Основният ни национален интерес е да се бранят българските дух и самосъзнание

„Берлинският диктат“ беше опасен прецедент за цяла Европа

Не зная каква “македонска идентичност и език” ще защитават Северна Македония в ЕС, нито колко са важни за тях или за нас “европейските ценности”, но зная, че основният национален интерес на България и политиците й само и единствено да бранят българските дух и самосъзнание, културно-историческото и езиково ни наследство (езикът е най-важния жалон на нацията) - където историята е предначертала те етнически да се разпрострат териториално във вековете…

Тази борба е в основата на делото на Дамян Груев, Георги Делчев, Тодор Александров и Иван (Ванчо) Михайлов - най-великите революционери и водачи на българите, останали поробени в Европейска Турция след безумния Берлинския конгрес. А този гнусен антибългарски “Берлински диктат” беше опасен прецедент за цяла Европа като вместо етно-религиозната справедливост на терен избра “баланса на силите” в международните отношения - нещо, което като с детонатор ще взриви света на два пъти няколко десетилетия по-късно…

Той беше грозен акт, който се изгаври с нечовешката радост на целокупния български народ след освободителната за българите Руско-турска война (1877-1878г.) и реално със заострена политическа гилотина насече на пет парчета етническата ни снага - следователно няма как да е реабилитиран днес освен от тежки българомразци и национални предатели.

Дамян Груев и Георги Делчев се бият срещу Османския политически гнет, както и срещу сръбско-гръцката духовна и въоръжена пропаганда край Вардара и Егея - само в защита на българската етнос и национален дух. Тодор Александров се бори и за оцеляването на националната принадлежност на българите от новите завоеватели след предателската Междусъюзническа война - Сърбия и Гърция. А насилствената асимилация, респективно сърбизирането и гърцизирането на местните българи са пример за висша изобретателност на садизма и човешката жестокост - първите сменят идентичност и имена със средновековни мъчения и убийства, вторите директно изчистват етнически де що има българин - а българите преобладават осезаемо. И край Вардар, и край Беломорието.

Нарочно изреждам кой срещу какво се бори от революционерите български лидери във времето - все в защита на българското.
С какво ще се бори Иван Михайлов? Сръбската и гръцката окупация в двете поробени части на Македония и Западните покрайнини след Първата световна война и комунистическите денационализаторски набези по време на Втората световна. След Втората световна война обаче се задава нова политическа чума и предизвикателство пред Ванчо: “македонизмът”.

Създаването на нова нация - македонската, - с която безвъзвратно да се отроди българското - а убийствата и безчинствата срещу българския етнически елемент и идентичност продължават и надминават всички предели на въображението. Книгата “Противобългарските съдебни процеси в Скопие” е паметник на българското страдание и чест от тези трагични времена… 
(Книгата, съставена от Спас Ташев, е покъртителна и е задължително четиво за всеки, който иска да види какво геройство се е изисквало да се наричаш българин на място, където днес това е едва ли не срамно…)

Това, което лидерът на македонското освободително движение Иван Михайлов сам казва в тв интервюто от линка, приключва темата “Македония”: просто е “записан по телевизията” и няма как писмените му архиви да бъдат фалшифицирани. Той е първият лидер с такъв “проблем” - до този момент реалистичен спор за националната принадлежност на славянското население в Македония никога не е имало. Никога. 

Изгледайте това видео. Това е диалектическото начало по търсенето на изчегъртаните ни родово-национална памет и обществена съвест. Пътят е дълъг, но пак ще свърши пак именно в този разговор. 

Линкът с разобличаващия разговор на Кеворк Кеворкян с последния революционен лидер на македонските българи и страшилище за днешните отродени българи в Повардарието - Иван Михайлов: