Оставка на народен представител не се гласува

Решението трябва да е резултат на свободно формирана воля, която Конституцията защитава

На 4 октомври т.г. Народното събрание обсъжда цял ден подадената в писмена форма оставка на народния представител Делян Добрев, а накрая с гласуване „за“ и „против”, я отхвърли.

Оставката на народен представител е както морален, така и важен юридически акт. Като юридически акт, тя е израз на свободно и доброволно изразена воля на народния представител за предсрочно прекратяване на неговите пълномощия „при подаване на оставка пред Народното събрание“. Разпоредбата на чл. 72 има непосредствено действие (чл.5, ал.2 от Конституцията) и се прилага, след като писмената оставка е редовно подадена пред Народното събрание. Народният представител многократно и публично потвърждаваше волята си да бъдат прекратени предсрочно пълномощията му.

Изложеното разбиране за характера на оставката се потвърждава от разпоредбите на Конституцията, практиката на Конституционния съд (КС) и от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС).

Конституцията съдържа общо 6 случая на подаване на оставка от висши държавни органи. Освен в чл.72, ал.1, т.1 от Конституцията, тези случаи са: при подадена оставка от: президента и вицепрезидента на Републиката (чл.97, ал.1,т.1); Министерския съвет ( чл.111, т.2); съдиите, прокурорите и следователите ( чл.129, ал.3, т.1); изборни членове на ВСС ( чл.130, ал.8, т.1) и на конституционни съдии ( чл.148, ал.1,т.2). От тези 6 случая само при подаване на оставка от Министерския съвет, Конституцията изрично изисква Народното събрание, поради изключително важните функции на правителството като централен орган на изпълнителната власт да бъде гласувано в парламента. Защото иначе страната може да остане без правителство. В останалите 5 случая, включително и при оставката на народен представител, такова изискване не е предвидено. Това дава основание да се направи изводът, че правилото за останалите случаи е: не се предвижда приемане или неприемане на оставката от органа, пред който тя е подадена. Разрешението, предвидено при подаване на оставка от Министерския съвет е изключение от правилото. А в правото от векове е възприето разбирането, че изключенията се установяват само изрично и когато са предвидени, те се тълкуват строго ограничително и се прилагат само за случаите, за които са установени.

Ето защо, след като за подадената оставка от народен представител „приемането“ или „неприемането й“, не е изрично въведено, то не се прилага и не се изисква. Няма пречка Народното събрание да провежда дискусия по повод на подадената оставка, но не и да навлиза в преценка на мотивите и да преценява тяхната основателност, целесъобразност, да гласува „за” и „против” и т.н. Такова право на Народното събрание не е предвидено в чл. 72 от Конституцията. Това означава, че Конституцията не е желаела да го предостави на парламента.

Конституционният съд е имал повод да се произнесе по подаване на оставка от вицепрезидент (покойната Блага Димитрова през 1993 г.). В решение № 11 от 16 юли 1993 г. Съдът е приел да се произнесе „само по въпроса, доколко решението за подаване на оставка е резултат от свободно формирана воля, а не е взето под въздействието на насилие, заплашване или измама“ (Сборник „Решения и определения на КС“ - 1993, с. 113).

Народният представител, по повод на чиято оставка бе проведено гласуване и оставката отхвърлена, публично заявяваше и заяви, че ще продължи да настоява за „приемане” на оставката. Това е много лична територия на народния представител като свободен гражданин, която Конституцията защищава от всяка външна намеса.

И още един аргумент в подкрепа на изложеното до тук разбиране.

ПОДНС не определя реда за прекратяване на пълномощията на народните представители при подаване на оставка. Правилно или неправилно, чл. 137 от ПОДНС постановява: „За неуредените въпроси в този правилник се прилага Кодексът на труда и Кодексът за социално осигуряване, освен ако това е несъвместимо с положението им на народни представители“. Кодексът на труда за тези случаи предвижда в чл.326 прекратяване на трудовия договор с 30-дневно писмено предизвестие на работника или служителя до работодателя, без каквито и да е мотиви, само въз основа на изразената воля. Трудовото правоотношение в тези случаи настъпва с изтичане на 30-дневното предизвестие, без да изисква каквото и да е мнение, одобрение или съгласие на работодателя. Това законодателно разрешение, което съществува от 1986 г. насам, е израз на свободата на труда и забраната на принудителния труд (чл. 48, ал. 3 и 5 от Конституцията).

Кой може да оспорва решението на парламента

Дали решението на Народното събрание, с което се отхвърля подадената оставка, е конституционосъобразно и може ли да се оспорва пред КС по чл.149, ал.1,т. 2 от Конституцията? Тъй като Конституционният съд действа само по сезиране, този въпрос могат да решат единствено висшите държавни органи, които съгласно чл.150, ал.1 от Конституцията имат общата компетентност да сезират КС: най-малко 48 народни представители, Министерския съвет, Върховният касационен съд, Върховният административен съд и главният прокурор.