тези решения подчертават ангажимента на НАТО към подкрепата за Украйна и защитата на нашите споделени ценности на демокрацията, свободата и върховенството на закона. България, като непоклатим член на НАТО за последните 20 години, винаги е играла ключово важна роля за подкрепата на тези инициативи и гарантирането на регионална стабилност.

- В дневния ред на предстоящата среща на върха е предвидено обсъждане на укрепването на възпирането и отбранителната позиция на НАТО. Това може ли да включва разполагането на допълнителни сили на пакта, например в България, като държава, която е гранична с украинския конфликт?
- От 2014 г. насам съюзниците в НАТО прилагат най-мащабното укрепване на колективната си защита за едно цяло поколение, посредством повече военна сила, способности и инвестиции. В лицето на пълномащабната руска агресия в Украйна, НАТО удвои броя на бойните си групи, разположени на източния фланг, в това число и изключително добре подготвената мултинационална бойна група, на която България е домакин. От двете страни на Атлантическия съюз съюзниците засилват производството на отбранителни продук­ти и системи, за да подсигурят безопасното бъдеще на Алианса. Рекордно висок брой членове на НАТО надхвърлят целта от 2% от БВП за разходи за отбрана, като 23 от съюзниците покриват двупроцентния критерий тази година. България е на път да изпълни изискването за 2% до края на 2024 г., като по този начин още повече ще подпомогне защитата на своите граждани и ще допринесе за колективната сигурност на Алианса. Имайки предвид, че разгръщането на военни сили се определя от стратегическата необходимост за това, нека няма съмнение, че НАТО твърдо се ангажира с опазването на сигурност­та на всички свои членове, включително България. Присъствието на допълнителни сили на стратегически локации е част от широкообхватните усилия на НАТО да поддържа ниво на готовност и възпиране на територията на целия Алианс.

- Даването на разрешение на Киев да използва доставяните от Запада оръжия по цели на руска територия предизвика несъгласие сред някои от съюзниците в пакта. Има известно разделение и по въпроса дали не е време да се даде превес на усилията за постигане на мир. Доколко единен наистина е НАТО, особено по украинската криза?
- НАТО остава обединена в подкрепата си за Украйна и в своя ангажимент към колективната отбрана. Въпреки че винаги има различни гледни точни в рамките на военен съюз от 32 държави, основните принципи на НАТО - защитата на демокрацията и свободата, ни обединяват. И подкрепата за Украйна е в наш жизненоважен интерес. Подкрепата, която ние колективно осигуряваме за Украйна, не само е в помощ на атакувана суверенна страна, но също така гарантира стабилността и сигурност­та на целия трансатлантически регион. Лидерството на България и нейният ангажимент към евроатлантическите идеи са фундаментално важни за силата и единността на НАТО. Предстоящата среща на върха още повече ще укрепи нашето единство и решителност, като по този начин ще гарантира, че НАТО продължава да устоява твърдо на световните предизвикателства. По отношение на употребата на оръжия, предоставени от западните държави, важно е да погледнем фактите: Русия използва локации за разполагане на оръжия точно на границата, за да атакува безмилостно Украйна. За да се защитят, украинците поискаха разрешение да използват западни оръжия в отговор на руските войски, които ги атакуват през границата и за да не позволят създаването на безопасни убежища за руските сили, докато те се готвят да ги обстрелват. По-общо казано и както сме казвали и преди - руската окупация на Украйна не води до мир, а капитулацията пред Путин не води до сигурност. Ако Русия успее в Украйна, всички ние ще бъдем по-уязвими и ще живеем в по-опасен свят. Затова има смисъл НАТО да играе по-голяма роля в тези усилия.

- Възможно ли е Алиансът пряко да се намеси в конфликта в Украйна, например с изпращането на войски?
- В медиите се разпространява значително количество дезинформация по този въпрос, затова искам да бъда ясен: целта на НАТО не е да води война, а да я предотврати. Докато съюз­ниците предоставят безпрецедентна подкрепа за Украйна, включително военна помощ и подготовка, НАТО не е част от конфликта. Фокусът на НАТО е да даде възможност на Украйна да се защитава и да гарантира, че конфликтът няма да ескалира извън границите на Украйна. Генералният секретар на НАТО е категоричен, че няма планове за директна интервенция на войски на НАТО, а нашите усилия са концентрирани върху подкрепата за суверенитета и териториалната цялост на НАТО с други средства.

- На тази среща на върха ще бъде отбелязана 75-годишнината от основаването на НАТО. През последните 20 от тях и България е член на пакта. С какво, според Вас, допринесе страната ни за укрепването на Алианса и същевременно какво България спечели от членството си в НАТО?
- България е непоколебим член на НАТО за последните 20 години и приносът на страната е безценен за Алианса. България е била домакин на безброй съвместни военни подготовки и учения, фокусирани върху подобряването на нашата споделена готовност, като освен това е участвала в ключови мисии на НАТО. През последните две години България с гордост е домакин на мултинационална бойна група, наброяваща повече от хиляда мъже и жени в униформи от осем различни държави. По този начин България се възползва от гаранциите за колективна сигурност, които НАТО предоставя, осигурявайки мир и стабилност за гражданите си. НАТО защитава това, което е важно за българите, а и за всички нас - свободата, мира, и създаването на стабилна основа, върху която да градим проспериращо бъдеще за нашите деца. Трансатлантическата връзка между Европа и Северна Америка, която включва и България, обезпечава нашите свобода и сигурност през последните 75 години, и ние заедно сме по-силни от всякога.

- И все пак НАТО ще покани ли Украйна за член?
- В НАТО има съгласие, че бъдещето на Украйна е в Алианса. Отново повтарям, че въпросът е кога това членство ще бъде факт, а не дали. Въпреки че НАТО няма да отправи официална покана към Украйна на срещата на върха тази седмица, ние работим за това да сближим колкото се може повече Украйна с НАТО. Това включва изграждане на капацитет, чрез който Украйна да приведе своите сектори за отбрана и сигурност в съответствие със стандартите на НАТО, както и подобряване на системата за обществени поръчки в областта на отбраната и укрепване на отбранителната индустрия на страната. Членството в НАТО ще бъде окончателната гаранция за сигурността на Украйна и ще осигури дълготраен мир. Твърдата подкрепа на България за Украйна и нейното лидерство в НАТО играят ключова роля за реализирането на тези усилия.

Нашият гост

Н. Пр. Кенет Мертен е извънреден и пълномощен посланик на Съединените американски щати в България от април 2023 г. Зад гърба си г-н Мертен има още две посланически назначения - от 2012 г. до 2015 г. в Хърватия, а преди това в Хаити, от 2009 г. до 2012 г. Задграничните назначения на г-н Мертен включват посолството на САЩ в Париж, дипломатическата мисия на САЩ към Европейския съюз в Брюксел, посолството на САЩ в Бон по време на обединението на Германия. Кенет Мертен е с ранг кариерен министър в Държавния департамент на САЩ.

Още от (Интервюта)