Парламентарният контрол тъне в информационна тъма

Ще се превърнат ли сесиите на НС в сбирки на съзаклятници!?

Изтляват и сетните илюзии за демократичност в българското публично пространство

Предназначението на т.нар. парламентарен контрол е да изтъкне демократичните функции на този фундаментален ръководен орган в република България. Сиреч да крепва устоите на представителната демокрация. Десетилетната традиция в петъчния ден въпросните „проверочни” заседания на парламента да се излъчват пряко по БНТ бе със замах преустановена на 27 април т.г. по предложение на коалиционния партньор – Обединени патриоти. Контролът оттук-насетне става достояние на гражданството по БНТ 2. Тя го предава „на живо” от парламентарната зала, в която „цари мъртвило”.

Камерата срамежливо опипва празните столове, а микрофонът огласява монотонно каканижещия глас на „контролиран” министър, който чете на скоропоговорка стъкмения от подчинените му отговор. Избирателят очаква да види на екран физиономията на питащия, да прецени по гримасата му удовлетворен ли е, настървен ли е, каквито обикновено са реакциите на разпитващите дразнители. Ядец. И питащите отсъстват. Хвърлили си хайвера на хартия и вече нехаят. Или пък не ги дават нарочно. Може пък екипът на БНТ да е кьопав…

Я, да проверим тая работа. Търсенето по информационната мрежа на запис от парламентарния контрол в петъчния 8 септември се оказва безплодно. И помен няма от такъв факт в Народното събрание. Ни визуален, ни звуков, ни писмен. Хем и националното радио е ангажирано с отразяването му. Няма и стенограма на сайта на парламента.

Да не би пък да е засекретено събитието, поради застрашаваща националната сигурност щекотливост на въпросите. Чак пък общественото недоволство от закриването на плаж „Делфин” да предизвика гражданска война не е за вярване. Нито темата за финансовите резултати от края на сезона в „Слънчев бряг”, нито програмата за развитие на селските райони или състоянието на образованието и науката могат да потулват някаква заплаха (поне не краткосрочна) за сигурността.

Защо тогава това загадъчно информационно затъмнение?

Защото такава беше целта и е постигната. Колкото по-оскъдни са преките впечатления от дейността на народните представители, толкова по-голяма е вероятността да не им спада рейтинга. Това от една страна.

От друга – зловредно е публиката да знае колкото действащите лица и да се усъмнява в правилността на избора им. Такава дамоклева угроза виснеше тъкмо над патриотичните глави във властовата коалиция и неслучайно тяхното кьоше огласи идеята да се бастиса контролът – и парламентарният, и блицът, директно насочен към изпълнителната власт. Като стана дума за „блиц-контрола”, който просъществува едва три годинки, при дебатите за отмяната му Искрен Веселинов, депутат от Обединените патриоти се изказа неподготвен и „непосъветван”, като изтъкна аргумента, че „блиц”-контролът бил въведен в парламентарната практика през управлението на Пламен Орешарски, за да го направи „поне малко популярен”.

Добре де, щом като един бивш премиер въртян на шиш пред очите на народа става популярен, защо на действащият да му се отнеме тази възможност? Или популярността му е достигнала предела си, та „блицът” се явява излишен?

Пак на това предрешено заседание Валери Симеонов, добил това лято по морския бряг завидна за един маргинален политик, медийна популярност, разпалено уверяваше, че „няма ограничаване на достъпа до информация, нарушаване на принципите на демокрация”. И питаше риторично: „Ограничава ли се правото на човек, който има желание да следи заседанията да го прави – не! БНТ2 се гледа по всички места, където и БНТ1. Изводите от изказванията са, че „много сме велики”, „уникални сме”, „трябва да ни излъчват на всяка цена и то по БНТ”. Вие за какво сте тук, да ви показват по телевизора ли!?

Има ограничаване на достъпа до информация, Симеонов! Къде е тази информация за парламентарния контрол на 8 септември? Хайде 1 септември го подминаваме, макар че пак се падаше петък. Ако човек не клекне на уречения ден в 9 сутринта пред телевизора с БНТ2 насреща, ще се информира „на куков ден”. И второ, като се гледа БНТ2 наравно с БНТ1, защо нито един депутат не кандиса да се яви в пленарната зала.

Досещаме се ние кому е угодна информационната тъма, която тихомълком се спуска над парламентарната светая светих.

Водещата причина, безсъмнено се съдържа в максимата че, колкото по-неинформиран е индивидът, толкова е по-лесно манипулируем. А излъчваните по телевизията нережисирани заседания на Народното събрание, с импровизациите, с тенденциозните нападки и редом с тях убедително мотивираните доводи довеждаха зрителите до някакви заключения по съществото на обсъжданите въпроси.

Излаганите проблеми от конкретни граждани и разнородни слоеве на обществото създаваха усещане за съпричастност на народните избраници и макар често привидна отговорност за решаването им. Редом с навяващите досада бъбриви издания на на тази тв „поредица” се явяваха и действително полезни, осведомяващи и ограмотяващи публиката нейни „епизоди”.

Но се съмняваме, че това беше генералното основание за отменената широка публичност на парламентарния контрол. Друго е то, и неизказано. Корени се в изконното национално усърдие да се укрива от хорски очи неугледното и срамотията у дома. Оттам иде „замитането на боклука под чергата” и вечния уплах „какво ще кажат хората”.

А каквото си викат хората като си гледат депутатите в Народното събрание ги громи безпощадно. За техните впечатления, уви, специален принос даваше и излъчваният парламентарен контрол. Както уместно осъди преди време един анализатор:

„Парламентарният контрол през последните години предлага някои от най-фрапиращите случаи на политическа простащина и най-обикновена човешка некултурност. Петъчните „спектакли” ни доставят нови и нови доказателства за трагично ниското политическо, интелектуално и културно ниво на повечето български политици, които не са в състояние да спорят, да формулират убедителни доводи и дори нямат представа за своята отговорност като публични личности с оглед примера, който дават на останалите граждани.”

От подобни изводи всуе биваме предпазвани като не гледаме запратения в девета глуха парламентарен контрол. Но тъкмо тия унизяващи и омерзяващи електората проявления не могат да бъдат укрити, дори ако сесиите на Народното събрание се провеждат тайно като сбирки на съзаклятници. А всъщност дали не са и такива? И тъмата върху публичността им постепенно да ги регламентира. Че да отпадне и сетната илюзия за демократичност, пък била тя и представителна.