Оскотялото бъдеще

По-малко от месец преди поредните избори никой дума не обелва за младите българи – те сякаш не съществуват за политиците ни

Все повече врати ще се затръшкват пред „младите“, Европа на „откритите врати“ вече е мираж

Известно е, че българските политици не виждат по-далеч от джобовете си. Трябва да си пълен глупак, за да очакваш от тях някакво най-смътно прозрение, особено за идващото Време. Истината отдавна се е отказала да има вземане-даване с тях, то е все едно да водиш задушевни разговори с някакво нащърбено гранитно паве – нагласявано няколко пъти пред Парламента от едноръки майстори.

А Животът им навира в очите факти, от които и най-коравосърдечният политикан би се стреснал - и даже би извъртял едно фалшиво театро за пред публиката. Защото много често в политиката и дърварските преструвки носят дивиденти. Но нашите герои и от това се отказаха, напълно достатъчно им е да опазят властта си до следващите предсрочни избори.

Тук всичко вече крета в този режим – всичко е „предсрочно“, тоест – недонаправено, сакато. Или всичко е „досрочно“, обвързано с някакъв срок – и затова никой не му обръща внимание, то няма никакво значение.

Нашето знаме е Джобът, толкоз. Не е казано така, но това се подразбира: и Държавата вече е „досрочна“, само дето не е ясно, кога точно ще ѝ палнат фитила. И Бъдещето – дори то! – от години им нашепва, че Държавата няма да оцелее дълго в този режим на „досрочие“.

Тия дни едно проучване на „Тренд“ им поднася на тепсия този извод. Но още преди шест години ни бе съобщено, че 44 процента от българските деца са в „зоната на оцеляване“ – и това се случи не къде да е, а по време на Парламентарния контрол на 5 март 2018 година. Сега „Тренд“ потвърждава и дори разширява хоризонта на скотщината пред българските деца.

Според въпросния изследователски център, „45 процента от българските младежи на възраст от 15 до 29 години, се притесняват от финансови проблеми в бъдеще, а 23 процента от неуспехи в кариерата“. 20 процента от младите българи се страхуват от „липсата на стабилни лични взаимоотношения“. 37 процента от тях са били – или са – зависими от алкохола, 15 процента – от хазарта.

Няма защо да се заблуждаваме, отсега е ясно: няма да има милост към тия младежи, те вече са определени да бъдат страдалци, те са нашите обречени. И никой няма да си признае, че има заслугата за това.

Това са поколенията на изоставените. Техният шанс да се измъкнат от тази прокоба е равен на шанса на онзи фермер, който намерил часовника си „Ролекс“ цели 50 години, след като той бил погълнат от крава.

Изглежда невероятно, но, все пак, и храносмилателният трафик на кравите се подчинява на някакви правила. Нещо, което изобщо не съществува при изоставените поколения – при тях няма правила. Ако сме честни, ще признаем, че те няма как да се измъкнат от статута си на изоставени – те вече са забравени от Бъдещето.

Пак преди около шест години, американското посолство в София организира шумна кампания, наречена „Силата е в теб“. Още тогава бе ясно, че тя няма да има никакъв успех – дори си позволих да напиша, че ще е по-далновидно да се направи кампания, озаглавена „Грехът е към теб“. Но и тогава, а още повече сега, никой не се ангажира с кампании за греховете на властниците ни, изглежда трябва да приемем, че те са неизбежни и непоправими, няма смисъл да си губим времето с тях.

Американците просто за пореден път доказаха, че не са в състояние да проумеят българските ни работици. Първата им кампания, с която вероятно е трябвало да проверят тукашните настроения, бе наречена „Те ще променят България“. Зад въпросните фамозни „Те“ очевидно се визираха младите българи, което си беше направо комично, ако човек е наясно, до каква степен са дезинтересирани те от политиката. „Те“ нищо не промениха – и изобщо не бяха в състояние да променят, дори и през ум не им минаваше това. Да се добереш до някаква диплома от американски университет или да ходиш на лятна студентска бригада в САЩ – това не те превръща автоматично в търсещ „промяната“ бунтар, в някакво подобие на „революционер“.

Авторите на кампанията дори не бяха наясно, че у нас изобщо не се бе състояла битката на поколенията, младите отбягваха сериозно да се замислят, каква е причината за провала на „проекта на бащите“ – и как се съизмерва той с нескончаемите провали на Прехода.

Бяха оставили на малцина избраници да проумяват това вместо тях – те пък бяха назначени за „американофили“, въпреки кърваво-червения им произход. Колкото пъти въпросните мелези обговаряха „Промяната“, толкова пъти това поевтиняваше, оскърбяваше и направо унижаваше „западните“ ценности.

Така, анонимните „Те“, които трябваше да променят България, безславно отпаднаха от сметките. Баламосваха още известно време публиката, че „Силата“ е в някого – макар че никога повече не казаха, че се имат предвид „младите“.

И накрая организираха дебаркирането на Кирчовата чета, която щеше да комизира до крайна степен българската политика – и направо да я срути.

На Кръстниците им омръзна да чакат младите българи да втасат в нужната степен, а и разбраха, че интригите в тукашната Политическа Секта по-бързо могат да ги доведат до желаната цел. Операцията се оказа успешна - и сега дори могат да претендират, че още преди шест години са били наясно, кой ще осъществи „промяната“ – стига да има кой да им вярва. А утешението на българските сеирджии е, че на такива като кирчовци за нищо не може да им се има доверие, Кръстниците вече са се убедили в това.

А „младите“, които трябваше да променят България и в които уж беше силата? Те ще продължават да се страхуват от идващото Време, все повече ще се усещат отчуждени и безпомощни – днес са близо 50 процента, утре ще бъдат и повече. Те ще трябва да преживеят и епохата, в която все повече врати ще се затръшкват пред тях, Европа на „откритите врати“ вече е мираж.

Това ще се случи и с Америка – а ако не се случи, ще бъдем свидетели на нова Гражданска война. Над 47 милиона имигранти живеят в САЩ, отделно от  тях има и 11 милиона нелегални имигранти, те ще искат все повече и повече права. В „Джанго без окови“ на Тарантино има една зловеща реплика, отправена към Джанго и то от друг негър, героят на Самюъл Джаксън: „Белите винаги ще бъдат повече“, приблизително в този смисъл. Но и това вече нищо не решава. Ще се чува грохота от затръшквани – но и от разбивани врати.

Навремето, когато представях в рубриката „Открити врати“ на „Всяка неделя“, великият Джакомети, примерно, си казвах, че вършим едно полезно дело. Много често вземах филми направо от френското, немското или японското посолство, понеже официалният телевизионен видео-обмен бе силно ограничен. Мисля, че и досега пазя „Очите на Жаклин“ – кратко филмче за Пикасо. Цензорите мрънкаха, но не особено стръвно. И така, по малко влизаше чист въздух в телевизионните дебри.

И каква полза от това, кой знае днес за Джакомети?

Бъдещето пристъпва предпазливо към нас, дори и това не е сигурно - заради извечната ни несъобразителност и нерешителност. По-малко от месец преди поредните избори никой дума не обелва за младите българи – те сякаш не съществуват за политиците ни.

Отписали са ги.

Така, фактически, отписват и Бъдещето. Това няма да им бъде простено – най-малкото, понеже целият позор на Настоящето винаги беше оправдаван с очакваната милостиня от Бъдещето.